Солидарност (18+)

Обичам жените.
Щях да почна с едно дълго, ама наистина дълго въведение, в което вълна след вълна от поетически мисли за жената се разливат едно след друго по брега на изповедта ми, но този път реших да бъда лаконичен. И по-добре, че стана така, защото страница и половина въведение щях да изглеждат доста подозрително. В един момент почнах да го препрочитам и към края вече можех съвсем спокойно да го резюмирам само с изречението „Споменах ли днес, че съм хетеросексуален?!“, последвано от неудобно покашляне.
Истината е, че винаги съм обичал жените. Да, още от малък, когато другите момчета на моята възраст тичаха след футболната топка, аз отивах при момичетата и си играех с тях на семейство. До днес не съм способен дори на престорен интерес към футбола по тази причина. Един деветдесетминутен мач за мен са час и половина, в които няма кой да обърне внимание на оставената сама красива жена, защото явно е от изключителна важност да не изпуснеш поредната симулация на който и да е зализан милионер. Тук идвам искрено Ваш, за да спася положението и да отърва дамата от скуката.
Ама да не вземете да си помислите, че съм някакъв си там сваляч, играч, гларус, женкар, коцкар и всякакви други синоними?! Ако сте, просто не сте прави! Това е толкова далече от действителността, колкото Страната на чудесата!
Аз не просто обичам жените, не – уважавам ги! Даже в онези отдавнашни периоди от ергенлъка ми, когато не съм се посвещавал на сериозна връзка, аз съм третирал с най-искрено възхищение всяка една жена, с която съм имал… по-специални отношения. Те никога не са ме смятали за лицемерния дон Жуан, за когото повечето мъже на мястото ми сигурно биха се представили. Старая се да бъда честен с тях, макар и понякога да не ми изнася, защото мисля, че ако бъда напълно открит пред една жена, без изобщо да се преструвам, тя лесно ще види колко държа на нея.
Ще кажете, че това е невъзможно. Мъже като мен не се срещат никъде; всичките до един се мислим за лъвове, а всъщност сме прасета и разни други такива радикално феминистки изказвания. Е, възможно е. Познавам и други като мен, които знаят кое е важно. Ние си мълчим, когато сме в компанията на приятели, защото бихме изглеждали странни или глупави в техните очи. Готови сме дори да се държим просташки, за да не се издадем, но тайно не ни е приятно да превръщаме интимния си живот в достояние на когото и да е друг. Още повече ако се радваме на добър и редовен интимен живот.
Когато преди няколко години срещнах бъдещата си съпруга, не промених нищо във философията си с изключение на числото. Вместо да обичам жените, сега аз обичам само една. За тази жена съм готов на всичко. Ето защо преди известно време се заех с един малък експеримент. Предупреждавам, че последиците бяха доста грозни.
Няма какво да увъртам: стереотипът твърди, че мъжете смятат менструацията за досадна пречка пред това да правят секс или за най-удобното извинение, което жените ползват, за да се държат лошо с тях. Дано нямате проблем с използвания от мен термин, междувпрочем. Лично аз предпочитам да използвам тази дума – менструация. Когато някой каже, че жената е „в цикъл“, винаги се сещам или за „Епопея на забравените“, или за синия период на Пикасо. Това второто е заради рекламите на дамски превръзки. Значи, може да ми говорите за гъбички на краката и диария докато вечерям, ама не може да смените синята течност с червена, че да е по-акуратна рекламата! И каква пък е тази течност? Прилича на пасирани смърфове!
Извинявам се за тематичното отклонение. С моя експеримент целях да адресирам двете най-чести оплаквания: липсата на секс и гадното отношение. По тази причина аз преустанових всякакви сексуални отношения за една седмица в опит както да изложа на показ погрешното мислене на мъжете, така и да заявя солидарността си към жените.
Ще кажете, че е невъзможно един мъж да е толкова солидарен към съпругата си, че да пробва да се постави на нейно място. Ако е така, не сте ме разбрали правилно. Аз искам поне донякъде да разбия стереотипните представи, които вече споменах, по един разбираем за продължителите на тези представи начин. Но да се върнем обратно към изпълнението на експеримента ми.
Очевидно не мога да възпроизведа менструация; точно това наложи временното ми целомъдрие като алтернатива, която един мъж би разбрал. В рамките на седем дни в зоната между пъпа и бедрата ми бяха забранени всякакви посегателства срещу личното ми достойнство, като единствено изключение беше ходенето по малка нужда. През тези седем дни жена ми беше в състояние да си поиска от мен каквото и да е – не ѝ бях казал нищо за идеята си, за да ми е още по-трудно, сякаш не ми стигаше, че трябваше да ѝ отказвам. Колкото до физическите болки, които обикновено съпътстват менструацията, нямаше как да си ги причиня. Ще се убедите обаче, че не беше необходимо да го правя.
През първите два дни нямаше никакъв значителен ефект. Очаквах това; и преди се е случвало да нямам възможност да се усамотя за известно време пред компютъра или да се забавя под душа. А пък и точно тогава ми се отвори малко работа в офиса, така че имах с какво да се разсейвам. Дотук нещата не вървяха добре.
На третия ден отчетох доста екстремна промяна в мига, в който забелязах жена ми в кухнята сутринта. Носеше доста скромна пижама, която подчертаваше всичко на точните места. Когато се повдигна на пръсти и се протегна нагоре към кутията с кафе, в Забранената зона беше отчетена внезапна сеизмична активност. Подобни трусове с нарастваща сила наблюдавах до вечерта, когато се срещнах с първото си наистина тежко предизвикателство: жена ми ме попита дали не съм в настроение за нещо повече от целувка за лека нощ.
Успях да се измъкна сравнително лесно, като ѝ споменах за напрегнатата работа в офиса и как се чувствам изморен от два дни насам. Тя прие всичко много спокойно (за разлика от пазарлъка, който един мъж би почнал) и ме остави да спя, като се обърна на другата страна. Заспах около час след нея поради притесненията, че няма да издържа още четири дни.
На сутринта взех кратък леден душ и се опитах да не мисля за това как принципно водя редовен полов живот, включващ… грижата на оръжието между ловните сезони. Ох, ама че тромави евфемизми за мастурбация използвам! Както и да е, имах късмет, че ме очакваше работен ден, защото иначе щях да се мъча до красивата си съпруга. Случи се така обаче, че на работа продължих да се чувствам раздразнен и нервен. Определено се държах доста по-рязко от обичайното с някои колеги. Извиних се и ги излъгах, че имам лични проблеми, с които не би следвало да се оправдавам, но просто са сериозни. Лъжата ми подейства, но си помислих колко по-лесно би било, ако бях жена и можех да споделя на някоя по-близка колежка, че ми е дошло или нещо такова. Жените разбират това отлично. Вечерта наистина бях изморен и заспах някъде към десет.
Петият ден беше последният ми работен за седмицата; може би трябваше да кажа, че почнах експеримента си в понеделник. Взех значително по-дълъг студен душ от предната сутрин. Жена ми ме изпрати с ухаеща на кафе с канела целувка, която за една бройка да ме накара да я съблека още в коридора и така и да не стигнем до спалнята, но се сдържах. В офиса всичко ми беше като в мъгла. Поне имах някакви по-леки неща за вършене и не се налагаше да мисля много.
Когато се прибрах по-късно… всъщност не, след вечеря поисках от жена ми да ми разкаже възможно най-подробнo как е минал денят ѝ, като на въпроса защо искам да знам отговорих с това как ми се струва, че напоследък общуваме по-малко.
Голяма грешка. Съпругата ми се гушна в мен и започна да ми говори и да ме гледа с онзи неин невинно предизвикателен поглед, за който нямам никаква представа как го прави. А аз, горкият, през това време се опитвам едва ли не да предотвратя изригването на Везувиий. За щастие тя видя огромната капка пот по челото ми и смени темата, като ме попита какво става на работа и защо съм толкова притеснен. След около половин час разказване и немалко художествени измислици видяхме, че е станало късно и се запътихме към спалнята, където се престорих на заспал.
През уикенда се захванах да върша домакинска работа. Измих всички съдове и прибори, излъсках пода в кухнята, банята и тоалетната, изчистих с прахосмукачката всички килими и завеси, изпрах и прострях дрехите, събрали се в коша за пране, изтърках до блясък всяка метална и порцеланова повърхност като в реклама на почистващ препарат, смених чаршафите и калъфките за възглавници, купих разни там продукти по оставения ми списък за вечеря и нов пълнител за ароматизатора в хола, ходих да плащам сметките на мобилните ни телефони и още сума ти неща само и само за да не мисля за дивия животински секс, който исках да правя. Жена ми също не ми помогна особено, тъй като и тя ми беше хвърлила око и само гледаше да ме провокира с разни умишлени и неумишлени жестове. Така изтрих два слоя зъбен емайл до неделя следобяд, когато не издържах и започнах да се карам на висок глас на телевизора, задето пуснаха десет промота на риалити предавания в рамките на три минути. Тогава разбрах колко раздразнена би трябвало да се чувства една жена при постоянната мисъл за това колко много иска най-накрая да приключи всичко.
Седмицата на солидарност приключи в полунощ, или по-точно десетина минути след полунощ. После ме хвана срам за слабото изпълнение и се реванширах още два пъти до три без двадесет. Експериментът ми показа, че не е никак лесно да се влезе в положението на жените. Не казвам, че съм се доближил изцяло до тяхното преживяване или нещо такова, нито че мъжете мислят само и единствено за секс. Не съм сигурен и какво точно постигнах след всичките лишения. Знам единствено, че през цялото време имах усещането, че буквално щях да се взривя на десетки парченца, ако някой само ме погледнеше накриво и ако това наподобява поне малко настроението на жените при менструацията, значи донякъде съм разбрал през какво преминават те.
Ще кажете, че цялата ми история е невъзможна. Страшни песимисти се извъдихте бе! Няма нищо невъзможно за един мъж, който обича жена си и се опитва да се постави на нейно място. Нека някой друг да пробва и да ми каже, че бъркам.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в За Кутията, Комично, Разказ, Романтично
2 comments on “Солидарност (18+)
  1. Live to Fly каза:

    Е това е то, изследовател.

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: