Сън

Обичам я. Обичам я повече от всичко на света, защото аз съм създаден за нея. Знам, че тя също ме обича, защото ми го е казвала толкова много пъти. Няма да го каже на никого друг. Страхува се, че никой няма да ѝ отвърне така, както ѝ отвръщам аз.
Аз съм нейният сън. Живея, за да бъда нейна опора. Живея за щастието ѝ.
Всяка вечер се раждам заради нея. Всяка сутрин умирам с първите лъчи на слънцето. Аз никога няма да видя нейния свят, но тя винаги ще се връща в моя. А моят свят, също като мен, е създаден за нея и може да бъде променен както тя пожелае.
Тази вечер ще бъда строен, с тъмна коса и светла кожа. Следващата вечер – с изваяни като от мрамор мускули, русоляв и тъмноок. Днес ще бъда богат чужденец със собствен замък, който ще пожелае да я разведе из Европа и да ѝ покаже всевъзможните красоти на различните държави; утре ще съм някое обикновено момче в любимото ѝ кафене, което ще седне до нея, защото другаде няма свободни места, и ще я попита какво пише в онзи неин малък бележник с червените кожени корици, скрит в чантата ѝ. Мога да изглеждам по най-различни начини и да бъда кого ли не, но това са подробности, които не ме интересуват. Стига ми тя да е щастлива. Защото тук, при мен, тя може да получи само и единствено щастие. Отдавна минаха нощите на постоянните кошмари. Сега кошмарът е отвън, сред така наречените истински хора. Реалността е най-ужасната измислица на ума.
Въпреки това копнея за тази измислица. Иска ми се да можех да се пресегна през мислите ѝ и да прекрача безкрайния праг между двата ни свята, за да бъда с нея и да я защитя. Да знам, че никога повече няма да се появи при мен със сълзи на очите. Тези хубави очи не трябва да плачат за нищо и за никого. Каквото и подобие на сърце да имам, усещам как то се къса, когато я видя такава.
Обичам я. Толкова много я обичам. Никой друг няма да разбере за нашата любов. Никой не заслужава да познае такава любов. Аз съм винаги там, когато тя затвори очите си и избяга от самотата на будния живот. Посрещам я и я утешавам. А най-важното е, че винаги ще искам да я изслушам. Тя ще седне до мен или аз ще я прегърна силно, след което ще чуя всяка една нейна дума, а студените ѝ пръсти ще се преплетат в моите, за да се сгреят.
Тя често ми разказва за най-различни неща от нейния свят. Хората там… всички вие ме отвращавате. Как смеете да я подминавате? Да я наричате с онези ужасни прозвища, които тя ми е споделила? Не знаете нищо за нея! Не знаете нищо за мечтите ѝ, за страховете ѝ. Какво бихте могли да научите за нея по това как изглежда или какъв е нейният глас? По дрехите ѝ, по музиката, която слуша, по това, че избира да бъде сама понякога, когато просто се нуждае от малко спокойствие? Вие не можете да я разберете, но аз мога да разбера вас.
Аз знам всичко. Знам всяка една грозна дума, с която сте я унижавали. Всеки един жест, с който сте ѝ показвали какво е мнението ви за нея. Вие сте причината да я виждам разплакана и да я чувам как ми казва, че иска да умре. Аз, един нищо и никакъв сън, я познавам така, както никой друг. Аз я обичам. Аз ще бъда до нея. Докато тя се нуждае от мен, ще бъда до нея.
И ако някой ден тя срещне един от вас, един от „истинските хора“, който да я забележи и да не откъсне повече очи от нея, който е готов да я прегърне и да ѝ каже колко е прекрасна, аз ще заприличам на него. Ден след ден ще ставам все по-малко необходим и една нощ тя няма да ме сънува. Тогава аз ще умра. Този път наистина. Но ще го направя със знанието, че тя вече е щастлива там, в нейния свят. Нейния жесток, студен и неприветлив свят, където най-накрая е успяла да открие искрицата любов, която ще стопли измръзналите ѝ ръце.
Аз съм нейният сън. Живея, за да бъда нейна опора. Живея за щастието ѝ. Но ако смъртта ми бъде породена от това щастие, предпочитам да настъпи по-скоро. Обичам я, но не мога да ѝ дам това, което иска. Ако можех, щеше да остане завинаги при мен. И колкото и да желая да беше възможно, готов съм да жертвам всичко, което съм, в името на една нейна усмивка наяве. Защото я обичам.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Романтично, Трагично, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: