Струни

– Наздраве – промърморих си под носа и след миг оставих празния шот пред себе си. После прокарах вкуса с глътка бира и се поогледах наоколо.
Поне музиката в заведението беше приятна. Трудно е да се намери в днешно време място, където ще мога да задоволя претенциите си за спокойна атмосфера: да не ми проглушават ушите с популярните парчета, да не атакуват зрението ми с предизвикващи епилептични пристъпи цветни светлини, да не се отърквам в разни непознати хора по пътя към бара. Сега като се замисля, идеалното за мен заведение е това, в което сетивата ми не са постоянно бомбардирани от всяка една посока. Е, помислих си, тук е достатъчно близо.
Почуках два пъти с пръст по шота. Момчето, което дежуреше тази вечер на бара веднага го напълни с точно и отмерено движение, после се отдалечи в посока към касовия апарат. Ето такъв тип хора ми харесват: да не те занимават с излишни въпроси и коментари когато си дошъл с единствената цел да се усамотиш, докато пиеш нещо, защото поради някаква причина когато човек пие сам вкъщи, това незабавно ти лепва етикет „алкохолик“. Не, по заведенията има хора, така че ще се възползвам от тази малка дупка в логиката.
Пореден поглед към отражението в уискито. Оттам ме изгледа начумерено един неизбръснат тип, наближаващ четиридесетте, който ми се усмихна иронично. Ако трябва да съм честен, годините не ми личат чак толкова – все още съм в прилична форма, макар и не толкова добра, колкото преди десетина години. Но пък по главата ми все още няма бял косъм, а и коремът ми съвсем не се е отпуснал до формалната дефиниция за шкембе, така че смятам, че не мога да се оплача.
Шотът ми се удари леко в бара пред мен. Прецених, че ми е останала достатъчно бира за още един, но реших да поизчакам малко. Изведнъж някой попита зад гърба ми:
– Свободно ли е тук?
Обърнах се и я видях. Млада, красива брюнетка с класическа малка черна рокля беше хванала чантичката си с две ръце и ме гледаше с любопитство през тънките лещи на очилата си. С удоволствие задържах усмивката си; не само че и от двете ми страни не седеше никого, но и с изключение на още двама души в единия край нямаше никой на бара.
– Разбира се – отвърнах аз и подръпнах стола отляво на мен. Тя седна и поръча едно сухо мартини. Минута по-късно пое чашата с изящните си малки пръсти и отпи две глътки с наслада.
– Отдавна не съм пила мартини – каза тя, като примлясна леко с устни. – Единственото питие, което си поръчвам, когато излизам, а отдавна не съм излизала.
– Това обяснява всичко – кимнах аз.
– Кое всичко?
– Защо съм чакал толкова дълго, докато дойдеш.
Тя се засмя, но не беше престорено.
– Отдавна не са ми пускали и подобни реплики. Поне твоята си я биваше.
– Не, не я биваше изобщо. Но ти благодаря за откровения смях.
Поръчах последния си шот и се обърнах към нея:
– Е, ако не възразяваш, бих искал да те попитам защо реши – доста неправилно според мен, – че ще съм добра компания?
– Не съм решила нищо все още – отговори тя и ме погледна право в очите. – Но имаш едно мартини време да ми помогнеш да взема решение.
Тя извърна очи спокойно и надигна леко чашата си. Определено ми беше отправено предизвикателство.
– В такъв случай няма да е зле да започна с всичко лошо за себе си – рискувах аз. – След месец навършвам тридесет и девет и като те гледам, определено имам минимум петнадесет години над теб. Живея в малък апартамент на четири пресечки оттук, откакто се разведох. Нямам деца, защото все още не знам дали искам да имам. Вечер не мога да заспя, а сутрин ставам твърде рано; мисля, че това ме състарява още повече, което добавя още една отметка към растящия ми списък с дребни проблеми. Мисля, че това е всичко… Не, чакай, получавал съм на няколко пъти оплаквания, че имам космати гърди.
– Добре започваш – подсмихна се тя и отметна коса назад. – Лично аз нямам проблеми с последното. От друга страна не съм много сигурна, че ще реша каквото и да е в твоя полза, така че няма да е зле да чуя и нещо хубаво.
– Ами да видим… Петнадесет години над теб означават петнадесет години повече опит от някого на твоята възраст. Живея наблизо, така че ще се разходим до нас, което означава, че не се налага да карам пил и че свежият вятър ще ми проясни главата, а като бонус към това ще мога да се проявя като кавалер и да предложа якето си. Вечер не мога да заспя, така че няма за какво да се притеснявам там, а сутрин ставам твърде рано, така че мога да ти приготвя закуска. Освен това обичам да слушам, нищо че не си личи.
Тя остана доволна, което определено ме изненада. Завъртя се леко на стола си и ме огледа през очилата си. В погледа ѝ проблясваше нещо невинно, което със сигурност не си личеше в начина, по който изглеждаше иначе – беше уверена в жестовете си и излъчваше решителност.
– Мисля си, че бих искала да разбера дали наистина обичаш да слушаш – каза тя с предизвикателна нотка в гласа си.
– Тогава аз бих искал да разбера нещо за теб – погледнах я на свой ред.
– Добре. Уцели доста точно за възрастта, ако трябва да призная. Надявах се очилата да ме правят малко по-зряла, колкото и да не ти се вярва, че една жена би искала нещо такова. Преди известно време останах сама и от седмица насам си мисля, че бих искала да пробвам нещо… ново. Дори и да е само за веднъж.
– Осъзнаваш, че след като ти казах толкова подробни неща за себе си, едва ли съм най-подходящият избор, нали? Никой не иска да свири на китарата със скъсаните струни.
– Освен китарист с превързани пръсти като мен.
Засмях се. Усетих се, че не помня кога съм го правил за последен път.
– Струва ми се, че ти е останало още малко мартини.
– Тъкмо щях да те попитам дали не възнамеряваш да си изпиеш шота.
– Ами наздраве тогава.
– Наздраве!
Двамата оставихме празните си чаши на бара и платихме питиетата си. На излизане ѝ предложих якето си – наистина беше станало хладно. Изглеждаше толкова малка в него. Запитах се какво точно прави жените толкова секси, когато облекат мъжка дреха. Но отговорът на този въпрос отдавна не ме е интересувал, не че нямам повод за размисли.
Тя и досега се разхожда с моите дрехи, когато сме у нас.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Романтично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: