Брада

Чифт малки крачета шляпаха звучно по пода из тихия апартамент. Малко момиченце с къдрава черна коса се втурна в стаята си и задърпа едно столче към банята. Там то седна пред отворената врата и зачака.
Беше дошъл моментът татко ѝ да се обръсне.
Всяко дете се възползва от възможността да види как баща му се бръсне поне веднъж. Най-често момчетата го правят, защото си представят как те самите ще имат брада някой ден, а момичетата просто искат да са сигурни, че нищо няма да ги драска по бузите, когато ги целуват след това.
Този случай обаче беше специален. Защото момиченцето знаеше, че баща му маха брадата си точно в деня, когато мама си идва вкъщи.
Майката на момиченцето работеше от четири месеца в чужбина, като не се заседяваше повече от четири-пет дни в един град. Детето не беше сигурно какво точно работи тя; знаеше само, че името на длъжността е дълго и че не разбира и една дума от него.
– Как ще си махнеш брадата? – попита то.
– Ами смятам първо да я подстрижа малко по малко – отговори бащата замислено, докато изучаваше лицето си в огледалото, сякаш се канеше да извършва ужасяващо сложна процедура.
– Защо? – завъртя се момиченцето на мястото си.
– Защото последния път запуших мивката. Беше станала много дълга, не помниш ли?
Момиченцето кимна и нетърпеливо загледа татко си, който вече беше включил тримера и сега захождаше внимателно към лицето си с него.
Докато скъсяваше брадата си, той периодично пускаше водата в мивката, за да изчисти падналите косми, преди да са се натрупали. Паралелно с това сменяше и степените на тримера. Подобно на много мъже в същата ситуация, той не беше пропуснал да я оформи в различни глупави стилове, докато я премахваше от лицето си. Всеки път, когато приключеше, се обръщаше към малкото момиченце, което се заливаше от смях, гледайки големите рошави бакенбарди или дългите гъсти мустаци.
През това време момиченцето го наблюдаваше, без да откъсва поглед от него. Винаги ѝ беше ужасно интересно да гледа как лицето на татко ѝ минаваше през тази промяна.
Сега бащата беше махнал приставката на тримера и внимателно обираше останалата си брада. За четири месеца брадата му ставаше доста дълга, дори и като я поддържаше. На всичкото отгоре беше и гъста – нещо, което по принцип пораждаше гордост у него, но което точно в този момент му създаваше доста ядове.
Когато тримерът най-накрая утихна, той прокара ръка по четината си и остана доволен. Докато се измиваше и почистваше мивката, момиченцето го попита:
– Аз кога ще имам брада?
– Жените нямат брада, миличка – едва не се задави таткото от изненада. – Защо ти е да имаш брада?
– Да мога и аз да правя смешни муцуни като теб!
– На теб не ти трябва да имаш брада. Ето, виж.
Той я взе на ръце и я занесе пред огледалото, след което хвана един голям кичур от дългите ѝ къдрици и го сложи като мустак под нослето ѝ. Тя изпищя от радост и тръгна да души татко си във внезапна прегръдка.
След като я остави обратно на столчето ѝ, бащата се вгледа в етажерката с продукти за своите неща.
– Какво търсиш?
– Сега ще видиш.
Той грабна една тубичка и един флакон и обясни:
– Понеже съм свикнал да използвам крем за бръснене, обаче е свършил, знам един номер. Вземи това – и той подаде нещо в ръчичката ѝ. – Това е четка за бръснене. С нея се слага крем по лицето. Но след като нямам крем, ще си направя. Добре, че ми подариха тези, че не знам какво щях да правя сега.
При тези думи той отвори тубичката и изстиска нещо в ръката си.
– Това е гел за бръснене. Когато го смеся с малко от тази пяна – и той пръсна от флакона върху гела, – ще се получи точно крем за бръснене. Пяната е по-лека и се разнася по-лесно, а гелът покрива брадата по-плътно. Кремът обаче прави и двете. Дай ми четката.
Той разбърка сместа хубаво и започна да я нанася по лицето си. След това взе самобръсначката си, въздъхна в памет на някогашната си брада и започна последната фаза от процедурата.
– Къде е батко ти? – попита той, докато минаваше внимателно горната си устна.
– Излезе веднага след като закусвахме.
– И къде е?
– Рита с приятелите си пред блока.
– Добре. Значи след малко ще го приберем, за да се преоблече, и тръгваме към летището.
Нанесе останалата смес по лицето си и изми ръце.
– Защо се бръснеш два пъти? – учуди се момиченцето.
– Брадата ми е много твърда, когато е толкова къса. Първия път бръсна по посока на косъма, а втория – в обратната посока.
Момиченцето ахна разбиращо и пак се умълча, вгледано в татко си. После се обади изведнъж:
– Тате, защо си пускаш брада?
Бащата изплакна лицето си, огледа се, за да види колко още му остава и се обърна към дъщеря си.
– Защото ми е мъчно за мама, затова – отвърна той напълно искрено. – Нали се сещаш как на теб ти е мъчно за нея, когато заминава и как все ме питаш кога ще се прибере?
– Да.
– Аз ѝ разказвам какво правите двамата с батко ти, когато се чувам с нея, и на нея също ѝ става мъчно за вас, нали знаеш?
– Да.
– Когато се наложи мама да замине, и на мен ми става мъчно за нея. Само че така няма да мога да се грижа добре за теб и за батко ти. Затова вместо да си мисля как ми липсва мама, аз просто спирам да се бръсна. Разбираш ли?
– Не.
Той се засмя от сърце и каза:
– Нищо, след време, като пораснеш още, ще ти го обясня по-добре.
Той бързо приключи, изми се със студена вода, сложи две големи капки афтършейв в ръката си и ги разнесе по бузите и шията си. После вдигна дъщеря си на ръце и я разцелува.
– Така по-добре ли е? – попита той.
– Да! Сега си мекичък! – зарадвано отвърна тя.
– Хайде сега да извикаме батко ти и да тръгваме по-бързо, за да не изпуснем кацането на самолета. Нали и мама трябва да ме види без брада?
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: