Олимп

Отдавна бе казано, че никой смъртен не може да покори Олимп.
Дванадесет души решиха да се отзоват на това предизвикателство. Но само един успя да стигне до заветния връх. Сега той наблюдаваше целия свят от него с ясното съзнание, че никога няма да може да се завърне у дома. Защото за него вече беше късно.
Преди заминаването някои ги предупредиха, че това, което възнамеряват да сторят, не е нищо повече от лудост. Че не разполагат нито със знанията, нито със средствата да постигнат успешно своята цел. Дванадесетте обаче не се поколебаха нито за миг. Така тръгнаха в името на всички хора в посока към самоубийствената си задача.
Той седна внимателно, все така загледан напред. Натежаващата му ръка успя бавно да напише едно кратко, но категорично съобщение на хората в лагера. След това той го изпрати, без да знае колко време ще е необходимо за пристигането на това съобщение и дали ще може да дочака отговора му.
Може би наистина трябваше да послушат другите. Бяха надценили възможностите си. Твърде късно разбраха, че многото прах постепенно и непоправимо уврежда превоза им. Изминали едва половината разстояние, дванадесет души се видяха принудени да продължат пеша към Олимп. Но неприятностите им тепърва започваха.
С известно любопитство той забеляза, че не усеща да се намира на върха на планината. Тя беше толкова голяма, че там, където би трябвало да се намира хоризонтът, той виждаше единствено склоновете ѝ. Замисли се за момент и си спомни как още в самото начало изпитаха подобно усещане. Никой досега не беше стъпвал толкова близо. Масивните размери на планината ги бяха изненадали; те разполагаха само с карти, от които не ставаше ясно колко всъщност е голяма. С изумление те установиха, че не са разбрали кога са започнали изкачването – подножието, а и останалата част от планината се оказаха толкова полегати, че откъдето и да бяха приближили, нямаше да могат да я обхванат цялата с поглед. Наоколо нямаше нищо освен нея.
Той усети как започва да се задъхва. Легна по гръб против волята си.
Изтощението. Това, което уби останалите, беше изтощението. Сто и петдесет километра в подобни условия са нещо, пред което кошмарите са най-желани сънища. Един по един те падаха завинаги в прахта и единственото, което можеха да сторят оцелелите, беше да си преразпределят и без това оскъдните запаси.
Главата му започна да се замайва. Той направи опит да забави дишането си още малко.
Най-тежко му беше, когато останаха само той и брат му. Последните двама от дръзките дванадесет. Молеше се да умре преди големия си брат, който, за разлика от него, беше очакван от семейството си у дома. Но не е било писано да има завърнали се.
Брат му беше неотлъчно до него в начинанието му от самото начало. Благодарение на неговите умения сега се намираха толкова близо до това, което сигурно самите богове навремето биха бранили с абсолютна жестокост. Той беше по-разумният, по-силният, по-способният; въпреки всичко това обаче знаеше, че да стигнат до връх Олимп не беше негова мечта, а на малкия му брат. Не би могъл да отнеме мечтата му. Не и когато оставаше толкова малко до сбъдването ѝ.
Още го виждаше пред очите си. Виждаше как брат му се свлича на колене, след което се превива назад и пада на едната си страна. Последното, което успя да каже преди да издъхне беше:
– Легендите се раждат, когато някой успее да стори невъзможното. Трябва да успееш, чу ли? Не заради другите и не заради мен. Трябва да успееш заради себе си. Заради мечтата си. Легендата за първия човек на Олимп – това ще бъдеш ти…
Нямаше сили дори да погребе тялото му.
Така той изгуби последната си опора в този кошмар. Най-накрая осъзна колко малък е всъщност в сравнение с планината. Но ако беше стигнал толкова близо до края на пътуването си, ако в действителност нямаше какво повече да загуби, ако смъртта беше толкова сигурна, тогава нямаше от какво да се страхува. Взе запасите на брат си, прегърна го за последен път и тръгна напред и нагоре.
Сега очите му се затваряха. Осъзнаваше каква лудост се бяха опитали да извършат. В мислите му говореха следващите поколения, които несъмнено щяха да се поучат от грешката му, но също така щяха да се мотивират от успеха му. Те щяха да изчакат, докато съберат нужните знания и изработят необходимите средства. Чак тогава щяха да стигнат до върха и да започнат да го покоряват така, както той си бе представял.
Усмихна се при мисълта, че все пак пръв сред хората е успял да достигне Олимп и да види Слънцето от него. Засъхналите му от липсата на сълзи очи премигнаха за секунда. Когато се отвориха, той вече не виждаше нищо.
Няколко минути по-късно обратното съобщение пристигна:
„Поздравления за успеха Ви, командире! Официално Вие сте първият човек в историята, достигнал до най-високата точка в Слънчевата система!“
Кратко и ясно, съобщението не предполагаше смъртта на командира. Неговото тяло щеше да остане десетилетия на връх Олимп, висок двадесет и два километра и най-високата точка на планетата Марс, докато не се намереше този, който да стигне там втори.

Сега и в аудиоформат!

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Трагично, Sci-Fi
One comment on “Олимп

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: