Статуси

Накарахте ме. Вие сте виновни, не аз. Опитвах се по всякакъв начин да се въздържа от това да си давам мнението по тема, отнесла толкова много бъзици и подигравки, но просто не се спряхте бе! Не ми оставихте друг избор, освен и аз да ви зачекна.
Статусите във Facebook… Ах, тези статуси!
Няма да плюя кофи жлъч по цялата идея, отсега да уточня. Става въпрос за всички онези статуси, на които отявлено се присмиваме. Разни пубери пишат за любови и мъки, сякаш няма друг по-голям експерт по темата от хора, през чиито тела ежедневно минава хормонален миш-маш, който им влияе на настроенията буквално през минути. Момичета, които се имат за жени, постват криворазбрани сентенции на популярни автори и си ги харесват сами, а в коментарите отдолу се наричат с приятелките си всевъзможни абсурдизми и простотии като „прекрасницеее :*“, „скъпчеее ^^“ или „бебеее ;д“. Някакви пичове избиват комплекси, сякаш им е за последно и пускат по пет селфита на час с една и съща физиономия, за която мислят, че е мъжествена и лоша, а всъщност е просто запечена. Самочувствия без покритие и нищо повече.
Аз ще бъда първият, който ще каже, че и аз пускам тъпи статуси. Да, така е. Признавам се за виновен в престъпления срещу човечеството и хумора. Но за разлика от горепосочените примери поне се старая да бъда оригинален. Понякога се случва да напиша нещо, което да не съвпадне с повечето представи за шега поради това, че е необходим крайно специфичен вид контекст. В такива случаи си отбелязвам опита като неуспешен и просто отделям повече време върху следващия статус, за да оправдая очакванията към виртуалното си присъствие. Говоря за нещо съвсем различно обаче.
Нямаше да се подигравам. Наистина. Бях взел съзнателното решение да пропускам тези статуси, а ако в крайна сметка се стигнеше до там, да премахвам публикациите на съответния нарушител на добрия вкус от news feed-а си. В последно време обаче ми омръзна. От всичко ми омръзна: да ги чета, да си мълча, да ги оправдавам с липсата на опит. Това трябва да спре.
Днес обявявам война на посредствеността във Facebook. Днес аз смело тръгвам сам на мисия, която може да бъде наречена самоубийствена и непосилна за изпълняване. Все някой трябва да я поеме и ако няма друг, честта и огромната отговорност остават за мен. Може да съм сам, но не бойте се; ще взема със себе си най-верните си оръжия. В едната ръка ще държа сарказма си: по-остър от всеки меч и по-отровно хапещ от континентален тайпан. В другата – непукизма си: рядко ще намеря по-добър щит, който да ме предпази от човешката глупост. С тяхна помощ ще кръстосвам неумолимата онлайн пустош в търсене на уникално дразнещи и тъпи статуси, които ще посичам на място с умело създаден коментар.
Ще забравя всякаква милост. Може да не съм те виждал никога или да сме заедно всеки ден, но ако ти, неразумний юзъре, напишеш феноменалната тъпотия, пропуснеш да я прочетеш на глас, за да разбереш дали си струва публикуването, след което я изтипосаш на показ пред мен и останалите невинни свои жертви, то аз ще защитя тези жертви и ще те направя на пух и прах, че и на пиксели пред всички тях. Роднини и приятели ще бъдат още по-жестоко и сурово оценявани от случайните непознати, осмелили се навремето да ми поискат приятелство. Така че чуйте моя съвет: мислете, преди да напишете, прочетете, преди да публикувате и треперете, ако видите, че съм коментирал! Единствено с постоянна атака срещу мисловните прегрешения ще дадем началото на един прекрасен нов свят, в който автоматичното копиране на чужди слова ще стори път на творческата мисъл!
А през това време моят блог ще се превърне в своеобразна хроника на подвизите ми. Тук, някъде след около един месец, аз ще изложа най-демонстративно тридесет избрани от мен статуса, като всеки от тях ще бъде или покъртително празен, или такова клише, че сигурно би накарало хората с по-слаба воля да се захванат с фелацио на заредени пушки. Към тези статуси ще прибавя и най-лютите си коментари. Надявам се тази интелектуална гавра с трупове на отдавна умрели мисли и зачатъци на същите да бъде първата от многото стъпки, които ще предприемем в търсенето на по-високи стандарти на креативна експресия.
Затова нека продължават. Нека пишат идиотщина след идиотщина. Аз ще чакам. Там, в тъмното, аз ще се храня с тяхната слабост и ще я превръщам в моя сила. Със същата сила ще ги унищожа. А оцелелите, ако изобщо има такива, ще запомнят завинаги с какво чудовище са се сблъскали и ще предадат легендите на идните поколения.
Искам думите „Какво мислите?“ да ги преследват до края на вечността.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: