Приятел

Здравей, Приятелю. Благодаря ти, че се съгласи да ме оставиш да говоря. Имам важни неща за казване и ще се постарая да не ти отнема много време. Заповядай, седни. Да, ето тук, на този стол. Стол, който ще остане празен, защото ти така и не се появи.
Никой от вас не се появи. Но няма нищо. Свикнал съм с вас.
Ти, Приятелю, си една съвкупност от всички мои „приятели“ от отминалите години. Точно така, с кавичките и имплицирания от тях сарказъм. Ти, Приятелю, беше този, който ме озлоби към хората за много дълго време. Но нека да не се изпреварвам.
Бях съвсем малък, когато се разболях. Сигурно ще си кажеш, Приятелю, че астмата не е нещо особено. Само че ще сгрешиш. Точно нея обвинявам за толкова много неща, че трудно бих могъл да опиша всичко. Е, този път ще наруша обичая и няма да я изкарвам виновна. Днес е твой ред, Приятелю. Какво точно е било заболяването ми няма никакво значение. Истината е, че каквато и да беше причината да остана толкова дълго време вкъщи, ти нямаше да искаш да имаш нищо общо с мен.
Направих много опити, Приятелю. Исках да бъда като другите деца и да играя по цял ден. Просто се уморявах по-бързо и по-често. Затова се радвах, Приятелю, когато ми позволяваше да пазя на вратата, а ти играше футбол с другите. Затова вътрешно се обвинявах за всяка една изпусната от мен топка, понеже мислех, че няма повече да искаш да играем заедно. Затова и намразих футбола, защото ми напомня за онези пъти, когато сме падали, а ти ми викаше, че е станало по моя вина.
Аз пораснах, Приятелю, но и ти порасна с мен. Не се намерихме в детската градина, аз така и не бях ходил там, но училището ни събра. Дванадесет години ти беше неотлъчно до мен, Приятелю, макар и лицето ти да се променяше. До седми клас постоянно искаше да се биеш с мен в междучасията, а после ми се усмихваше на довиждане, сякаш това беше нещо нормално. Какво му беше нормалното на това да се доказваш пред другите по този начин, Приятелю? Да ме нападаш не само с ръцете си, но и с думите си? Защото аз се научих бързо да се отбранявам от ударите ти. Винаги съм се научавал бързо. Това ли беше проблемът ти с мен, Приятелю? Че се опитвах да бъда добър в час, да имам хубави оценки? Или че бях по-едър от теб, по-едър и по-висок от повечето, всъщност? Ти не знаеше, Приятелю. Не знаеше, че детството ми е било прекарано в четене, защото е невъзможно родителите ти да те пускат навън с другите деца толкова скоро след последния ти тежък пристъп на кашлица, нито пък, че бях натрупал онези килограми заради лекарствата, които пиех тогава.
В гимназията най-после спряхме да се бием, но на теб не ти трябваше да ме докосваш повече, Приятелю. Вече беше наясно, че думите ти са много по-силни. Съжаляваше, че не мога да дойда с теб на екскурзия еди-си-къде за еди-си-колко дни, защото всяка сериозна промяна в средата ми се отразяваше здравословно, но това не ти пречеше да разговаряш с другите за всички „страхотни“ неща, които са се случили там. Смееше се на вицовете, които разказвах, но после изведнъж вече не бях забавен. Радваше се, когато получаваше по-висока оценка по нещо от мен, сякаш бях някакъв връх, който трябваше да бъде покорен на всяка цена. Никога няма да забравя онази Коледа, Приятелю. Когато трябваше да си разменяме подаръци и аз останах без свой, защото никой не ме послуша в началото, когато обясних как разпределението ще остави едно момче без подарък. Как ти казах след това, на теб ти стана гузно за момент, след което спря да мислиш за случилото се, защото нямаше време да се тревожиш за мен. Отново не знаеше, Приятелю. Не знаеше как стигнах толкова близо до мисълта за самоубийство само защото реших, че си постъпил умишлено така с мен. Как си въобразявах, че съм едно нищо, че в мига, в който изляза навън от безопасността на собствения си дом, целият свят ще се обърне срещу мен и ще ме погребе под вълни от безразличие.
На пръсти се броят хората, на които съм казвал за това. Нека и останалите да научат. Нека и ти разбереш, Приятелю.
Удостоил съм те с честта да носиш тази главна буква, за да не забравя, че не си повече от един събирателен образ. Съмнявам се, че някога ще прочетеш тези думи. Ако имаше такава вероятност, може би наистина щеше да има приятелство между нас. Това обаче не се случи. Ти ме накара да се отдръпна от другите хора по същия начин, по който ти се отдръпна от мен. С години се държах грубо, не допусках никого да ме види такъв, какъвто съм. Страхувах се, че ще използват това срещу мен, Приятелю, както ти го направи. И днес трябва да си напомням, че не всеки ще се опита да ме нарани. Защото не мога цял живот да си мисля най-лошото за хората.
В един момент успях, и аз не знам как, да намери истински ПРИЯТЕЛИ. Виж, те получават главни букви навсякъде. Те го заслужават, защото успяха да видят, че съм повече от човека, за когото ти ме мислеше. Но отровата ти все още пари във вените ми, Приятелю. Случва се да ги нараня от време на време, било то и без да искам, сякаш проверявам дали ще останат до мен. И аз навремето се връщах при теб, Приятелю, търсех компанията ти, одобрението ти. Обаче не мога да третирам своите ПРИЯТЕЛИ по този начин. Така ще се превърна в теб, а аз не искам да бъда като теб. Затова искам да използвам тези няколко минути на истина както трябва и да се извиня на хората, които съм наранил наскоро. Те ще получат и индивидуално извинение, това е повече от ясно, но исках да започна отнякъде тази вечер.
Бих искал отново да ти благодаря за отделеното време и за присъствието ти, Приятелю. Не получих нито едното, нито другото, но ще си представя, че съм. Ще се постарая също така да те забравя, Приятелю, както знам, че ти си ме забравил. Ще продължа да правя всичките тези изумителни неща, за които ти никога няма да разбереш, а може и да го сториш, но вече ще бъде прекалено късно. И най-важното за накрая: ще имам ПРИЯТЕЛИ, истински и достойни за уважение. А пък ти…
Е, колкото и ми се иска да го направя, не мога и това си е. Възможно е да си се променил, да си осъзнал грешките на миналото и да се опитваш искрено да се реваншираш за тях. Не мога да те пратя по дяволите днес заради неща отпреди години. Няма да е честно.
Сбогом, Приятелю. Желая ти добър живот. Наистина.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: