Процес

Поредната обичайна вечер. Двамата се разхождаха неспокойно зад наведения и сякаш изрязан от светлината на монитора силует. Силуетът трескаво удряше клавишите, като през няколко минути се облягаше назад в стола си и препрочиташе написаното до момента. После редактираше някоя дума или добавяше нещо към дадено изречение и продължаваше.
Първа заговори Tя:
– И какво е измислил тази вечер?
– Още не е стигнал до съществената част – отвърна Tой, след като надникна през рамото на силуета. – Не виждам обаче защо питаш: ще ни влюби, ще ни разлюби, ще ни скара, ще ни сдобри или ще ни вкара в някаква сантиментална история. Той само това може да пише.
Тя седна на пода и изрази досадата си с въздишка – Той, разбира се, беше прав.
Понякога бяха млади, друг път – стари. Бяха любовници, родител и дете, брат и сестра, приятели, врагове; в зависимост от това какво искаше да напише силуетът, облечените в бяло мъж и жена първообрази, които сега разговаряха зад него и чакаха, приемаха отредените им роли. Възрастта и чертите им се изменяха, а на мястото на белите им дрехи се появяваха (когато бяха споменавани) смътно обрисуваните в описанията им облекла.
Самите те се появяваха от нищото по един и същи начин. Освен дрехите, косите им също бяха неестествено бели, също като лист хартия. Лицата им бяха в сянка, а когато образите им започваха да се оформят, в петна от светлина се появяваха индивидуални щрихи, сякаш някой добавяше детайли върху чертожна хартия. Естествено, когато беше необходимо, Tя или Tой се раздвояваха или един от тях изчезваше, но поне в самото начало на творческия процес присъстваха задължително.
– Навън е доста тъмно – отбеляза Tой след известно мълчание.
– Спокойно – каза Tя. Не беше нужно да добавя нищо повече, защото силуетът се прозя звучно, потърка очи и включи лампата.
На негово място се появи една средно висока мъжка фигура, в чиито привидно уморени очи се виждаше разгарящата се креативна искра. Но точно в този момент искрата преотстъпи определената за нея творческа енергия на внезапно появилото се негово желание да изяде онзи чийзкейк, който практически го викаше от хладилника.
– О, не, не мога повече! – ядоса се Tя.
– Какво?
– Виж го! Пак се разсейва! И този път ли ще пише до един сутринта?
– Ммм, боровинки – чу се откъм хладилника.
– Явно да – потри Tой чело в знак на очевидно неодобрение.
За тяхна изненада обаче чийзкейкът бе светкавично унищожен и само след броени мигове клавиатурата започна да понася поредната вълна от удари с пръсти.
– Очите ти се виждат – каза Tя след около минута.
– Пак ли са сини?
– Естествено.
– Само за себе си ли ще пише?! – разгневи се Tой. – Омръзна ми!
В отговор на това очите му отново изчезнаха в сянката, покриваща лицето му.
Двамата отдавна бяха разбрали, че ако им е хрумнало нещо, то със сигурност вече беше хрумнало и на автора, който, когато не беше зает с това да спи и да брадясва, киснеше поне по два часа дневно пред монитора и упражняваше посредствените си умения.
– Знаеш ли колко несправедливо е положението ни? – попита я Той, докато сядаше до нея на пода.
– Не – отговори Тя, макар че често си задаваше този въпрос.
– Ние сме всичко, което той би могъл да си представи: богове, демони, алтруисти, мизантропи, създатели, рушители. Може да ни постави във всяка една ситуация и въпреки това ни ограничава до случващото се в живота му или до някоя ненадейно пръкнала се в главата му идея, която много по-добри от него творци вече са изразили по много по-добри начини. Защо не направи с нас нещо ново?
– Защото няма нищо ново. Всяка една история е повтаряна и преповтаряна. Освен ако не е написал Епосът за Гилгамеш, не виждам как може да разкаже нещо, което досега не е било разказано.
– Тогава нека се помъчи – не се отказваше Той. – Нека да разкаже една позната история, да я ситуира в позната среда и да я обогати с познати детайли, но нека тези три компонента да не са били съчетавани преди!
– Да, като го казваш така, наистина не разбирам защо му е отнело толкова време и пак не се е сетил – нападна го Тя със сарказъм.
– О, моля те! Ето например нашата история! Колко пъти се е случвало да се пише за автор и създаден от него герой в една обща среда? Защо обаче да няма и нови начини да се построи наратив? Не може ли авторът да взаимодейства с образите си в реално време, докато още не са придобили крайния си вид, а те от своя страна да го съветват как да борави с тях най-добре?
– Какво, мислиш, че трябва да почнем да говорим директно с него ли?
– Не е задължително, но ако му помогне да напише нещо, което си струва, може и дотам да се стигне.
През цялото това време клавишите неуморно тракаха на фона на разговора им.
– Чакай малко – сепна се Тя. – Какво пише той сега?
Те станаха и погледнаха иззад приведеното пред монитора тяло. Това, което видяха, определено ги изненада.
– Може пък и да се получи – едва успя да каже Той.
– Не знам – плахо изрече Тя. – Цяла пиеса? Кога ще я довърши? Къде ще се играе? Какъв е смисълът от нея?
– Това няма значение сега. Важното е, че нашата история ще бъде разказана.
Ето как, за първи път от много време насам, двамата се подпряха нетърпеливо на стола от двете страни на автора и се зачетоха блажено в появящите се на екрана думи. А след всяко изречение ставаха все по-доволни.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ
2 comments on “Процес
  1. Toni каза:

    Хареса ми много!

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: