Игра

Всичко започна от следния разговор:
– Не ми се играе.
– Хайде де! – изнервяше се момчето.
– Тази игра не ми харесва – продължаваше да се противи сестра му.
– Казваш това само защото изобщо не те бива в нея!
– Не, казвам го, понеже да седим вкъщи и да измисляме гадни истории, в които трябва да изберем дали да направим едно гадно нещо или друго гадно нещо, за да спасим еди-кой-си е тъпо!
– Като е тъпо, измисли ти някаква игра!
Два дни по-късно около двадесетина деца се бяха събрали в близкия парк и внимателно слушаха дванадесетгодишното момиче, което им даваше инструкции, докато десетгодишното ѝ братче раздаваше написани на ръка списъци с необходимите за играта материали. Според тези списъци до следващата седмица трябваше да бъдат събрани общо шест чифта очила за плуване, по една голяма хавлия за всеки участник, петдесет листа цветна хартия – половината червени, половината сини, – безопасни игли, няколко ножици, градински маркуч (едно момче заяви, че ще може да донесе, понеже родителите му ползвали такъв за цветната леха пред къщата им на село; стига да не го повредят по някакъв начин, изобщо нямало да разберат, че някой го е изкарвал от багажника на колата им), съдийска свирка, тефтер, химикалка и между сто и петдесет и двеста средно големи балона. За балоните беше специално уточнено, че ще се съберат пари, така че снабдяването с нужната бройка беше оставено за най-накрая.
Инструктажът не продължи повече от четвърт час. След като минаха и изненадващо малкото въпроси по повод играта, децата се разотидоха по домовете си с уговорката да се срещнат след седмица за проверка по списъците и за да се насрочи датата на събитието.
В крайна сметка всичко необходимо беше уредено. Момчето, което първоначално не смяташе, че идеята на сестра му става за каквото и да е, сега беше най-въодушевеното сред всички деца.
Съботната сутрин, която избраха, беше просто идеална. Нямаше почти никакъв вятър, а слънцето бързо се издигаше в средата на небето, както е обичайно за средата на лятото. Денят обещаваше да бъде неумолимо горещ. Децата разчитаха точно на това.
Най-впечатляващото беше това колко добре организирани бяха всички. За по-малко от десет минути хавлиите бяха подредени на подходящо разстояние от разпънатия на земята маркуч, чийто оранжев цвят лесно се открояваше сред тревата в парка. Най-едри сред децата бяха шест момчета, разделени на две групи; всяко от тях получи по един чифт очила.
В центъра на цялата останала група бяха братът и сестрата. Той преброяваше донесените от другите момчета пълни с вода балони, а тя подреждаше на равни купчини изрязаните от момичетата кръгове цветна хартия. После двамата закачаха по три кръга с безопасни игли отпред на дрехите на децата – по един на всяко рамо и трети на гърдите. Това бяха мишените. Накрая се сформираха два отбора, които заеха местата си в краищата на маркуча, сега наречен „Преградата“. След като сестрата разписа една химикалка на последната страница на тефтера, тя застана по средата между двата отбора и разясни правилата отново:
– Състезателите ще разполагат с три опита да уцелят всички мишени по противника си. Победител в двубоя е този, който уцели повече мишени. При равенство ще се проведе надхвърляне през Преградата, за да се определи кой продължава в следващия кръг. Аз ще водя протокол на резултатите, а брат ми ще наблюдава за нарушения. Балон, уцелил лицето и изобщо главата на Ездач или Кон води до автоматична загуба за този, който го е хвърлил. Прекрачването на Преградата също е фал и носи това наказание. Пригответе се за начало на Турнира!
Играта наистина напомняше донякъде на рицарски турнир: шестте едри момчета влизаха в ролята на „Коне“, като се редуваха по двойки, за да могат да си почиват между двубоите. Не беше трудно да ги убеди човек да заемат тази длъжност – на тяхната възраст един бегъл комплимент по отношение на силата им върши чудеса за самочувствието. По-голямата част от останалите деца бяха „Ездачи“ и, за щастие, достатъчно леки, че да улеснят допълнително работата на Конете.
Отне им известно време да докарат играта до добро темпо, но от един момент нататък двубоите станаха наистина кратки. Конете качваха ездачите на гръб и се затичваха един срещу друг от двете страни на Преградата, а Ездачите издебваха най-удобния момент, в който да хвърлят водната бомба срещу противника. Въоръжаването се случваше в края на Преградата, за да бъдат свободни ръцете на Ездача. След три сблъсъка се проверяваха колко и в каква степен са мокри мишените. Победителят получаваше три нови хартиени кръга и се запътваше с останалите състезатели към хавлиите. В това време се извършваше и смяната на Конете. Очилата наистина помагаха на момчетата, що се отнасяше до това да им влиза вода в очите – имаше и немалка опасност да се спънат в Преградата или да се подхлъзнат на мократа трева, затова беше от изключителна важност да могат да виждат добре.
Когато от балоните не остана нищо, вече се бяха провели два Турнира с по една победа за всеки от двата отбора. Почти веднага беше взето решение да се организира следваща игра, но този път с още повече участници и балони. Братът, които беше взел участие във втория Турнир и едва се подаваше изпод огромната си хавлия, предложи да се разделят на още повече отбори, като намерят всякакви цветове хартия. После, на прибиране, тихо призна пред сестра си, че идеята ѝ е много по-добра от глупавата игра, която играеха преди.
– Не знам – каза тя и се усмихна, – бихме могли да пробваме още веднъж, но наистина за последен път.
– Съгласен съм… единствено защото няма начин да ме биеш – отвърна момчето.
– Хей!
– Късно е, почваме! Намираш се на борда на Международната космическа станция…
– Защо винаги почваш с нея?! – изохка тя раздразнено.
– Виж какво, ако ще ме прекъсваш, няма да помагам за следващия Турнир!
– Ох, продължавай!
– Така. Намираш се на борда на Международната космическа станция, когато системите дават накъсо и запасите от кислород започват да изтичат…
По пътя към вкъщи се скараха и сдобриха поне три пъти. Но пък почти няма игра, която да е интересна без малко конфликт, нали така?
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: