Орбита

По много начини любовта действа спрямо законите на физиката на движещите се в пространството космически тела. Естествено, ситуацията е малко по-различна при любовта, защото няма как да твърдим, че там съществува разделение на планети и спътници. Всеки от двамата партньори е толкова важен, колкото една планета заедно с цялото ѝ население от мечти, страхове, планове и тревоги. Истинската любов предполага равнопоставеност.
А ако погледнем отвъд обикновената игра на думи, всеки от тях е и спътник на другия. Ето защо подходяща аналогия би била двойка планети с обща орбита, които се въртят и една около друга.
Когато разглеждаме тази двойна система от планети, първо трябва да се ориентираме около звездата, която обикалят. Тази звезда, тяхното слънце, тя е основната причина тези две планети да се намират в една и съща орбита и да създадат уникалното положение, при което всяка една от тях обикаля около другата. Това е причината за любовта им, така да се каже.
Какво обаче се случва със звездите при достатъчно дълго време? Те или ще нараснат в размерите си, или ще изчерпят горивото си прекалено бързо и ще започнат да се смаляват. Ако се случи първото, отново има два варианта.
В един момент ядрото на звездата ще натежи прекалено много, като така ще създаде гравитационен колапс. Това ще доведе или до свръхнова, или до образуване на черна дупка. В първия случай двете планети са изпепелени (ако вече не са били; може да са се намирали твърде близо до слънцето), а във втория съществува реалната възможност да бъдат засмукани от черната дупка (а ако не бъдат, животът на тях ще загине без слънчевата светлина).
И в двата случая смъртта на звездата е напълно неблагоприятна за планетите. Надявам се, че тромавата ми метафора за любовта все още е разбираема и не се нуждае от излишни тълкувания.
При намаляването на звездата също може да се стигне до образуването на черна дупка. Но ако масата на ядрото на червения гигант не е достатъчно голяма, в центъра му ще започне да се образува инертна маса от кислород и въглерод и външните слоеве на звездата ще се отделят, образувайки планетарна мъглявина. Останало само, ядрото ще се превърне в бяло джудже. Гравитационното действие на звездата върху планетите ще отслабне и е напълно възможно да наруши орбитата им.
Но да приемем чисто хипотетично, че при любовта имаме константна стабилност на звездата, на основната причина двете планети да са заедно. Защо тогава тези планети все още могат да бъдат разделени една от друга?
Тук трябва да дадем за пример нашата собствена луна. Известно е, че тя постепенно се отдалечава от Земята и че, при достатъчно време, някой ден би избягала от своята орбита. Погледнете към Луната, ако можете в момента. Замислете се какво би било да не я видите на мястото ѝ, как нещо, което е приемано за дадено, за сигурно, изведнъж изчезне. За наше щастие това едва ли ще се случи преди нарастването на Слънцето до червен гигант или до сблъсъка на Млечния път с Андромеда и последвалия галактически канибализъм (ако не ви е станало ясно, явно не ме бива да дефинирам критерии за щастие).
И така, нашите две планети в орбита една около друга и около хипотетичното ни неумиращо слънце все още имат възможност да се разделят, което обаче е предпочитано пред варианта, в който дестабилизирането на взаимната им орбита доведе до сблъскването им. Пред раздялата, предлагаща съхранение на цялостта, и тоталното планетарно унищожение, раздялата е за предпочитане.
Но след време започват да се усещат гравитационните ефекти върху всяка от двете планети. Липсата на спътник нарушава естествения ход на събитията на повърхността, и нашето космическо тяло за първи път разбира какво е да си истински сам.
Разбира се, нещо толкова сложно като любовта не би могло и не би следвало да се обяснява с нещо толкова просто като основни (а на места сигурно и изключително неправилно интерпретирани) познания по астрофизика. Но ако можем за миг да си представим две малки планети с обща фиксирана орбита една около друга, въртящи се около младо слънце, до чийто край има милиарди години, и разберем колко нищожни са шансовете това да се случи в огромната и студена Вселена, може би ще си дадем сметка колко изумително събитие е любовта, както в космически план, така и съпоставена с всекидневието ни.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: