Майстор

Това заглавие е ужасно подвеждащо. Никакъв майстор не съм аз, освен ако не броим това, че съм майстор на глупостите. Обаче вчера се почувствах точно като такъв и не ми пука дали съм бил в правото си или не да го направя. Имах работа за вършене, свърших я, останах доволен. Ето колко е просто.
Какъв беше този тежък проблем, на който трябваше да се опълча с цялата си смелост? Преди два дни на моята скромна малка тераса с изглед към част от Витоша се скъса въжето на простора. Това въже беше видяло доста битки с мокри дрехи и щипки, ако можеше да се съди за това по окаяното му състояние. Естествено аз не допуснах да се разчувствам заради някаква си тел, покрита с пластмаса. След като избърсах една мъжка сълза в чест на дългогодишната ѝ служба, само за две минути успях да я сваля от мястото ѝ и да я изхвърля.
Вече беше късно вечерта, затова отложих купуването на въже за следващия ден. И без това не бях на зор да простирам нещо. Вчера, естествено, се събудих и бях напълно забравил за всичко. Наложи се новият ми съквартирант да ми напомни, че сме щяли да търсим въже.
А, да, леко отклонение. От тази година имам нов съквартирант. Брат е на предишния, да не повярва човек. Оттук насетне ще редактирам всички стари публикации, които още не съм качил в блога и в които го споменавам, за да е ясно кой кой е.
Търсенето ми се увенча с мързел докато се облека, за да изляза, глад, който ме отведе до стола, и късмет, защото намерих нужното въже в първия магазин, в който влязох. Предната вечер измерих грубо необходимата дължина, като със съквартиранта ми разперихме ръце на терасата. Дължината от върха на единия среден пръст до върха на другия е приблизително равна на височината на съответния човек. Ето защо с малко припокриване при ръцете ни един ред излезе три метра и половина. Пет реда въже плюс малко остатък за завързване излязоха с обща дължина двадесет метра. Повече от достатъчна дължина, както се оказа накрая.
Опа. Спойлери, предполагам.
Почти цялата работа свърших сам, след като още в началото моят помощник без да иска изпусна въжето и то се разви. Нищо, такива работи се случват на всеки. Не съм се ядосвал или нещо такова, просто се отказах от идеята за помощ при малкия ми проект.
След като прецених, че ще е по-добре да се справя сам, реших да сторя точно това. Така в следващите десетина минути бвано, внимателно и методично прекарвах въжето през дупките от двете страни на терасата, навивайки го около ръката си, за да не се разпилеее пак във всички посоки, и едновременно с това прикривах очите си от слънцето, което намери точно кога да се появи. Все едно слагах връзки на гигантски чифт обувки: тук отгоре, там отдолу и така нататък. Когато приключих, помощникът ми се върна, за да ми помогне с изравяването по дължина на свободните краища. Не беше нужно, просто така исках, а и ми беше станало кофти, че едва ли не го изгоних по-рано. Щом и това беше готово, аз завързах единия край на въжето, опънах редовете на простора за последен път и завързах другия край.
Отново повтарям, че не съм майстор. Заглавието е чиста самоирония, тъй като цялата тази процедура беше глупава, досадна и лесна за вършене. Но не мога да отрека колко много се почувствах доволен от себе си, задето съм се справил с проблема без съвет от друго лице. Също толкова доволен бях и когато сам окачих огледалото и стелажа в банята, или онзи път когато поправих вратичката на шкафчето на бившия ми съквартирант, или дори когато изчистих половин сантиметър засъхнала в мивката мазнина при настаняването ми в общежитието преди три години.
Неволята наистина учи, видяло се е. Пък и принудената самостоятелност хич не ми е навредила, казано честно.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: