Сделка

Подметките на обувките от естествена кожа отекваха силно из огромния и остъклен от двете страни коридор на последния етаж на сякаш празната сграда. Младият мъж, чиито крака се намираха в тези обувки, мислено се опитваше да не обръща внимание на това колко малък се чувства в подобна обстановка. Разбира се, и през ум не му идваше, че точно това беше целта на обстановката.
След вратата в края на коридора вляво от него се разкри малка и празна чакалня с пет черни кресла в минималистичен стил, както и една млада жена, седнала зад голямо прозрачно бюро вдясно от друга врата. Младият мъж предположи, че е пристигнал на правилното място. Жената барабанеше с пръсти по стъкленото бюро, или поне така изглеждаше. В действителност тя работеше на лазерна клавиатура, проектирана върху плота пред плоския монитор. Вазата с едри маргарити в края на бюрото изглеждаше комично не на мястото си сред тази технология.
– Добър ден… – едва успя да каже мъжът, преди да бъде прекъснат.
– Имате ли час?
– Да, от два и половина, аз съм…
– Очакват Ви. Оттук, ако обичате – каза жената и полумеханично посочи с ръка вратата на офиса, след което се върна към предполагаемите си задължения.
Офисът се оказа не много голям, но за сметка на това, точно както коридора, остъклен; прозорците стигаха от пода до тавана и гледката през тях разкриваше част от Мюнхен, окъпана в светлината на обедното слънце. На тази гледка се наслаждаваше възрастният мъж, с когото докторът беше дошъл да се види.
– Седнете спокойно – каза старецът, след което той сам зае мястото си зад черешовото бюро. – Извинете малкия ми ритуал, но наистина обичам да гледам този град. Почти мога да го чуя как диша понякога. А по залез е още по-красив.
– Няма проблем – отвърна младият мъж и сключи тънките пръсти на ръцете си.
– Вие трябва да сте доктор… прощавайте, как беше името Ви? – попита старецът. Той, разбира се, знаеше името на човека срещу себе си отлично, но предпочете този път да подходи малко по-различно от обичайното и да се направи на разсеян.
– Флемес, господине. Родолфо Флемес.
Докторът беше извънредно припрян в отговора си. Все пак не всеки ден се случваше да седи срещу най-влиятелния и богат мъж в Германия. Освен това домакинът му се беше изкачил до върха на класацията на Форбс и не отстъпваше позицията си вече цели пет години. Родолфо Флемес тихо пое въздух и се успокои. От следващите няколко минути зависеше финансирането на проекта му и той щеше да направи всичко, за да сключи сделката.
– А, да, срещата в два и половина! Позволете ми да отбележа, че имате изключително интересно първо име, д-р Флемес. Предполагам, че не сте изцяло германец?
– Майка ми е от Италия. Кръстен съм на своя дядо, нейния баща.
Старецът извади дебела червена папка пред себе си и я разгърна. После мълчаливо я прелисти набързо и каза:
– Ако не възразявате, бих желал да се обръщам към Вас на малко име отсега нататък, докторе. Разработките Ви представляват голям интерес за мен от много време насам и смятам, че при възможност за бъдещи бизнес отношения не би било против общоприетите норми да сме малко по-фамилиарни в държането си един към друг.
Флемес едва не зяпна от изненада. Беше чувал какво ли не за човека срещу себе си и по тази причина никога не би предположил, че старият мизантроп ще се държи толкова учтиво с него.
– Както желаете, господине. Всъщност, ако ще Ви бъде по-удобно, дори предпочитам да ме наричате Фито.
– Фито ли? – засмя се старецът.
– Така ме наричат всички на галено. А и на мен ми харесва заради алитерацията – Фито Флемес.
Възрастният мъж бавно се надигна от стола си и хвана бастуна си в трепереща ръка. Беше навършил деветдесет години неотдавна. Въпреки леко прегърбената си стойка и оредялата побеляла коса обаче той все още изглеждаше внушителен.
Той погледна замечтано към прозореца още веднъж, след което се обърна към младия доктор:
– Казват, че Вие, Фито, сте сред водещите световни учени, работещи по осъществяването на технологичната сингулярност. Публикациите Ви подкрепят това всеобщо мнение.
– Не бих казал, че съм чак сред водещите, нито, че мнението е всеобщо – засмя се д-р Флемес, – но във всеки случай работя усилено по достигането на крайната цел.
– Каква точно е тази крайна цел?
– Най-просто казано, създаването на изкуствено съзнание, което не се различава по нищо от човешкото.
– И какъв е Вашият принос, Фито?
– Основно моят принос се състои в подробното изследване на човешкото съзнание и конвертирането му в система от алгоритми, възпроизведими от компютър. Но, ако позволите да отбележа, господине…
– Моля Ви, наричайте ме Йохан – прекъсна го старецът.
– Добре – смути се леко докторът. – Ако позволите да отбележа, Йохан, това съвсем не е причината да съм тук.
Д-р Флемес не видя как събеседникът му се подсмихва за част от секундата.
– Знам много добре защо сте тук, Фито. Парадоксално е, че един млад и обещаващ учен като Вас трудно намира ресурси за по-нататъшната си работа, но аз съм готов да проведем открит и детайлен разговор за това как можем да си помогнем взаимно. Отговорете ми обаче на един въпрос, преди да започнем да говорим по същество.
– Разбира се, само попитайте.
– Вие смятате ли се за трансхуманист?
Йохан определено беше постигнал желания ефект. Беше предразположил младия мъж срещу себе си в относително приятелска атмосфера и въпросът беше напълно неочакван. Сега го наблюдаваше в очакване на реакцията му.
Флемес остана напълно спокоен. Перфектно.
– Ако ме питате дали смятам, че сегашният и предстоящият технологичен напредък е способен да промени съществуването на човешкия вид, тогава да, аз категорично се смятам за трансхуманист – отговори той съвсем невъзмутимо.
– Вие предлагате доста впечатляващи разработки, Фито – каза старецът и махна с ръка към червената папка. – Изкуствени органи и крайници, напълно съвместими с органична тъкан и управлявани от същите биоелектрични импулси като истинските. Зрителни, слухови и други сетивни модификации. Синтетична кожа, способна да усеща всякакви дразнители. Определено бих могъл да инвестирам в усъвършенстването на подобни изумителни постижения.
Йохан отново седна на мястото си. Решаващият момент бе дошъл.
– Искам от Вас само едно нещо в замяна – каза той.
– Готов съм на всичко, стига само да мога да продължа трудовете си.
– Това е повече от очевидно. Надявам се само да не размислите.
– Не виждам как бих могъл – отвърна докторът.
Старецът въздъхна:
– Аз не съм нищо повече от един обикновен човек в залеза на живота си, Фито. Колкото и да е красив един залез, нощта след него може да бъде много страшна. Не вярвам, че съм успял да постигна кой знае какво за всичките тези дълги години на непрестанна работа. Натрупах състояние, да, но нямах семейство, с което да го споделя. Въпреки това обаче съм на мнение, че Вие, Фито, бихте могъл да ми дадете още време.
– Не мисля, че Ви разбирам, Йохан.
– Ще обясня възможно най-просто тогава. Искам да запазите съзнанието ми.
Очите на д-р Флемес се разшириха от изненада.
– Вие преследвате безсмъртието, нали?
– Нещо много повече, скъпи ми докторе. Смятам да го уловя. Готов съм да Ви предложа неограничени финансови и технологични ресурси, за да създадете тяло, в което да поставите съзнанието ми. Следя Вашите публикации и резултатите Ви от години насам с надеждата, че ще доживея до момента, когато ще можем да проведем настоящия ни разговор. Знам на какво сте способен. Знам, че можете да се справите със задачата, която възнамерявам да поставя пред Вас. Очаквам да се погрижите единствено за това съзнанието ми да бъде изцяло съхранено преди смъртта ми, а аз, от своя страна, ще осигуря доживотното Ви парично обезпечение, за да построите както своите мечти, така и моята.
Фито Флемес не се поколеба дори за миг. Той протегна ръката си към тази на стареца и я стисна уверено. Същия ден подписа всички необходими документи.
Йохан Фауст получи своя последен шанс. Допреди този следобед той би сключил сделка със самия дявол, за да го направи. Но вече не му се налагаше.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: