Скрито

Обичам загадките. Гатанки, главоблъсканици, кодове, ребуси, шифри – те представлявят една крайно интересна съвкупност от пособия, без които хубавите мистерии сякаш не са пълни. В ръцете на умел разказвач, малките подробности могат да бъдат експертно вплетени в хода на сюжета; винаги пред очите на читателя, но никога толкова очевидно разкрити, че да издадат най-важното.
Иска ми се да бях от тези умелите, ама нейсе. Аз съм просто любител, при това не много старателен такъв. Не мога да се похваля с особени криптографски познания, но са ми известни някои по-лесни и по-широко разпространени техники за шифроване. Повечето от тях вършат достатъчно добра работа и са сравнително лесни за създаване, когато човек разполага само с листа хартия и химикалка. Цезар, Виженер, книжни, транспозиционни, заместителни – изборът е доста голям, а това дори не са всичките, които знам.
Анализ на шифър, подробен и обяснен, видях за първи път в един от разказите на Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс. В „Танцуващите човечета“, в ръцете на Холмс попада рисунка на едноименните човечета, която по незнайни причини успява жестоко да изплаши съпругата на неговия клиент. Необходимо му е време, докато осъзнае, че си има работа със заместителен шифър. Всяко едно от човечетата отговаря на буква от азбуката и с помощта на честотен анализ (малка вметка за колегите ми – не този честотен анализ) Холмс успява да разгадае написаното послание. В процеса на дешифриране детективът обяснява всяка стъпка в разсъжденията си и точно това ми направи впечатление.
Тайната е основна съставка в добрата мистерия. Това е напълно излишна констатация, но е важно да се допълни с една много важна подробност. Всяка тайна може да бъде замаскирана с прикриване на истината, но в повечето случаи е нужно да се пропусне някаква информация. С шифър може да се получи същият резултат, без да се пропусне нищо повече от ключа, с който да се разгадае кодираното послание. Така според мен се постига нещо изключително важно: тайната е право пред очите на читателя и подклажда интереса му. Да, и тук има нещо скрито (разковничето, така да се каже), но в една добра мистерия то може да се превърне в стимул за по-внимателно четене, а не в досадно прелистване на страниците до разкриването например.
Мисля обаче, че не е правилно, когато авторът на мистерията открито парадира с това, че е по-умен от читателя. Доста лицемерно е от моя страна да мисля така, понеже самият аз рядко се сдържам в опитите си да се покажа като по-знаещия, но какво да се прави. Светът е пълен с лицемери и нямам намерение да се крия от хората. Важното е да се уцели точният баланс, тази граница между интересно и дразнещо. Ако примерно съобщя, че има скрито тайно послание сред тези редове и изтърся поредица от числа, като да кажем „1, 12, 2, 11, 3, 10, 4, 9, 5, 8, 6, 7“, без по никакъв начин да съм внушил предварително, че се търси отговорът на загадка, която до последния параграф ще бъде разгадана, това би било не само внезапно и неоправдано, но и толкова лазещо по нервите, колкото ако бях превърнал всяко изречение в различен начин да напиша „Никога няма да узнаете какво съм искал да кажа! Вижте колко съм умен! Боготворете ме, плебеи такива!“ само защото мога.
Може би е странно как това ми увлечение излиза сякаш отникъде. Е, не е точно така. Истината е, че обичам да разбирам какви са отговорите. Разкриването на тайната може да е от значение за сюжета… не, тя сто процента е от значение за сюжета, но не искам да знам защо машината прави това, което прави. Искам да видя отблизо как е била сглобена от начало до край, да вникна в същината на най-малкия детайл от процеса. Обяснението е най-сладката част; то е млечният шоколад с пълнеж от крем и лешник в бонбониерата, наречена мистерия.
Има си хас. Сега ми се доядоха шоколадови бонбони. Не трябва да пиша за храна и това е. Но нека да си продължа по темата, а междувременно тихичко ще се порицавам заради любовта си към сладкото и слабите ми ангели, когато е намесен шоколадът.
Имаше един британски сериал навремето, „Джонатан Крийк“. Казвам навремето, но май става дума за малко след двехилядната година, ако трябва да съм конкретен. Джонатан Крийк беше илюзионист, или по-точно създател на илюзии; те не изпълняват номерата на сцената, а ги разработват за големите имена. Крийк работеше като консултант за полицията при случаи, които са на пръв поглед невъзможни и необясними, като изчезващи престъпници или убийства в заключени стаи. Този сериал беше основната причина да развия интереса си към мистериите. В него не се наблягаше на това кой е извършителя и защо го е направил, а как го е направил. Благодарение на Джонатан Крийк научих и нещо друго.
Едно от най-верните оръжия на илюзиониста е отвличането на вниманието. Илюзията се изпълнява на фона на история. Магът пленява вниманието на своята публиката, като разказва история, понякога с думи, понякога с допълнителни жестове или сценография. Важното е да се направи всичко възможно, за да се пренатовари мозъкът на зрителя. Колкото повече зрелища и информация му се подават, толкова по-лесно е да се пренасити и по този начин не успява да регистрира момента, в който се извършва илюзията.
Май си устроих кратко пътешествие из света на загадките. От криптографското ми хоби, което дори не мога с чиста съвест да нарека хоби (въпреки че сам изобретих един скромничък шифър преди три години и досега никой не го е разбил), до детайлите около извършването на мистерията и начините да се прикрие тя, надявам се, че съм успял да предам достатъчно добре колко обичам да разглеждам заплетени ситуации и тяхното евентуално разплитане. Но за да не изневерявам на природата си, ще добавя, че все пак има нещо скрито сред всичките тези думи.
Чувствам се донякъде гузен заради това, че около деветстотин думи баламосвах всеки, който ще прочете това, но бях замислил малката си загадка в самото начало и нямаше как да пропусна тази възможност. Надявам се да ми бъде простено за безочливата наглост, с която го съобщавам след всичките ми приказки за любовта ми към мистериите, но истината е, че дори и да не стане така, не бих постъпил другояче.
Благодаря за отделеното внимание и успешен лов! Не е като да се надявам, че купища хора ще тръгнат да си губят времето да дешифрират думите ми, но е хубаво човек да мечтае.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: