Непознат

Бавно надигнах глава. Трябва да съм се унесъл. Огледах се и спокойно установих, че все още се намирам на бара в заведението, чието име така и не съм успял да запомня. Пред мен беше N-тата чаша огнена вода, чакаща с нетърпение да бъде излята през гърлото ми при своите събратя.
Заведението определено е виждало и по-добри дни, макар и обективно погледнато тези добри дни със сигурност са включвали някое и друго сбиване или убийство. Изпих уискито си и посегнах към задния си ляв джоб за портфейла, когато някой ме хвана за ръката.
Непознатият мъж в черното палто беше непознат само доколкото не знаех името му – определено го бях виждал и преди. С усмивка на уста и немигащи очи предложи да ме почерпи. Благодарих му, или поне опитах да измънкам нещо през отпуснатите си челюсти. Непознатият извади доста едра банкнота и я удари в бара, след което, без да дочака рестото, рязко ме вдигна на крака и ме замъкна към вратата.
Когато излязох навън, с изненада усетих, че съм останал сам. Алкохолната мъгла в съзнанието ми нежно нашепна, че най-вероятно са ме изхвърлили навън. Не обърнах особено внимание на случилото се. А определено трябваше.
Не успях да направя и десет крачки, когато коленете ми омекнаха. Облегнах се на стената и инстинктивно се придвижих, подпрял се на нея, към алеята вдясно от заведението. Там успях за кратко да възстановя баланса си, преди невидим удар в стомаха ми да ме принуди да повърна в казана за боклук. След минута-две плюене в опит да се отърва от вкуса на стомашни сокове и евтин скоч в устата си, аз се изправих и застанах неподвижно до стената, докато зрението ми не се проясни.
Алеята се оказа почти напълно тъмна и абсолютно пуста с изключение на някакво куче, което изскимтя и хукна нанякъде покрай мен. Светлина от неоновите знаци наоколо ми позволи да видя как ускорява крачка, след което го изгубих от поглед. Потърках ръце; беше ми станало студено, а дъхът ми се виждаше… през лятото.
Беше средата на август.
Тогава усетих нов удар в стомаха. Не говоря метафорично; сякаш някой наистина ме налагаше с всичка сила, проправяйки си път през диафрагмата и гърдите ми по гърлото ми. Едва тогава осъзнах, че ударите сякаш идваха отвътре, в мен самия.
Талазите дъх ставаха все по-гъсти, като бавно се стелеха в краката ми. Сега бях в средата на локва от собствения си въздух. Внезапно локвата се отдръпна от мен и започна да се надига, приемайки образа на неясна човешка фигура. Примигвайки в ужас, аз видях срещу себе си непознатия от бара.
Силата на замръзналите в гърлото ми крясъци ме затегли към земята. Падайки, ожулих кокалчетата на лявата си ръка, а дясната цопна звучно в малкото повръщано, което не бях успял да насоча към казана. Непознатият се изсмя, но смехът му звучеше като записан и пуснат наобратно.
– Ти наистина си нещо специално! – каза той, без да мога да открия и капка сарказъм в думите му.
– К-к-какво… ти… какво с-си ти…
Кой съм аз ли? Това ли искаш да кажеш?
Успях единствено да кимна. Той отново нададе грозния си смях.
– Аз съм когото поискаш, момче. Въпросът, който би трябвало да си задаваш, трябва да е: Кой съм аз, че този така приятен непознат да се интересува толкова много от мен в момента?“.
Насълзените ми очи отдавна пареха, но аз нямах сили да ги затворя. С треперещ глас успях да промълвя:
– Ти… ти се интересуваш от мен? Защо?
Непознатият плесна с ръце. Светлините наоколо угаснаха, или поне така ми се стори; с ужас осъзнах, че вече не се намираме в алеята, защото не чувах минаващите по улицата автомобили, а вместо на асфалта седях на нещо меко и с облегалки.
Последва ново плясване с ръце. Вляво от мен лумна огън. Едва не се прекатурих заедно с червения фотьойл, в който се оказа, че съм седнал. Пламъците се укротиха; с леко облекчение видях, че идват от уютно изглеждаща камина. После се стреснах отново. Не разбирах къде точно се намирам; не виждах никакви стени, в които да се отразява светлината от огъня.
Чух покашляне пред себе си. Зад масивно бюро от махагон седеше непознатият мъж с черното палто и отпиваше с видима наслада от голяма и прозрачна кръгла чаша, пълна с гъста червеночерна течност. Остави чашата и каза:
– След като пълното ти внимание е насочено към мен – както, междувпрочем, най-обичам – се надявам, че ще ми зададеш правилния въпрос.
Кой съм аз, че този така приятен непознат да се интересува толкова много от мен в момента? – чух думите да излизат от устата ми, но не си спомних да съм искал да ги изрека.
– Ти, скъпо момче, си много важна личност тук долу! – извика непознатият с неприкрито възхищение. – Ти си може би най-бързо обреклата се на страдания душа от самото Сътворение насам!
– Да не би да казваш, че ти си…
– Няма значение кой съм аз! И без това си знаеш, за какво ми е да го казвам на глас? Тук единствен приоритет има само твоето име, за предпочитане под формата на инициали и подпис на пунктираната линия.
Повърхността на бюрото се развълнува, подобно на черно езеро. В средата му изплува червен лист хартия със ситно напечатани букви. Най-отдолу се мъдреше пунктирът.
– Не разбирам какво искаш от мен – опитах се да придам смелост на казаното, но без сериозен успех.
– Искам само една незначителна част от теб, която дори не ти е необходима, докато се разхождаш сред всички останали чували плът там горе.
– Каза, че съм най-бързо обреклата се на страдания душа. Какво имаш предвид?
– Колко време мина от неговата смърт, отче? – попита ме той хладно, без помен от широката усмивка, но все така загледан в мен, без да мига. Умишлено натърти на последната дума, все едно забиваше шило за лед в ушите ми.
– Не са ме наричали така вече месец.
– Не отговори на въпроса ми.
– Отговорих. Месец.
– Защо се измъчваш така? Не беше в състояние да направиш нищо за стареца; той сам ти го каза.
– Откъде знаеш?
– Наблюдавам такива като теб още при началното зараждане на потенциала за духовно пропадане, отче – отвърна мъжът, като закрачи напред-назад. – Твоето пропадане обаче беше съвършено в своето техническо изпълнение: от едната крайност в другата. С изключение на най-сериозните, ти зачеркваше заповедите Му подобно на списък с покупки за вечеря. И сега си тук, без нищо за губене, освен един подпис и три инициала. Така че ми спести жалките си опити за спасение в последния възможен миг и направи необходимото.
Той извади от предния джоб на палтото си черна писалка и ми я подхвърли. Рефлексивно посегнах да я хвана. Само за секунда обаче тя се мушна точно между пръстите ми и се вкопчи в тях сякаш с хиляди малки игли. Извиках от болка и се опитах да я изскубна с другата си ръка, но без успех.
– Хайде де, отче! Сътрудничеството е в основата на моя бизнес! Къде е инициативата ти?
Думите му заудряха като с чукове в мислите ми. Тогава погледнах към камината. Без да се колебая, бръкнах в огъня; оказа се леденостуден. Стори ми се, че писалката изпищя, преди да се стопи в мразовитите пламъци.
Непознатият продължаваше да ме гледа.
– Друг път, тогава – въздъхна той и разтвори палтото си.
Там, под дрехите му, беше Нищото; точно така си го спомням. Видях абсолютната липса на светлина и материя. Скован от ужас, не разбрах кога Нищото ме е погълнало…
Събудих се в леглото си. Изправих се, облян в студена пот. На пода до леглото ми лежеше полуизпита бутилка уиски. Посегнах към нея, но после размислих.
Същия следобед се върнах в църквата и се молих до вечерта. Отидох и на следващия ден, и в деня след него. Сега вече отново имам за какво да го правя. Дано само не е твърде късно.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Хаотично, Fantasy

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: