Хелоуин

Днешната дата изисква някоя подходяща история. Не, не страшна; за тази цел си имаме новините. Следната история може да се е случила, а може и да не се е случила. Важното е, че ако се е случила, това е станало миналата година. Просто ме домързя да я пренаписвам цялата, това е всичко. Ако по тази причина някой има проблем с творческия ми пряк път, ще го помоля незабавно да опознае света.
С последното изречение от предния абзац ще разсмея само една шепа хора, които знаят за какво иде реч, но пък ще си заслужава. Да живее хумористичният елитизъм!
Истината е, че изпитвам известно вътрешно противоречие относно Хелоуин. Така де, ще си проличи в самата история. Просто исках да се оправдая по някакъв начин за лицемерието си, защото тази година смятам да го отпразнувам. Под една или друга форма, но да, смятам да го направя. С малко късмет ще има и с какво да запълня утрешния Instagram.
Добре, стига толкова въведение. Отивам да си гледам компанията, че отдавна не сме се виждали.

***

31-ви октомври, 2013-та година

Вечерта беше спокойна. Разбира се, беше тъмно и вече започваше да захладнява, но с оставащите само два месеца до коледните и новогодишните празници почти няма човек, който би очаквал така нареченото циганско лято да продължи безкрайно. Именно в тази спокойна вечер обаче трябваше да изпитам най-ужасяващото нещо в живота си.
Защо все на мен ще се случи?
Тичах само тогава, когато пред мен се откриваше възможност за смесване с повече хора. Така намалявах шансовете да ми обърнат внимание. Извадих небивал късмет, когато успях да се скрия в тъмното по пътя към вкъщи. Но нямаше да усетя, че съм спасен, докато не чуех как ключът щраква в бравата зад гърба ми.
Мозъкът ми трескаво изчисляваше поредицата от ходове и всеки възможен вариант на действие. „Няколко крачки, спри: двама отляво. Заобиколи. Кратък спринт, после се престори, че телефонът ти звъни, за да избегнеш зрителен контакт с тримата срещу теб. Говори високо и ядосано, така няма да опасност да те закачат. Продължавай да водиш измисления разговор до завоя. Огледай се – няма никой. Бягай до вратата!“
Умирах от страх в асансьора. Скръстих ръце с притиснати в тялото длани и се опитах да не си представям какво щеше да се случи, ако случайно някой от тях влезеше при мен. И все пак не се случи. Естествено, че най-страшното нещо в една такава ситуация е умът. Започне ли да играе мръсните си номерца, не можеш да познаеш кое е истина и кое е илюзия. А точно тогава илюзиите ми се струваха най-реални.
Вратата на асансьора се отвори и аз излетях през нея още преди да видя има ли някой от другата ѝ страна. Коридорът беше празен. Изтичах до вратата си и я отключих, след което я затворих след себе си и превъртях ключа два пъти. Най-накрая се бях измъкнал.
– Какво стана? – обади се един сънен глас. Съквартирантът ми явно не бе видял какво се случва навън.
– Какво стана ли?! Те са навсякъде, това стана! Но аз им се измъкнах!
– Чакай, кои „те“? За какво говориш?
– Хайде бе, човек, наваксай с програмата! – ядосах се аз не на шега. – Не ми казвай, че не си излизал днес! И така да е, няма социална мрежа, която да не го е отразила досега. Те са навън, те са навсякъде, те са много. Проклети да са!
– Заради Хелоуин ли си…
– Естествено, че заради тъпия Хелоуин съм!
Опитах се да му обясня всячески след това, но той просто не ме разбираше. Не виждаше защо е толкова страшна мисълта, че навън се разхождат всякакви зомбита. Не буквално, макар че някои определено се бяха докарали прилично на такива. Говоря за метафоричните зомбита, абсорбирали чрез попкултурната осмоза един свръхкомерсиализиран празник, без дори да са наясно какъв е произходът му. Корените му се крият в келтски фестивали на жътвата, които от своя страна произлизат от по-стари езически ритуали. Всичко това, разбира се, впоследствие става жертва на старата християнска догма, както много други празници, чието усвояване води до разпространението на религията.
Но кой ще седне днес да проучва историята зад този „празник“? Зомбитата отвън ли? Кой от тях ще знае например, че вместо тиквите навремето са използвали репи? За тях е важно да се маскират, да излязат и ако не да се напият групово някъде (с което нямам проблем, стига да не изглеждаха още по-абсурдно след това), да тръгнат да чукат по хорските врати в очакване на бонбони, които аз нямам, защото майната му на този ден!
Питате ме какво му е толкова страшното на това. За мен Хелоуин е един от най-добрите примери за това как сме способни да вземем нещо, да отделим от него всякакъв смисъл и да практикуваме тази негова обезличена версия, чувствайки се напредничави, задето първи сме го приели. И докато си мислим, че действията ни едва ли не са значими за културата ни или за разчупването на сегашните норми, както и че бъдещите поколения ще могат да почерпят опит и вдъхновение от нас, хората с достатъчно трезва преценка гледат отстрани и ни се смеят.
Не говоря за или против Хелоуин. Нищо, че му се ядосвам толкова, това е заради хората, не заради повода. Празнувайте го, ако искате. Поне обаче се опитайте да разберете защо се оставяте толкова лесно на един празник без смисъл.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: