Достъп

В два сутринта не е особено приятно да се разхожда човек из по-затънтените улици. Все пак се намират хора, които го правят. Такива хора рядко носят добри намерения; по-често се случва да носят нещо, с което да те ударят или наръгат, а понякога и по-лошо.
Тези двамата не бяха изключение.
Трудно беше да се каже как изглеждат. Наоколо нямаше много работещи улични лампи, а и те като че ли избягваха да се показват на светло. По-ниският дъвчеше клечка за зъби – вече два месеца не беше палил цигара, но не обичаше дъвки. Така му беше най-удобно, дори и да се шегуваха с него от време на време. По-високият разглеждаше нещо в ръката си.
– Стига си я гледал, ами вземи да се съсредоточиш – скастри го тихо ниският.
– Купих я преди по-малко от седмица, ако е развалена, направо ще побеснея – отговори високият през зъби.
Предметът в ръката му се оказа безжична слушалка. Той я сложи на лявото си ухо и за последен път се опита да я накара да проработи.
– Аха! Оправи се!
– Браво на теб. Хайде сега мълчи, че и без друго съм нервен.
Вървяха вече около пет минути. Инструкциите, които получиха чрез SMS няколко часа по-рано, ясно гласяха, че трябва да пристигнат пеша на уговореното място. Шефът им беше платил цяло състояние за информацията, която трябваше да вземат. Нямаше място за издънки. Когато едно от най-големите имена в организираната престъпност нареди нещо да се случи по точно определен начин, заповедта се следва до последната запетайка.
Най-накрая влязоха в тясна алея зад един затворен магазин и зачакаха.
– Не ми харесва тая работа – промърмори ниският и се изплю на земята.
– Какво?
– Не ми харесва тая работа, казах. Откъде го намерихме тоя тип? Казва, че ще проникне в охранявана сграда, за която отказват сума ти хора, в действителност успява да го направи, без да остави и една следа за ченгетата, а после ни дава указания да се срещнем на най-забутаното възможно място. Цялата работа смърди на капан.
– Я стига – изсумтя високият пренебрежително. – За какво ще им е на значките да залавят нас? Ако беше капан, щяха да чакат шефа.
– Да, голям гений се извъди! Я помисли малко! За какво изобщо сме дошли?
– В SMS-а пише, че ще ни даде карта памет…
– На тази карта има адски много информация, тъпак такъв! Тя ни трябва.
– Не ме наричай тъпак! Знам за какво сме дошли.
– И като знаеш, защо си мислиш, че няма да тръгнат да ни разпитват, ако ни опандизят, а?! Казвам ти, трябва да внимаваме много.
– Аз пък ти казвам, че няма смисъл да нервничиш – не се предаваше високият. – Днес се погрижих за всичко.
– Какво, по дяволите, си направил?!
Високият се усмихна и почука с пръст по слушалката в ухото си:
– Свързах се с двама от моите момчета. Веднага щом получихме адреса, аз им звъннах и ги пратих да огледат и да поразпитат. Адски са добри, а освен това са и бързи. Обадиха ми се още докато търсех къде да паркирам. Ченгета не са идвали тук от месец и нещо. Днес цял ден е било съвсем празно наоколо. Скатали се с в спортния бар, до който оставихме колата. Нашият човек каза, че ще дойде пеша, също като нас. Ако случайно момчетата ми видят да се появи кола в нашата посока, ще ме потърсят веднага. Ще се чупим оттук и ще ги намерим, а по-късно ще си тръгнем всички заедно.
Ниският видимо се изненада:
– Виж ти! Започнал си да мислиш и не си ми споделил?
– Гледай си работата! Ако беше толкова умен, защо не се сети да направиш нещо, ами само ми мрънкаш?
Тъкмо щяха да се скарат съвсем, когато чуха стъпки. Незабавно се умълчаха и зачакаха напрегнато. Високият пъхна дясната си ръка в джоба на палтото. Стъпките бяха на сам човек и отекваха глухо. Маратонки.
Иззад ъгъла на магазина се появи средновисок мъж, не много едър, облечен в черно яке с качулка, сива или черна тениска отдолу и дънки. Носеше чанта през рамото си. Действително беше обут в спортни обувки. Бяха доста подходящи за бягане, помисли си ниският.
– Навреме сте – каза мъжът. – Обичам да правя бизнес с хора, които уважават часовника.
– Я се развикай още малко – отвърна ниският. – Тъкмо онзи в комата на втория етаж на болницата в съседния град взел, че се събудил.
– И с чувство за хумор сте дошли, похвално. Направо накарай Лърч да извади пистолета от джоба си и да го държи насочен към мен, докато ме претърсваш за оръжия, значки и жици, че нямам време за губене.
Високият се стресна.
– Откъде знаеш, че имам пистолет? – попита той.
– Държиш си телефона в същия джоб.
– Какво…
– Престани да се държиш като идиот най-сетне и го хвани на мушка, за да го преровя! – изсъска ниският неохотно. Не му харесваше как се разпореждат с него.
Мъжът наистина се оказа чист. Поне това беше нещо.
– Носиш ли това, за което се разбрахме? – обади се високият.
– Разбира се. Ами вие?
– Десет хиляди в брой, сто по сто, както поиска – каза ниският и извади пачката от джоба си.
– Да ги видя.
Мъжът се пресегна бавно и взе парите. Огледа ги добре, след което ги прибра в чантата и извади от там смартфон.
– Ела насам – подкани той ниския. – Нека приятелчето ти продължи да сочи пистолета към мен, ако ще ти е по-удобно така.
Ниският си замълча през стиснати зъби и отиде отново до мъжа, след което заби поглед в смартфонана. Мъжът отвори някакъв файл и по екрана затанцува дълга върволица имена и числа в таблици.
– Какво е това? – не сдържа въпроса си ниският.
– Търговски и митнически регистри. От онези, новите; тях ги вкараха в употреба преди година и половина. Има хора, които си плащат за подправянето на документацията. Да кажем, че някой иска много конкретна доставка да се загуби по пътя. Ще бутне уговорената сума на правилните хора и доставката изчезва от списъците.
– Че за какво са му на шефа тези регистри?
– Не знам. Но името му фигурира в тях. На мен обаче не ми плащат за разсъждения.
– А за какво ти плащат? – включи се високият. – Десет бона не са никакви пари. Нещо не е наред в картинката.
– Не за първи път ме пращат да крада нещо от пристанището. Предишните пъти обаче не искаха от мен информация, а вещи. Вещите са безсмислени, ако не могат да ти свършат работа. Например с това – и мъжът разклати смартфона леко в ръката си – не мога да направя нищо съществено без мрежово покритие и Интернет връзка, също както онзи пистолет там не би ставал за друго освен преспапие, ако нямаше патрони в него. Информацията обаче е друго нещо. За един тя не струва нищо, но за друг може да е по-ценна от всичките пари на света. Ето защо хората с интереси си плащат за достъпа до нея. Аз просто гледам да подбивам цените на конкуренцията. В тази икономика всеки малък бизнес е сам за себе си.
Мъжът извади картата памет от смартфона и я подаде на ниския, след което добави:
– Ако ви е доскучало да ми слушате житейската философия, ще взема да си тръгвам, че имам да наваксвам със спането.
– Не бързай толкова – каза високият. Още държеше пистолета насочен към мъжа.
– Супер. Паднал си си по мен и сега не можеш да понесеш това, че си отивам завинаги.
– Много смешно. Не те знаем какъв си, но колегата ми беше прав. Не ти е чиста работата. Не можеш да откраднеш такава информация, без някой да забележи каквото и да е.
Мъжът остана завидно спокоен. Погледна към ниския, после обратно към високия. След това посочи нещо над себе си каза:
– Ако ме застреляш тук, онази камера ще запише всичко. Другата камера до бара, където висят държанките ти, ще запише номера на колата, с която дойдохте. Ако не се обадя на един мой приятел до пет минути, той ще звънне без капка колебание в полицията, с която нямам нищо общо, между другото, и ще им даде този адрес. Няма как да ми направиш каквото и да е. Някакви въпроси?
Клечката за зъби падна от зяпналата уста на ниския.
– Как така знаеш за момчетата в бара?! – попита той.
– Знам за тях по същия начин, по който знам, че предпазителят на пистолета е спуснат.
– Какво? – учуди се високият и погледна към оръжието си.
Мъжът чакаше точно тези няколко секунди, в които не беше под прицел.
Високият нададе внезапен вик на болка и се хвана за лявото ухо, като изпусна пистолета. Мъжът се хвърли отгоре на ниския и го повали на земята, след което удари главата му силно в асфалта. Това щеше да го замая за половин минута. Колкото да се разправи с високия, който търсеше пистолета в тъмното.
– Няма да стане – каза мъжът и хукна към него. Високият тъкмо беше успял да намери оръжието си, когато усети силен удар право в тила и се свлече на земята. За награда получи още един удар и ритник с петата в задната част на коляното. Нищо счупено, но щеше да го боли доста и нямаше да може да го настигне, ако се събудеше по-рано от очакваното.
Мъжът взе пистолета от земята с погнуса и го прибра в чантата си. После се замисли, извади го и го насочи към ниския с думите:
– Дай ми картата.
– Не съм виновен аз. Не знам какво му стана.
– Не ми пука. Картата. И по-бързо, че пистолетът е тежък и ми затреприха пръстите да го държа към гърдите ти.
– Ако ме убиеш, камерата ще заснеме всичко – каза ниският.
– Не, няма. В момента не работи.
– Блъфираш.
– Да ти кажа ли как разбрах за момчетата ви и за пистолета?
Посрещна го мълчание. Мъжът остави смартфона си на земята, като не изпускаше от поглед ниския. Екранът на устройството изведнъж светна. Появи се електронната клавиатура и бутоните ѝ запремигаха бързо. Секунда по-късно от джоба на палтото на високия се чу слабо пиукане.
– Провери го, ако обичаш – каза мъжът и се отмести встрани, за да мине ниският покрай него и да вземе телефона на колегата си. Ниския направи всичко бавно и внимателно. Отвори полученото съобщение и го прочете на глас:
– „Достъпът до информацията е по-ценен от самата информация.“
– Предполагам, че разбираш.
– Какво си ти, мамка ти?!
– Технопат. Така го наричат в комикси и разни там художествени измислици. Контрол над технологията – това умея най-добре. Крада всякаква информация, понякога без дори да се ми се налага да се намирам на същия континент, стига да имам всички връзки до нея. Ако трябва да отида някъде и да намеря физически предмет, просто изключвам охранителни системи и заличавам записи. Слушалката в ухото на гаджето ти беше почти развалена, така че извадих късмет, че можах да я използвам срещу него. Камерата на телефона му ми показа пистолета, не че ми трябваше – този тип беше доста очевиден. Чух и обажданията по-рано; е, „чух“ не е най-точната дума, но е достатъчно близка по значение. В света има все повече технология и все повече начини да получавам това, което искам. Сега искам картата. Не ме карай да използвам по-стара технология от тази, с която съм свикнал.
Ниският извади картата и я подаде напред.
– Не така – каза мъжът. – Сложи я върху телефона ми.
Ниският изпълни нареждането и се отдръпна назад към високия, който изстена глухо. Все така с насочено към него оръжие, мъжът прибра всичко в чантата си и каза:
– Предай на шефа си, че издънката на Лърч ще му коства много пари и известен престой зад решетки. Не обичам да ме правят на глупак. За теб знам, че няма да кажеш нищо за малкия ми трик. Никой няма да повярва, че двама изпечени престъпници като вас са били изпързаляни от някакъв си едва ли не магьосник. Сега ще останете тук още десет минути, след което ще се върнете до колата си и ще тръгнете по същия път, откъдето дойдохте. Повярвай ми, че ако се опитате да ме последвате, ще пострадате още повече. Ще наблюдавам внимателно.
При тези думи камерата се включи отново. Мъжът беше извън обхвата ѝ; предвидливо се беше преместил далече от нея. После прибра пистолета в чантата си и си тръгна.
Ниският се свлече на земята до високия и бръкна в другия джоб на палтото му. Извади кутия цигари и кибрит, лапна една цигара и с треперещи ръце поднесе запалената клечка към нея. Вдиша дълбоко и изпусна дима бавно, след което въздъхна:
– Два месеца, да му се не види…
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: