Признателност

Обикновено гледам да се справям сам с проблемите си, а и не само с тях. Нещо в мен, може би гордост, може би инат, винаги ме е карало да разчитам на собствения си капацитет за разрешаване на всякакви ситуации. Съответно когато ми се наложи да търся помощ от някого, това е невероятно трудно за мен, не само защото трябва да призная пред себе си и пред друг човек, че не мога да направя нещо, а и защото не ме бива в това да поискам помощ.
Преди една година тези две бариери просто експлодираха.
Не мисля, че някога бих бил способен да говоря свободно за случилото се. Поне не в прав текст; близките ми и хората, които са били до мен по онова време, знаят в повече или по-малко детайли за какво става дума. Определена част от нещата, които съм писал, също биха могли да насочат незапознатите с този период от живота ми към порция от действителността, макар и да няма толкова много експлицитно споменати елементи. Въпреки че публикувам тези думи в понякога универсалната категория „Откровения“, никога не бих си позволил просто да седна и да напиша дословно какво се е случило с мен.
Това не ми пречи обаче да го резюмирам, било то и съвсем лаконично: постепенно, без никакъв скандал и по ничия вина от „ние“ станахме „аз и тя“. Нямам какво повече да кажа. Тези неща не са като по филмите и книгите – няма едно простичко обяснение за раздялата и не може да се припише вина на единия от двамата. Те просто се случват и това е.
Ето как онази вечер аз седях на пода в общежитието и гледах към вратата, през която я видях да излиза за последен път като част от мен. Така и се чувствах – сякаш в тялото ми зееше огромна дупка, където преди е имало нещо жизненоважно за оцеляването ми. Не знаех какво да правя и не помня що за мисли са минавали през главата ми. Бях съвсем сам. Исках да говоря с някого. Исках да му разкажа какво се е случило с мен. Исках просто да допра слушалката до ухото си и да чуя нечий познат глас така, сякаш е до мен и може да ме хване през рамо и да ми помогне да се измъкна от тунела, към който ми се струваше, че се каня да се запътя.
Затова звъннах на брат ми.
Той е виновен, да знаете. За блога, за писането изобщо, за всичките хубави неща, които съм направил през тази една година. Виновен е и отказвам да повярвам, че някой може да ме убеди в противното. От онази вечер досега аз не съм спрял да се чувствам задължен към него, не просто заради това, че ми е брат, а защото никога не се бях обръщал към него с молба за толкова помощ. А той пък взе, че се справи.
Разбира се, не отричам въздействието и подкрепата на родителите и приятелите ми. Но без този първи тласък едва ли щях да имам дори минималната наченка на нагласа да приема, че един етап от живота ми е приключил, но трябва да продължа със следващия. Това също ми отне значително много време и усилия, но го направих. Днес мога да се погледна в огледалото и да си призная, че тази себеомраза, която съм изпитвал към себе си, отдавна е спряла да тече във вените ми. И всичко започна от една дума. Дума, която чух от брат ми: „пиши“.
Тази дума отключи нещо спящо в мен. Тя ми даде най-добрия възможен начин да си излея мъката и всичките надвикващи се една през друга в главата ми мисли, без да прибягвам до каквито и да е крайности. Брат ми всъщност нямаше предвид точно това – тогава аз пишех едни съвсем различни като формат и стил неща, които предпочитам да държа отделно от този блог, защото представляват друга част от мен и не желая да ги смесвам с литературните си напъни, публикувани тук. Но аз чух това, което ми предоставяше възможността да се хвърля с главата напред към нещо, което винаги съм искал да опитам, но съм отлагал. Зарових се в тази идея, за да се защитя от случващото се с уж подредения ми живот.
Всичко написано публикувах директно във Facebook. Първоначално не ми пукаше ни най-малко кой го чете и какво ще ми каже. Постепенно видях, че се приема добре. Имаше даже хора, които започнаха да се интересуват какво ще напиша следващия път. Някои ми предлагаха да направя блог. Мисля, че е повече от очевидно как съм реагирал. Ако не се лъжа, това дори съм го обяснил в самия блог.
Днес продължавам да следвам съвета на брат ми, защото ми харесва да пиша. Идеите ми са достатъчно на брой, че да мога да си позволя да публикувам по три пъти на седмица. Вече ми е станало навик да развивам това свое малко хоби. Но едва ли казвам нещо оригинално. Важното е поне, че в действителност го мисля.
Една година след като се разпаднах, аз успях ден за ден да събера парчетата от себе си и да ги подредя отново. Надявам се резултатът да е по-добър от предишния, макар че не съм аз този, който да може да гарантира това. Но също както в дните от детството ми, когато редях пъзели с брат ми, нямаше да се справя без човека, който нареждаше първото парче. Само че този път аз ще поставя последното. Надявам се да не се сърдиш, Гого. Ти и без това направи повече от достатъчно. Затова не смятам да протакам повече и след като преминах мислено през купища начини, чрез които да изкажа своята признателност за помощта ти, мисля, че открих най-подходящия.
Благодаря ти. Всяка дума по-нататък е излишна.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: