Заключен

Дисплеят на контролното табло, чието тихо пиукане се чуваше от стената, автоматично смени датата на 24.09.2084 година. В единствената осветена стая на малкия апартамент разследващият детектив пълнеше поредната чаша кафе и привършваше с копирането на бележките по случая от смартфона си на домашния холопроектор. Беше твърдо решен да се справи с тази мистерия, отчасти защото за него цялата работа представляваше въпрос на професионална чест, отчасти защото ужасно се дразнеше от обстоятелствата.
Убийството беше извършено в заключена стая, от извършителя нямаше и следа въпреки явните знаци за борба, а жертвата бе видяна за последен път от иконома си.
– Светата троица на детективските клишета – промърмори изморено мъжът, като сядаше на близкия стол.
Холопроекторът се включи. Страниците със записки по случая бяха наредени като колода карти, като помежду им имаше леко разстояние. Устройството работеше с гласови команди – беше стар модел, от онези, които не можеха да бъдат надградени с необходимия софтуер и хардуер, които разчитаха движенията на ръцете. За сметка на това детективът предпочиташе така. Обичаше да си говори сам, докато работеше върху по-тежките случаи; така незабавно се усещаше, когато започваше да приказва глупости.
С три лесни команди холопроекторът изведе първоначалните бележки на патолога по случая и пресъздаде триизмерно фотографско изображение на жертвата – възрастен мъж със сурово лице, но спокоен поглед, скрит измежду бръчките около очите. След като въведе името под изображението, детективът започна да диктува на смартфона си:
– Жертвата е на шестдесет и една години, собственик на… как беше името? – започна да търси той из бележките си. – А да, „Нанорем“.
„Нанорем“ беше компания, оглавяваща пазара на наномедицинските технологии и лечебни средства. Хората на водещи постове обикновено имат много врагове, но жертвата бе рядко изключение. Той беше известен с това, че изкупуваше акциите на компании пред фалит, след което възстановяваше изгубените длъжности и отваряше много нови работни места, а същеевременно назначаваше свои доверени хора да усъвършенстват всеки един аспект на организацията от бизнесплана до условията на работната среда. До последния му ден тази стратегия винаги се увенчаваше с успех: въведената под неговото ръководство ревитализация резултираше в повишено изпълнение на нормите, а възвръщаемостта винаги надвишаваше неколкократно първоначалната инвестиция. Спасените от безработица хора го боготворяха. Обичан от всички човек обаче съвсем не означаваше, че никой не го е мразил.
– Жертвата е била открита в кабинета си от своя син в девет без петнадесет вечерта; около час след посоченото при прегледа на тялото време на смъртта – поднови думите си детективът. – Данните от контролното табло в дома му не показаха промени в настройките на температурата в заключената стая, така че бяха отхвърлени опити за прикриване на времето на извършването на убийството. Също така охранителните камери са били изключени няколко минути преди смъртта. Тялото е било намерено паднало по лице на пода. Синът го е обърнал при влизането в кабинета и видял локва кръв по килима, както и оръжието на убийството да стърчи от гърдите на жертвата.
Последва кратка команда, при която в средата на стаята се появи холографска проекция на тялото. За разлика от стария проектор в дома му, детективът приветстваше с облекчение тази нова технология на сканиране, която съдебната медицина беше привела в действие преди няколко години. Най-малкото спестяваше време. Освен възможността за частично триизмерно възпроизвеждане на тялото и самото местопрестъпление, в моргата използваха пълен телесен скенер, благодарение на който не беше нужно да присъства човек, за да види в детайли всичко необходимо по случая: наранявания, степени на изгаряне или замръзване и възстановки на липсващи части при по-сериозни травми.
Изображението показваше жертвата няколко минути след пристигането на патолога. На гърдите беше маркирана в червено единствената рана заедно с оръжието на убийството – нож. Дълго и тънко метално острие с пластмасова дръжка беше пронизало сърцето, предизвиквайки тежък вътрешен кръвоизлив. Доста от кръвта бе попаднала почти веднага в белите дробове; смъртта е била гарантирана. Съмненията за самоубийство бяха бързо разсеяни от едно много странно обстоятелство.
– Смъртоносната рана е била нанесена изключително прецизно – дословно прочете детективът предварителния доклад на патолога. – Разрезите в кожата и тъканите са съвършено гладки, което е присъщо за прободните рани. Острието съвпада перфектно с размерите на взетата отливка.
Това не би трябвало да е възможно, помисли си детективът. Неговите съмнения се потвърдиха няколко реда по-натътък в доклада.
Свиването на кожата около раната може да е с до два милиметра, а подобно свиване сякаш нямаше при измерването на острието. Друг проблем беше формата – острието на ножа беше твърде тънко, почти конично, а такива оръжия оставят линейни разрези в кожата. Затова перфектното съвпадение беше така загадъчно.
Най-накрая самото оръжие беше крайно любопитно. Ножът съвсем нямаше стандартна изработка; нямаше никаква декорация, не притежаваше маркировки на производителя и като цяло наподобяваше нож за писма, по всяка вероятност колекционерски – принципно разчитат на визуални особености, но такива не се забелязваха тук. А и тънкото острие не изглеждаше особено здраво. Как беше стигнало чак до сърцето?
Според доклада ъгълът на раната не съответстваше със стандартното разположение при самопричинени рани. Ножът е стърчал от гърдите под прав ъгъл, когато би трябвало да влезе в тялото отдолу при самоубийство и отгоре при убийство. Това, разбира се, не е задължително, но е достатъчен показател. Нямаше други рани в гръдната област, значи ножът е бил забит от първия път. Възрастта на жертвата и стара травма в ръката му не биха позволили това. Всичко това, заедно с пробитата гръдна кост, посочваше очевидното: жертвата не би могла да вкара острието в гърдите си с толкова голяма сила.
– Невъзможно престъпление – изохка детективът. После си каза: – И сега разполагам единствено с тази нощ за разрешаването му, защото утре сутринта медиите ще гръмнат с точно това заглавие, а последното, което ми трябва, е да ми лепнат старата физиономия навсякъде из новинарските сайтове. Още повече, че началството ще иска да държа досадните репортери по-далече от случая, а с такъв високопрофилен мъртвец няма как да разгониш всичките мухи.
Той беше наясно, че пресата ще гръмне така или иначе. Просто желаеше да удържи тази експлозия до минимален радиус.
В главата му се поразмърдаха един-два бегли спомена от криминалната художествена литература. Мистериите за убийствата в заключени стаи бяха сред най-старите и респективно най-изтърканите детективски загадки. В най-добрия случай обясението се дължи на умело и хитро скриване на някои факти до последния миг – например щеше да се излезе наяве, че извършителят е разбил заключената от самия него врата, след което незабелязано е пъхнал предварително взетия ключ от вътрешната страна на ключалката. В най-лошия случай авторът би се принизил до употребата на свръхестествени елементи като магическо оръжие или пък минаващ през стените убиец…
Детективът беше наясно, че тези главоблъсканици са излишни в конкретната ситуация. Решението щеше да се окаже съвсем просто, стига да се разгледат още по-внимателно историите на тримата заподозрени. Късният час, липсата на сън и недостигът на кофеин обаче умело скриваха от него факта, че разсъжденията му и събитията през последните два дни се развиваха точно като в мистерия.
– Отвори файл „Показания_1“ – изрече детективът с уморен, но ясен глас.
Файлът излезе на преден план. Снимката на жертвата беше заменена от тази на красива руса жена, не повече от тридесетгодишна. Топло и приветливо лице, помисли си детективът. Обикновено все са такива.
Съпругата на жертвата всъщност беше втората му жена. Тя беше донякъде неприлично по-млада от съпруга си, даже около възрастта на сина му. Според собствените ѝ показания тя бе влязла в конфликт със съпруга си по-рано вечерта. Причината за сблъсъка била отношението на прислугата към нея, в частност поведението на иконома.
– Как така хората все още имат лични прислужници след толкова години напредък? – зачуди се детективът. Продължи да преглежда бележките си, като си наля и последните капки отдавна изстинало кафе от каната.
Според иконома кавгата едва не била прераснала във физическа саморазправа. По показанията на сина на жертвата, неговата мащеха все още била яростна, когато открил тялото.
– Доста удобен заподозрян би била – изсмя се мрачно детективът. После пръстът му се плъзна по екрана на смартфона и диктуването беше възобновено: – Дори и да беше ясно как е заключена стаята след това, проблемът е там, че жената е два пъти по-дребна от покойния си съпруг и доста слаба. Тя определено не изглежда да притежава силата да носи дамската си чанта повече от два часа, без да се изтощи. Какво остава да пробие кост с нож?
Кратката пауза беше последвана от нова команда. Файл „Показания_2“ зае мястото на предишния и смени младата блондинка с малко по-възрастен мургав мъж с достолепни черти.
Икономът беше последният човек, видял жертвата преди смъртта ѝ. Преди да напусне кабинета, където по-късно бе открито тялото, той бил получил недвусмислена заповед да не допуска никого да влиза по какъвто и да е въпрос. Затваряйки вратата след себе си, икономът чул началото на разговор по телефона със сина на жертвата. После чул как вратата се заключва отвътре и тръгнал по вечерните си задължения.
Икономът, или по-скоро самото му съществуване, силно вбесяваше детектива. Фактът, че дясната му ръка до над лакътя беше протеза, при това от по-сложните модели, имитиращи ловкостта на човешките пръсти, заедно с липсата на отпечатъци по оръжието на убийството за известно време го направиха главен заподозрян. Останалите членове на прислугата обаче му осигуриха непоклатимо алиби: двама от прислужниците го чакали пред вратата на кабинета и чули гласа на жертвата при излизането на иконома, а после придружили последния навън до градината, където прибрали мебелите, за да не ги навали внезапно изсипалият се половин час по-късно дъжд. Те също чули заключването.
– Би трябвало да са ми пратили записите от камерите навън – зачуди се детективът. Той бързо провери входящата си поща. Само след минута вече превърташе видеото напред. След три икономът беше оправдан.
– Чудно – изпъшка умореният мъж. – Отвори файл „Показания_3“ и да видим как още ще продължавам да се мъча тази нощ.
Лицето на млад мъж, с очи и нос досущ като на жертвата, смени това на иконома. После холопроекторът добави досегашната информация вдясно от него.
Синът на жертвата – този, който беше открил тялото. Момчето още нямаше тридесет, но вече следваше пътя на баща си, макар и в доста по-различно отношение. Интересът му към нанотехнологиите го бе довел до задълбоченото изучаване на наноинженерство, а веднага след дипломирането си бе оглавил отделението за изследвания в семейната компания. Там се занимаваше с по няколко проекта през цялото време.
– Изграждане на шини за счупени кости, сглобяване на пейсмейкъри, синтетични имунни системи и гъвкави подкожни електросистеми за дистанционно управление вътре в тялото без необходомист от инвазивни процедури… – изреди отсечено детективът. – Цял вундеркинд. Дори само едно от тези неща би му спечелило милиарди.
Детективът прегледа набързо показанията на сина. Думите му и данните от телефонния регистър показваха, че разговорът с баща му преди убийството е бил не повече от две минути, а GPS-ът посочваше местоположението му на около седемдесет и пет километра от голямата къща, в която беше извършено престъплението.
Това, което го правеше заподозрян, беше здравословното му състояние. Към отворения файл имаше като приложение медицински картон. Детективът зачете на глас, като вкарваше и малко разсъждения на места:
– Чести психотични епизоди с подчертана склонност към насилие… влошаване на състоянието… постоянни изменения в настроението и засилена психопатична симптоматика, макар че терминът не ми се струва правилен… семейството му го подлага на скъпо лечение, представляващо някаква комбинация от наноинжекции на стимуланти директно в мозъка и наноелектрошокова терапия…
Детективът подозираше, че при историята на заболяването му и аналитичния му ум, човекът е крайно опасен за себе си и за околните. Ако някой би открил начин да ползва нечия помощ в извършването на убийството, като същевременно прикрие следите, това определено би бил той. Понякога предчувствията са достатъчни, за да се преразгледа историята.
Наближаваше пет и двадесет сутринта, когато детективът беше на ръба да се откаже. Преглеждаше показанията отново и отново, но почти нищо не му бе хрумнало. Най-доброто му предположение беше, че покойният богаташ бе се засилил в стената, държейки ножа опрян в себе си, но липсата на натъртване беше опровергала иначе добрия му опит. През нощта беше получил опис на вещите, намерени по дрехите на жертвата, както и анализ на ножа, но не беше успял да ги прочете обстойно. Реши да си почине от граденето на теории и да направи точно това. Започна с оръжието на убийството, като се прозя звучно и примижа с очи, докато текстът се появяваше на половин метър от лицето му.
Изведнъж забеляза нещо много необичайно.
В състава на ножа присъстваше и керамика. Заедно с пластмасата образуваха не само дръжката на ножа, но и продължаваха нагоре във вътрешността на острието. По-странен обаче се оказа металът – основните елементи в сплавта бяха злато и мед, но анализът показваше и много малки количества примеси от сребро, платина и нещо, което накара детективът напълно да се разсъни.
– Паладий… – изненада се той. След това се изправи и каза на висок глас: – Отвори файл „Опис_Нанорем“.
Смартфонът на жертвата не присъстваше в доклада на съдебния медик, нито фигурираше в спъсъка с иззетите от местопрестъплението вещи. Детективът прегледа отново показанията на иконома. Той беше използвал по-старата дума „телефон“, но беше напълно вероятно да го е направил по навик. Човек с позицията на жертвата определено би се нуждал от удобството на смартфон. Догадка или не, цялата картина започна да се изяснява.
– Пет и половина ли е вече? – учуди се детективът, когато погледна колко е часът. – Е, и да го събудя, поне си имам причина.
Той позвъни на иконома. След по-малко от десет минути вече беше излязъл от вкъщи и пътуваше към участъка.
Задейства автоматичното управление на колата и набра нов номер. Отговори му твърде бодър женски глас, собственост на работещия по случая съдебен патолог. Детективът поиска от нея да направи екстракция и пълен преглед на нанороботите в кръвта на жертвата – след една определена възрастова граница повечето по-заможни хора следваха практиката на въвеждане на нанотехнологични средства за мониторинг в организма си. Едва ли човек като собственикът на „Нанорем“ би пропуснал да стори същото. Процедурата по екстракцията обикновено беше кратка, а и детективът си издейства приоритет пред другите случаи, така че щеше да получи резултатите до два часа.
– Точно колкото ми трябват, за да ми остане време за закуска, благодаря – беше краткият му отговор.

***

До края на деня синът бе арестуван.
Съставът на сплавта и по-точно наличието на паладий беше разковничето. Паладият се използва в електрониката заради проводящите си свойства. Присъствието му в острието на ножа бе подсказало на детектива да провери къде е смартфонът на жертвата.
Колкото до екстракцията, тя почти не се прави при случай на убийство със смъртоносна прободна рана, освен когато не са налице алкохол, опиати или отрова – вещества, при които е много по-лесно да се проверят данните от нанороботите в кръвта. В тялото на жертвата обаче бяха открити обозначени с логото на „Нанорем“ хирургически нанороботи.
Задържането на сина се случило тъкмо навреме. Той се канел да форматира работния си компютър, когато двама униформени полицаи го прекъснали със заповед за обиск. В крайна сметка убийството наистина било извършено в заключения отвътре кабинет: обаждането по телефона бе активирало малката армия от нанороботи, половината от които специализирали в инвазивна микрохирургия и се използвали главно за повърхностни разрези и шевове, а другата половина – за преработка на метали и пластмаса при вкарването на пейсмейкър в тялото без операция. Синът на жертвата ги бе модифицирал със разработен от него специален софтуер; първите бяха извършили разреза в гърдите, а вторите бяха превърнали телефона в ножа. В продължение на почти час острието е било бавно „сглобявано“ и намествано в раната; това обясняваше несъответствието при формата. Самото убийство не е траяло повече от десетина минути. Както щеше да стане ясно от писмените му признания по-късно същата вечер, синът се бил възползвал от факта, че баща му държал смартфона си във вътрешния джоб на сакото си и при последното си посещение бе подменил апаратите. Останалото било въпрос на време и малко късмет. Обаждането изпълнило и друга функция – част от нанороботите дезактивирали камерите дистанционно. Така се е очаквало планът да не бъде разкрит.
Колкото до причината за убийството, тя тепърва щеше да се доизяснява. Във всеки случай адвокатите на момчето щяха да пледират невменяемост. Такива хора винаги са прибягвали до това, още повече когато в биографията им вече присъстват съответните елементи. Може би беше заради психичното му състояние, може би заради пари, какво като ги имаше в излишък? А може би човекът просто беше мразил баща си.
Какъвто и да се окажеше мотивът на сина, работата на разследващия детектив се беше изчерпала дотук. Очакваше го кратка и добре заслужена почивка, преди отново да се върне към старите скучни и предсказуеми случаи. Но той си ги предпочиташе такива.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: