Син

Плачът от съседната стая огласи спалнята. Спящите в леглото хора се размърдаха. Вече бяха свикнали с цялата програма. За шест месеца всеки би свикнал.
– Спокойно, аз ще отида – прозя се мъжът, след което отърси глава и бързо тръгна към вратата. На излизане се обърна и въздъхна, като видя как жената взе неговата половина от леглото и завивката. Нищо, помисли си той, нека поспи, заслужила го е.
Докато стигне до съседната стая, беше станало тихо. След като влезе, той светна лампата в коридора, пристъпи на пръсти през стаята и надникна в кошарката в ъгъла. Оттам внезапно го посрещна възобновен рев, излизащ от малко момченце, което сякаш притежаваше белите дробове на кит.
– Хайде, малкият, недей да плачеш – каза мъжът нежно, докато внимателно поемаше бебето в ръцете си. След това започна бавно да се разхожда в кръгове из стаята, като леко го полюшваше.
Не обичаше да го люлее в кошарката, нищо че имаше тази възможност. Предпочиташе да вземе сина си на ръце; така усещаше малкото вързопче живот точно до сърцето си. Само като си спомняше колко време и тревоги бе преживял, за да стигне до този момент, той лесно забравяше колко е уморен в действителност.
Години наред двамата с жена му бяха полагали всевъзможни усилия, за да съберат необходимите средства за процедурата по ин витро оплождане. Не им беше никак лесно. За тези години те се бяха изправили пред какви ли не препятствия – преминаха през купища литература, десетки консултации и една процедура, завършила със спонтатнен аборт, но така и не се отказаха. Той винаги я бе успокоявал, когато тя се натъжаваше поради вината, която изпитваше. Малко след като началните опити да забременее се оказаха неуспешни, те се подложиха на изследвания, от които разбраха, че проблемът е в нея – непроходимост на фалопиевите тръби. Имаха късмет обаче, че това беше единствената пречка пред щастието им, тъй като всички останали условия бяха в нормата. И така, след цяла вечност грижи и притеснения, тя прекара една съвсем нормална бременност и роди едно напълно здраво бебе.
Сега това бебе беше едноличен търговец на децибели в три и половина сутринта, а баща му беше най-редовният клиент. И сезонът на намаленията започваше.
Програмата по приспиването обикновено включваше разходката из стаята и люлеенето, а в съвсем крайни случаи – тананикане със затворена уста. Момченцето притискаше глава в гърдите на баща си и заспиваше, успокоено от вибрациите на гласа му. Тази вечер дори това не помогна. В умората си мъжът изведнъж се досети нещо и след като пови бебето хубаво, излезе от стаята и отиде до всекидневната. Там включи лаптопа си и намери един албум с пиано инструментали на Айзък Шепард. Пусна „Doors of Life“ да се върти повторно и с усмивка на уста видя как малкото момченце ококори очички и спря да плаче. Явно се чудеше откъде идват тези нови и непознати за него звуци; знаеше обаче, че му харесват.
– Значи обичаш пиано, така ли? – каза баща му по-скоро на себе си, отколкото на него.
Сякаш в отговор на въпроса си получи една малка беззъба усмивка.
– Знаеш ли колко си хубав, а? – зашепна той, галейки сина си. – Ти си най-хубавото нещо, което с твоята майка сме постигнали! И някой ден, когато пораснеш достатъчно, за да можеш да разбереш всичко, ще ти разкажа през какви изпитания трябваше да преминем двамата с нея, за да мога сега да те държа в ръцете си. Няма значение колко ми се спи сега, защото ти си причината да съм буден. Дадохме всичко, за да се появиш в живота ни и ще дадем живота си за теб. Ще се постарая да бъда най-добрият баща, който мога да съм, защото майка ти много отдавна ми е показала колко прекрасна майка ще излезе от нея. Но колкото и да е добра, аз ще съм този, който ще се погрижи да се превърнеш в един тежащ на мястото си мъж. Така че не очаквай да ти се разминават глупостите, чу ли? Отсега трябва да знаеш, че ще бъда строг, ако и когато се наложи. Но това няма да значи, че не те обичам, разбра ли?
Бебето се прозя със стиснати юмручета и затвори очи.
– Ясно – подсмихна се бащата. – Вече се измъкваме от разговорите…
Спря музиката и отнесе сина си в кошарката му. Целуна го леко и след това си легна.
Години по-късно той с радост щеше да види как синът му заема неговата роля със собственото си дете. А по случай раждането на внучето си щеше да подари на младия татко копие на същия албум, с който го бе приспал тази и много следващи вечери.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: