Машина

Тя се събуди. Намираше се в малка тъмна стая. Единствената лампа мъждукаше сякаш в предсмъртна агония.
Беше полуседнала, облегната на стената. Болеше я главата, но се отърси. Усети, че в лявата си ръка стиска листче хартия. Разгъна го и видя на него следните думи, написани с нейния почерк:

Ще имаш само около петнадесет минути. В шкафа вдясно от машината има свещ и кибрит. Ще ти трябват, за да виждаш жиците. До заключената врата ще намериш раница. Вземи от нея ножицата, тетрадката и химикалката. Кодът е различен всеки път – не мога да ти помогна. Режи жиците внимателно и внимавай със свещта. Не засп

Това беше всичко. Нямаше нищо написано от другата страна. Тя остави листчето на пода и се надигна още малко. В същия момент видя със собствените си очи как листчето изчезва.
Тя се озърна и видя едър предмет в средата на стаята. Скочи на крака и водена от нереални спомени се разтършува из шкафа, като намери указаните предмети само за половин минута. После, все още леко замаяна, отиде бързо до предмета.
Голяма колкото пералня, машината имаше груб черен метален корпус и издаваше едва доловимо бръмчене. Най-отгоре се виждаше изключено електронно табло, отдясно на което имаше скенер за пръстови отпечатъци. Тя се поколеба за миг, после сложи палеца си на скенера и натисна бутона отстрани.
Таблото се активира – малък плосък монитор, защитен зад допълнителен слой стъкло, по всяка вероятност устойчиво на удар. На монитора се появиха следните изписани в червено думи:

Здравей, любима. Не, чакай, ти не искаш вече да те наричам така. Не и откакто ме напусна, защото се оказа, че в действителност си се интересувала единствено от проектите ми и как да изкараш пари от тях. След като ме измами, открадна трудовете ми и ме направи на посмешище пред научния свят, аз реших да си отмъстя, както подобава.
Пред теб се намира модифициран вариант на моя верижно-темпорален маркер. Сигурно се досещаш какво прави той. Нали го открадна от мен заедно с патентите. Маркерът е програмиран с определен отрязък от време. Маркираният времеви интервал не се променя за индивида в обсега, но времето извън този обсег тече нормално. Като си помисля, че военните отказаха да го финансират! Глупаци! Можехме да го използваме за толкова много неща – от многократно съкращаване на работния процес при производството на нови технологии до релативистично удължаване на затворническите присъди! Но ти, естествено, вече знаеш всичко за малката ми джунджурийка. Само че разреших проблема с полето на действие. Сега маркерът афектира само зона с предварително установени параметри. В този случай това са размерите на стаята и всичко в нея. За да не се изхитриш, устройството е стабилно захванато за пода с повече от двадесет петнадесетсантиметрови винта, така че мърдане няма.
Играта е следната: На всеки половин час времето в маркера ще се връща от крайната до началната точка на интервала, като всичко в полето на действие се връща по местата си. Устройството, както ти е известно, няма да те засегне физиологично с изключение на мозъка, благодарение на едно мое нововъведение, заради което паметта ти ще бъде пренастройвана. Ще изпиташ лек дискомфорт след връщането във времето – ако се сещаш, доброволците в началните етапи на разработката се оплакваха от същото. Липсата на темпорален афект върху организма ти в комбинация с дълготрайността на вградения енергиен източник означава, че разполагаш с ограничен брой опити, преди да умреш от глад. Не се сетих, че би могла да огладнееш, след като на практика ме лиши от прехраната ми и ме дискредитира незаслужено пред научното общество, а и сигурно помниш, че органичната материя по някаква причина не се поддава лесно на темпорална манипулация. Ще намериш останалите необходими неща в стаята, където се намираш.
Дал съм ти шанс да се измъкнеш – в предната част на корпуса има малък панел, водещ до главната модификация на машината. Маркерът ще се активира само след първото включване на таблото, така че имаш достатъчно време за дешифрирането на кода, който ти показва цвета, номера и буквата на жицата, която трябва да срежеш. Но кодът се променя с всяко рестартиране на времевия интервал, а маркерът признава само една от жиците в съответствие с него, така че внимавай, нищо, че имаш три възможности преди активирането. Вече знаеш необходимото, така че предлагам да започнеш играта.
Бих ти пожелал успех, но и двамата знаем колко неискрено би било това пожелание. Въпреки всичко обаче се надявам, че дори да не вярваш в Ада, оценяваш положения от мен труд в това колко съм се постарал да го пресъздам специално за теб. Тик-так.

На мястото на текста се появиха таймер и дълга поредица от символи. Таймерът вече показваше по-малко от петнадесет оставащи минути.
Съзнанието ѝ се проясни докато четеше. Тя клекна и бързо отвори панела в предната част на машината. Видя лабиринт от жици в малко, тясно и слабо осветено пространство, колкото да провре ръка. Цветовете се повтаряха; с един бърз оглед тя установи, че всяка жица е отбелязана с комбинация от цифра и буква. Изправи се и погледна отново таблото. Кодът беше ясно разделен на три части и също бе съставен от букви и цифри. С оставащи четиринадесет минути, тя запали свещта и започна да го разписва.
Доста време ѝ отне, за да разбере, че си има работа с леко изменен честотен шифър. Всеки символ в този вид шифър отговаря на дадена буква от азбуката. С правилно заместване се получават редици от думи с празни места; колкото повече са разгаданите букви, толкова по-лесно е дешифрирането. Именно наличието на цифри и неправилното разделение на думите я обърка. Погледна таймера – по-малко от десет минути.
Времето ѝ не изтичаше. То щеше да се повтаря до смъртта ѝ.
Сякаш цяла вечност разписваше кодовете. Накрая получи три изречения:

За да мога да те виждам по-добре, Червена шапчице.
Един за всички, всички за един.
Гарванът грачи грозно, зловещо…

Побърканият кучи син наистина смята това за забавно, помисли си тя. Накъде в тези три изречения трябваше да има заложен отговор. Изведнъж ѝ хрумна и се засмя; толкова очевиден беше. ЧЕРВЕНАТА шапчица. ТРИМАТА мускетари. Гарванът Грачи Грозно. Червена жица 3Г!
Тя откри жицата и я сряза. Нищо не се случи.
Оставаха само шест минути и десет секунди. Трескаво мислеше, докато не си спомни, че тримата мускетари Атос, Портос и Арамис заедно с младия Д’Артанян стават четирима. Потърси червена жица 4Г. Срязването ѝ също не спря таймера.
Гарван. Защо гарван? И тогава се сети: гарванът е черен. Но коя жица да среже? Буквата „г“ се появяваше три пъти. Реши да рискува с черна жица 4Г.
Машината внезапно нададе вой на сирена. Тя отскочи назад – удари я слаб ток някъде измежду жиците, които бяха моментално скрити от подвижен метален панел. Изправи се и погледна таблото. Надеждата се изпари от сърцето ѝ.
Оставаха ѝ три минути и половина. На таблото излезе нов текст в червено:

Не ти ли се иска сега да беше останала при мен? Да ме беше обичала наистина? Бяхме толкова щастливи, а ти съсипа всичко. Защото никога не си била такава, каквато си мислех, че си.

След надписа на таблото излезе снимка на радостна двойка. Тя веднага се позна в усмихнатата жена със зелената лятна рокля. Изкрещя от страх и гняв и заблъска по машината. От ударите свещта падна върху тетрадката и я подпали. Тя бързо изгаси огъня и откъсна парче хартия. Почна да пише по него:

Ще имаш само около петнадесет минути. В шкафа вдясно от машината има свещ и кибрит. Ще ти трябват, за да виждаш жиците. До заключената врата ще намериш раница. Вземи от нея ножицата, тетрадката и химикалката. Кодът е различен всеки път – не мога да ти помогна. Режи жиците внимателно и внимавай със свещта. Не засп

Но таймерът стигна 00:00:00.
Ударната вълна от машината я уцели право в стомаха и я изхвърли назад. Химикалката излетя от ръката ѝ, но тя не пусна листчето. Стаята сякаш се завъртя във вихър от светлина. Последва нова вълна, която я блъсна в стената; след като падна на под, изгуби съзнание.
Най-голямата гавра беше в това, че отговорът бе скрит в снимката. Тя беше носила зелената рокля само на тази тяхна среща, на пети август. Но зелена жица 5А не беше сред програмираните отговори.
Тя се събуди около десет минути по-късно. Намираше се в малка тъмна стая. Единствената лампа мъждукаше…
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Трагично, Хаотично, Sci-Fi
2 comments on “Машина
  1. Мария-Магдалена Струмен каза:

    Too much „Убийствен пъзел“ ..

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: