Наздравица

Старата бирария беше най-любимото му място за събиране с компанията и прекарване на петъчните вечери и уикендите. Той обичаше да сяда в сепарето срещу мишената за дартс и ни подвикваше, докато играехме. Смешното беше, че въпреки постоянното му даване на акъл не можеше да уцели дори ако отидеше до мишената, за да я намушка със стреличката. Може би защото тогава вече беше порядъчно почерпен и знаеше, че ще му се смеем.
Той обичаше да ни разсмива.
Онази вечер…
Господи, сякаш беше вчера. Наистина, помня го толкова ясно. Не мисля, че ще мога да я забравя някога.
Онази вечер беше толкова усмихнат. Сякаш нищо не се беше случило. Напи ни, направи се на глупак, а когато дойде време за последната поръчка, той ни накара да седнем обратно по местата си в сепарето. Донесе бирите и ни каза:
– Искам да застанете мирно, тъпаци такива.
– Защо? – попитах го аз, посягайки към халбата си.
Той ме плесна през пръстите и отвърна:
– Просто го направи и не задавай излишни въпроси.
Всички се наместихме почти церемониално в облицованите в червено меки дивани на сепарето. Той се изправи и извади фотоапарат, след което ни каза да вземем бирите си и да вдигнем наздравица за тази вечер.
– Не – възпротивих се аз.
– Как така? – изненадаха се момчетата.
– Защо си тръгнал да ми правиш сечено? – попита ме той.
– Няма да се снимаме без теб и няма как да вдигнем наздравица, по-добра от твоята.
За първи път го видях безмълвен. Погледна надолу към фотоапарата и прехапа устни. В един момент си помислих, че нещо не е наред. Изведнъж той вдигна глава и пред нас се появи най-голямата и мазна усмивка, която някога бяхме виждали.
– Добре, дайте ми само минутка – извика той и изчезна нанякъде.
В действителност се върна само след минута. Водеше със себе си една от сервитьорките, не помня точно коя. Те всичките си падаха по него. Даде ѝ фотоапарата и ѝ заръча да не снима, докато чашите ни не се ударят. После седна при нас, по средата; наложи се да ни разбута, но го направи. Хвана халбата си и каза:
– Тази вечер не е просто някоя си вечер. Искам всички да се погледнете хубаво един друг и добре да запомните лицата на останалите. Ние сме една банда млади, пияни, безгрижни и тъпи… и аз не съм сигурен какво. Прекалено стари, за да сме хлапета, но прекалено неопитни, за да сме мъже. И знайте, че няма да сме последната банда млади, пияни, безгрижни и тъпи… ъм… междинни хора.
Тук се разсмяхме, но той ни изшътка, прокашля се силно и продължи:
– И след като няма да сме последната банда всичко, което казах, може би се питате „Абе какви ги дрънка тоя идиот?“ и може би сте прави. Може би наистина не знам какви ги дрънкам. Но сега ще ви кажа, че знам едно нещо със сигурност. Никоя друга група хора няма да бъде на наше място. Да има същите приятели. Да има същите истории. Да може да се похвали с нашите успехи и да се срами от нашите провали. Тук и сега, преди и след нас, само ние можем да сме ние. А в момента аз виждам, че сме най-щастливите тъпи копелета на света, съгласни ли сте с мен?!
Сякаш не ние, а цялата спартанска армия изрева в отговор на думите му. Останалите хора в бирарията се извъртяха и ни изгледаха учудено, но на нас не ни пукаше.
– Така че запомнете този миг, момчета! – надвика ни той. – Защото този миг ще си отиде, но някой ден ще се сетите за него, за това колко непобедими и живи сте се чувствали, за това с кого сте го споделили. И няма значение колко стари, уморени и сърдити ще сте станали през това време, защото ще сте си го извоювали! Ще сте си заслужили правото да ви боли гърбът, да пикаете като по часовник и да си лягате преди късните новини, защото някога ще сте живяли като тази вечер и ще сте разбрали какво е животът! Ето така искам да запомните тази вечер! И аз искам да запомня вас така! Още веднъж ви питам: съгласни ли сте с мен?!
Нито един от нас не беше викал и ръкопляскал толкова силно и бурно преди.
– Наздраве! – извикахме в един глас.
Светкавиците от фотоапарата и дрънченето на халбите. Все едно са се татуирали право в мозъка ми, толкова са ясни и сега. Имам чувството, че при тази наздравица самите небеса се бяха разтворили и навсякъде около нашето сепаре падаха мълнии и звучаха гръмотевици. А той се усмихваше на всички ни.
Още помня тази усмивка. Сега знам, че това е била целта му.
Осем месеца по-късно той почина. Рак на белите дробове в четвърти стадий. Онази вечер вече е знаел. Затова ни беше събрал. Затова ни каза всички онези неща. Затова бяха снимките.
С момчетата избрахме най-хубавата и я проявихме. На погребението му успяхме да я мушнем в ковчега му. Знаехме, че няма смисъл; че няма да я види никога повече. Но ако има поне малък шанс да вземе нещо със себе си там, където е сега, искахме да бъде това. Искахме да знае, че ще си извоюваме старостта. И го направихме.
Минаха почти тридесет години от онази вечер. Всяка година, точно на същата дата, ние се събираме в старата бирария, където изваждаме снимката му и правим нова. Винаги правим планове с месеци по-рано и никой не пропуска сбирката. Разказваме си стари и нови истории, припомняме си отминалата младост, оплакваме се от болежките на времето и накрая вдигаме наздравица в негово име.
А, ето. Донесоха ни бирите.
Наздраве!

 

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: