Съкровище

Има едно малко село след Средец, пада се на около петдесет километра от Бургас. До него може съвсем спокойно да се стигне с кола за максимум един час, просто пътят криволичи в последните няколко километра и трябва да се шофира внимателно. В това село е роден дядо ми по майчина линия и с години наред се събирахме цялото семейство – аз, родителите ми и брат ми – заедно с вуйчо ми и неговото семейство, взимахме баба, понеже дядо работеше на митницата преди доста време, и заминавахме натам за по две или три седмици.
На село има един голям сандък. Мястото му е на терасата, където изпълнява функцията на пейка, а когато няма никой там, обикновено е в една от стаите. В този сандък аз и брат ми криехме, а най-вероятно още крием, съкровището си. Над хиляда и петстотин капачки.
Капачките бяха от всякакви бири, безалкохолни и каквото още се бутилира по този начин. Обирахме ги с цели шепи от кутията в близкото магазинче, където ги оставяха при отварянето на бутилката. Слагахме цялата тази ламарина по джобовете си, докато не се издуеха хубавичко отстрани. Две момчета, бързащи по прашния път към вкъщи, като подрънкват звучно на всяка крачка – това бяхме ние.
Използвахме капачките за какво ли не. Нареждахме с тях различни фигури по масите и пода, изписвахме думи, строихме пирамиди. Първоначално използвахме за съхранението им една най-обикновена найлонова торба, която държахме в един от по-свободните шкафове. Тя обаче ставаше все по-тежка и в резултат на това капачките на дъното започваха да я късат.
Тогава намерихме сандъка.
Е, добре де, не го намерихме точно ние. Донесоха го един ден, вече почистен и лакиран. Двамата с брат ми веднага го приватизирахме и прибрахме торбата в него. Подозирам, че ако при последните няколко ходения за почистване не са били изхвърлени, сигурно още са там. Купчина капачки, които без съмнение са ръждясали с времето в сандъка.
Причината само да подозирам е, че не съм ходил на село вече три години.
Преди се радвах (за разлика от брат ми, но неговото е друга история), че отиваме за по две седмици или изобщо за колкото можехме да останем. Наистина се нуждаех от смяната на обстановката, от извънградската тишина, от възможността за малко разнообразие, ако щете и от въздуха.
Случи се така, че преди три години не успяхме да отидем. Надявах се, че ще се можем да се реваншираме за пропуснатата почивка миналото лято, но не можахме да го направим. Това лято също. Знам, че имаше много причини, коя от коя по-разумни и рационални, поради които не беше възможно да прекараме поне седмица там, но не ми е до рационалното в момента.
Там се разхождах всеки ден. Там с брат ми катерехме един баир и виждахме цялото село от върха му. Ходехме до близката река и хвърляхме камъни в нея, а когато беше придошла повече вода, тичахме в плиткото и се пръскахме. Там е съкровището ни от капачки.
Струва ми се, че това, което се опитвам да кажа е, че там е детството ми. Не беше много хубаво това детство, може би защото го преболедувах почти цялото, но там, на село, по време на игрите и приятните хладни вечери, аз бях най-щастлив. Там се чувствах дете.
А сега не спирам да си мисля, че съм пропилял това съкровище.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: