Шах и мат

– Сигурна ли си, че това е единственият изход от спора ни? – попита той за последен път и подчерта нелепостта на ситуацията с повдигната дясна вежда.
– Очевидно няма как да се разберем като зрели хора. Особено когато не ни достига един зрял човек, след като някой не иска да дели сладоледа с мен! – отвърна тя предизвикателно.
– Ей сега ще видиш кой е зрял! – извика той. – Сядай!
И така, без да се бавят, те седнаха от двете страни на шахматната дъска. Намираха се в единствената незасегната от изгарящата жега стая в неговия апартамент, а на масичката между тях вече бяха започнали да редят фигурите върху дъската.
В случай, че някой все пак се чуди, да, сладоледът беше на клечка. Също така беше и в хладилника, който за нещастие не работеше. Почти всичката храна беше спасена навреме, но сладоледът беше намерен забравен в камерата и борбата за него тепърва започваше. В случай, че някой все още се чуди, да, двамата обожаваха да се състезават и не, блиц партията съвсем нямаше смисъл, но това бяха успели да измислят. Страшно нещо е жегата.
– Ези или тура? – попита той, докато търсеше дребни в портфейла си.
– Тура.
Той хвърли една монета. Падна се ези.
– По дяволите! – изсъска тя и стисна юмруци, къде от престорен, къде от истински гняв.
– Нищо, друг път ще играеш с белите – каза той доволно. Знаеше, че има малко по-голям шанс да я бие така.
– Нищо, аз и сега ще те бия с черните! – отвърна тя хем самонадеяно, хем с очевидно подигравателен тон. Като цяло не обичаше да изразява само по една емоция.
– Лигла! – тръгна да се заяжда той.
– Тъпчо! – не му остана длъжна тя.
Той ахна от изненада, наведе се на масичката с дъската и я целуна – закачаха се така през цялото време. После седна обратно на мястото си и оповести началото на партията:
– Пешка на e4!
Със сигурност си мислеше, че изглежда доста героично отстрани. В деня, когато думата „героично“ започне да означава „смотано“, може би ще се окаже прав.
– Какво, започваме ли? – засмя се тя.
– Не, отдавна сме започнали. Сега ще те довърша.
– Добре! Пешка на e5.
– Пешка на f4!
– Която взимам с пешката ми на e5!
– Чакай малко – спря се той. – Какво, всеки ход ли ще го обявяваме на глас?
– Ти започна! – продължаваше да се смее тя.
– Но пък ти го подхвана…
Тя се замисли.
– По-интересно е така – реши най-сетне. – Иначе само ще седим и ще мълчим.
– Имаш право – отбеляза той. – В такъв случай да го разкажем възможно най-епично!
– Не съм сигурна как ще стане, но добре.
– Офицерът ми заема полагащото му се място на c4.
– Не така, с ентусиазъм! – подкани го тя. – Дамата ми се промъква до h4 и заплашва глупавият ти стар цар с шах!
– Така ли?! – изненада се той, все едно е станал свидетел на предателство в сапунена опера. – Царят ми не е толкова стар и глупав; усещайки надвесилата се над него опасност, той се спасява на f1. Отдавна е играч и знае на какви номера е способно женското племе.
– Точно така! – прихна тя. – Пешка на b5!
– Взимам я с офицера от c5! Офицерите правят така – взимат всичко, което си поискат.
– Това са дамите, тъпчо! Кон на f6.
– Кон на f3. Позволи ми да отбележа, че изглеждаш особено секси, когато играеш шах.
– Ласкателствата няма да ти помогнат! Дама на h6.
– Не искаш ли да кажеш „царица“?
– Не, искам да кажа „дама“!
– Е, нали е омъжена за царя? Защо да не е царица?
– Нали знаеш, че не са живи хора, а дървени фигури? Освен в „Хари Потър“… май.
– Както и да е, пешка на d3. И за протокола, можеше да кажеш „в книгите за „Хари Потър““. Казаното от теб предполага, че „Хари Потър“ е самото заглавие. И не са живи, просто фигурите са омагьосани. Ако си спомняш…
– О, млъкни! Кон на h5.
– Кон на h4.
– Дама на g5.
– По дяволите! Кон на f5.
След като премести фигурата, той свали тениската си.
– Какво сега, да не се опитваш да ме разсеяш? – усмихна се тя.
– Ако случайно не си забелязала, навън е малко над 30 градуса – отговори той, докато сгъваше тениската си. – Но ако това ще те разсея, по-добре за мен.
– Мечтай си! Пешка на c6.
– Топ на g1.
– Аха! Взимам ти тъпия офицер на b5 с пешката! И без това не ѝ харесваше на c6. Виж, b5 е друго нещо – там има три стаи, възможност за съвсем лек ремонт, а и е в близост до хубаво и евтино училище…
– Пак с този твой ентусиазъм да разказваш… Пешка на g4.
– Добре де. Кон на f6.
– Пешка на h4.
– Дама на g6.
– Пешка на h5.
Тя свали своята тениска.
– Ама много се заигра с тези пешки – каза тя предизвикателно.
– Виж – каза той напълно сериозно, – сладоледът скоро ще си замине, така че престани да флиртуваш с мен и просто играй.
– Кон на g8 – троснато отвърна тя.
– И сега моят офицер покосява пешката ти на f4!
– Значи ще бъде подобаващо отмъстен! Дама на f6!
– Кон на c3!
– Офицер на c5!
– Кон на d5 и защо викаме?!
– Бум! Дамата ми взима пешката ти на b2!
Той се замисли малко. Взря се във фигурите за около десетина секунди, след което се подсмихна и каза:
– Нищо, с преместването на офицера ми на d6 ще…
– Бум! – извика тя отново. – Дамата ми продължава атаката си и след като взех топа ти на a1, обявявам шах!
– Цар на e2. И сега…
– Бум! – продължаваше тя. – Офицерът ми взима другия ти топ на g1! Това беше, вече си нямаш топове!
– Няма никакво значение, остават ти само три хода преди да те бия! – успя да каже той най-накрая.
– Какво?
– Огледай дъската. Нямаш шанс. Пешка на e5.
– Не, чакай… Ама… Добре, кон на a6…
– А моят кон взима твоята пешка на g7. Шах.
– Не! Цар на d8!
– Дама на f3. Шах.
– Писна ми от тази твоя дама!
– И какво ще направиш?
– Ще я взема с коня!
– Поздравления! Сега офицерът ми съвсем спокойно може да застане на e7. Шах и мат.
Тя остана като гръмната. Не очакваше такъв резултат, въпреки че и сама не беше сигурна точно какъв резултат беше очаквала.
– Как стана това? – измънка тя.
– Много просто. Разсеях те.
– Не, липсата на тениска не е…
– Не говоря за това – прекъсна я той. – Прекалено се вживя в измислянето на историята и състезанието. Това ти е слабото място. Аз просто се възползвах.
– Браво – каза тя глухо. – Сладоледът е твой.
– Не, стига, ще си го разделим.
– А за какво тогава играхме тъпия шах?! – развика се тя и блъсна половината фигури на земята.
– Защото беше забавно, докато ти не се разсърди – отговори той. – Хайде де, нищо толкова сериозно не е станало.
– Нима? На мен ми беше забавно, а ти си гледал само да се възползваш. И то за един тъп сладолед. А ти дори не харесваш шоколадов!
– Хайде де, недей…
– Все трябва да печелиш, нали? За всяко малко нещо. Сладоледа, шаха, безсмисления спор за някаква си подробност от някаква си книга… Е, давай. Отпразнувай си победата.
Тя стана и се облече, след което излезе. Той остана сам в апартамента; просна се на дивана и се умълча. Сладоледът отдавна се беше стопил. Права е, призна си той. Кой с всичкия си ще е толкова вманиачен в това да спечели на всяка цена? Те отдавна не бяха съперници, а отбор. Защо продължаваше да си мисли, че трябва да е по-добрият?
Вечерта ѝ звънна. Говориха дълго и в крайна сметка се сдобриха. Един такъв спор е наистина глупав, но трябва да си признаеш, когато си сгафил. А той го направи навреме и реши повече да не се заяжда с нея. Точно както тя очакваше. Перфектен ход от нейна страна.
Шах и мат.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , , , ,
Публикувано в Разказ, Романтично, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: