Тото

В последните десетина месеца неколкократно ми беше задаван един въпрос: „Какво ще направиш, ако спечелиш джакпота от тотото?“. Поводът не играе роля в тазвечершните ми разсъждения. Въпросът лично за мен е излишен, защото не съм пускал фиш през живота си и съм инструктирал определени хора да ме пребият с изключителна настървеност и пръчки, ако започна да го правя редовно. Никога не съм смятал, че ще спечеля, както и се съмнявам, че в даден момент ще започна да вярвам в лудия си късмет, някаква „гарантирана система“ или душата на картите.
Това обаче не ми пречи да си представя какво бих направил с една солидна и появила се изневиделица сума пари. Ако някой се е подвел по заглавието и е започнал да чете, мислейки, че ще анализирам групата, да ме прощава. С музикална критика не се занимавам. Все още.
Добре, да въведем някакви ограничения в сценария. Основното нещо, на което трябва да обърна внимание, безспорно е сумата. Не съм наясно какъв е джакпотът във всяка от трите категории в момента и изобщо не ме интересува, но самата дума „джакпот“ предполага едно достацифрено число. С оглед на това ще се спра на класическата сума от един милион, в случая лева. Това след данъците, разбира се – важна подробност, която рядко се отчита.
За целите на моя неоригинален Gedankenexperiment (нека да се изфукам и аз с някоя правилно употребена чуждоезична дума) ще предположа, че ни най-малко не съм длъжен да деля парите с когото и да е, включително с членовете на семейството ми. Признавам, че е егоистично, ама пък да бяха пуснали те хипотетичния печеливш фиш, ако толкова желаят част от въображаемия ми милион.
Най-накрая остава да преценя какво ще се случи с образованието ми. Това го включвам, защото се вписва във времевите рамки, в които уж печеля джакпота от тотото. Още сега мога да заявя, че няма да прекъсвам следването си; дали от инат, дали от внезапно сполетял ме оптимизъм, аз възнамерявам да видя какво може да ми бъде предложено в идните години.
Всъщност, за да е по-интересно, като добавка ще уточня, че няма и да работя. Ама хич. Нито ден.
Е, да видим сега какво ще се случи!
Най-напред започвам с деленето на милиона. Половината пари запазвам за себе си и ще се върна към тях по-нататък. Останалите петдесет хиляди пак деля на две, като всяка от двете суми ще има различно предназначение.
С първите двеста и петдесет хиляди лева ще процедирам така: по петдесет хиляди за баща ми, майка ми и брат ми. Всеки от тях да си решава за какво ще ги даде, големи хора са. Останалите сто хиляди ще нароча за изплащане, ремонт и, осмелявам ли се да го кажа, swagза апартамента. Казах, че не е нужно да деля джакпота с никого; не съм казвал, че няма да го направя. Всякакви възмущения по съответния абзац са били напълно излишни.
Сто хиляди лева от другия четвърт милион отиват за благотворителност. Работата е там, че ще проуча много внимателно точно къде ще отидат тези пари, защото не желая да бъдат хвърлени на вятъра. До последната стотинка ще бъдат предназначени за избраната от мен кауза и никой друг не трябва да си присвоява от тях. С останалите сто и петдесет хиляди лева ще купя два или три прилични апартамента в различни градове, ще ги поосвежа малко (да, очевидно е, че си нямам представа как стават тези неща) и ще ги давам под наем. Хубаво нещо са недвижимите имоти.
Да видим, остава ми половин милион. Петстотин хиляди лева за лична употреба. Леле, колко много кокаин е това!
Шегувам се, разбира се, предпочитам пиенето. Сто хиляди веднага отиват в спестовна сметка в банката, като тази сметка ще бъде използвана само и единствено в крайни случаи. Аз сам си знам докъде мога да стигна, че да определя какво точно конституира „краен случай“ за мен, така че да няма притеснения по въпроса.
Другите четиристотин хиляди лева са малко по-трудни за разпределяне и изискват доста мислене, както и известни сметки. Без да споменавам действителните си месечни разходи, смятам, че хиляда лева на месец са един приличен старт на живота ми след джакпота, който няма да спечеля, държа да си го напомням. В тези хиляда лева са включени сегашните ми наем и консумативи плюс допълнителни разходи като интернет, карта за градския транспорт и пране. Най-малко след тях ще разполагам с осемстотин лева за лично ползване на месец. Фекалиите току-що добиха реални измерения, или както казват англоговорящите ни събратя: „Shit just got real!“.
Да разделим условния ни месец на тридесет дни. Двадесет лева за храна на ден ми се виждат доста съблазнителни, а и така ми остават едни прилични двеста лева месечно за неща, които не са непременно свързани с физиологичното ми оцеляване. Може би най-после ще мога да започна редовно ходене на нещо като някакво подобие на фитнес (защото, да си го кажем честно, аз съм мързелив по душа) или пък да отделям повече време за кино или театър. От мен да мине, хайде да сложим по някой и друг концерт от време на време. Не съм споменал нищо за клубове и дискотеки, ако вторите още съществуват, защото не си падам по това да давам пари за преоценен алкохол и да се отърквам против волята си в разни непознати хора, за да мога на всичкото отгоре и да слушам музика, която не харесвам. Ето защо, при липса на някакви проблеми, умножавам хилядата лева по четиристотин месеца, деля на дванадесет и получавам малко над тридесет и три години сравнително спокоен живот.
Аз обаче няма да съм себе си, ако не тръгна да премислям излишно много.
Да предположим, че утре спечеля джакпота и се оженя на тридесет. По мои сметки това означава, че ще са ми останали двеста и шестнадесет хиляди лева, докато стоте бона си стоят кротичко в спестовната сметка, а приходите от наеми се трупат при тях заедно с лихвата. Ако си позволя да удвоя месечните си разходи заради предполагаемото ново жилище, аз и съпругата ми ще разполагаме с достатъчно пари, за да стигна до тридесетидеветгодишна възраст, без да съм си мръднал пръста. Ако успея да си огранича разходите само до хиляда и петстотин лева на месец и не броя евентуалните пари, които жена ми добавя като заплата, слагам още три години отгоре, докато се наложи да ползвам спестяванията си.
Само че не съм приключил. В един момент необходимостта от създаване на потомство ще се напасне с любовта ми към секса и, живот и здраве, ще ми се роди дете. Тук вече става проблемно, защото предварително уточнихме, че съм безработен лентяй. Сметките вече стават прекалено сложни за мен, а в случай на повече от едно дете, което по принцип възнамерявам, съвсем съм го загазил.
Добре, нека се върнем малко назад във времето. Нека също така предположим, понеже днес явно се намирам в Животът-е-прекрасен-и-нямам-проблеми-ленд (трябва да помисля върху по-добро име), че съм приключил с образованието си и съм започнал каквато и да е работа веднага след докторантурата, защото и без това съм го ударил на фантазии. Значи ще съм някъде на около двадесет и осем, сигурно все още несемеен и с малко повече от триста хиляди лева за харчене. С две думи: желан ерген. Но не това на това ще се спра.
Тези триста хиляди лева спокойно ще ми стигнат за една година, както вече установихме. А ако при всички вече изброени обстоятелства някой ме попита какво ще направя с тези пари, тогава не бих се поколебал. Ще финансирам едногодишната си изолация от света и ще напиша книга. Достатъчно добра, че да гарантира втора, после трета и така нататък. С малко късмет няма да ми се налага да се затварям вкъщи пред лаптопа и да си купувам готова храна, за да отделям повече време за писане при книгите след първата.
Повечето добре настроени спрямо света и средата си възрастни (значи определено не като мен) дават един и същ отговор на въпроса „Какво ще направиш, ако спечелиш джакпота от тотото?“. Те биха продължили да работят. Не казвам, че някой ден ще си изкарвам прехраната с писане. На този етап това би означавало да живея перманентно в ЖЕПИНПленд.
Ако някога взема най-накрая да се предам, пусна фиш и той се окаже печеливш, ще се постарая да превърна в действителност по-голямата част от нещата, които съм изброил по-горе. Иска ми се да мисля обаче, че дори да ми отнеме повече време, ще мога да го постигна със собствени усилия. Нямам гаранция за това и го разбирам отлично. Също така обаче нямам гаранция, че ще спечеля от тотото, така че по-добре да не разчитам на лесно.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: