Мигрена

Ако има едно нещо, което познавам повече от нужното, това е болката. Физическата болка де, няма да си изливам емоционалния кладенец, че и без това напоследък е взело да ми върви с една хубава вълна щастие и не ми се иска да си развалям настроението. Миналата година ме предаде главата. Болеше ме така, сякаш някой беше решил да паркира брадва в лицето ми от долу нагоре. Това е единственият начин, по който мога да опиша мигрената.
Оказа се, че новият правопис наистина е „от долу нагоре“. Ти да видиш. Обратно по темата!
Сравнима е само с онова време преди две години, когато горните мъдреци ме боляха едновременно. Още помня как се събуждах в четири сутринта и бягах до най-близката денонощна аптека, за да си купя обезболяващи. В един момент бях започнал дори да се пристрастявам към тях – беше ми толкова зле, че едва спазвах осемчасовия интервал между приемането на дозите. Плачех с глас, когато не ме хващаше ефектът на лекарствата.
Ето как в продължение на няколко нощи през миналото лято тази мигрена подхранваше безсънието ми. Усещах я като малко полудяло зверче, което се опитва да излезе от главата ми, но очите ми му пречат и затова сега ги бута с всички сили, като чака да изскочат от ямките си. Смешното е, че от визуализацията на тази глупост мъничко ми олекваше.
Една вечер беше особено непоносима; тогава направо станах от леглото и се зачудих какво да правя. След като си бях вкъщи за две седмици преди сесията, поне можех да се възползвам от телевизора в стаята си. Някъде около три сутринта хванах „Стар Трек: Космическа станция 9“ по AXN. Интересно е как още гледам този сериал по същия начин, както когато бях малък и го излъчваха по БНТ. Спомням си, че тогава беше озвучен на български, защото любимият ми герой беше дублиран от Симеон Владов. Какво впечатление трябва да ми е направил сериалът още тогава, щом мога да си спомня гласа на формоменящия Одо!
През уикенда хванах маратона на „Приятели“ по bTV Comedy. По принцип съм наясно със способността си да помня напълно незначителни подробности за филми и сериали, но с „Приятели“ е съвсем различно. Нямаше и две минути от началото на епизода и вече се бях сетил за какво става въпрос в двете сюжетни линии, коя е главна и коя – второстепенна, в кой момент от общия сюжет се развива действието и дори познах част от шегите. Бях бесен поради факта, че щях да заминавам в събота и съответно да изпусна епизода, в който Чандлър предлага брак на Моника (Малко отклонение; помните ли, че Джоуи беше този, който по-късно извърши церемонията по бракосъчетанието, при това във войнишка униформа?!). Нищо, по-късно го намерих в YouTube и си го гледах отново и отново.
Какво, помислихте си, че ще ви говоря само за мигрената и инсомнията и глупавите частични халюцинации и ще изреждам разни неща без запетайки в криворазбран опит да създам правдоподобно звучащ монолог? О, не, няма да стане. Не и този път. Сега ще говоря за носталгията. Само че става въпрос за онази, хубавата носталгия. За спомените, към които се връщаме в непосилни за нас моменти, за да намерим облекчение и утешение.
Всеки един щастлив спомен беше способен да ми помогне да се отърся поне за малко от болката. Като една малка метафорична машина на времето, аз и до днес успявам да се върна назад там, където и когато нищо не е могло да помрачи щастието ми. Дори да се е случвало така, че впоследствие даденото събитие да не се е развило по най-добрия начин, аз пазя спомена за него неопетнен от ретроспекцията.
Разбира се, това не ми се получава винаги, но не мисля, че е много удачно да развалям относителния оптимизъм, който се опитвам да предам с нещо, което бих могъл да засегна друг път.
За да не остане евентуалното любопитство по въпроса незадоволено, мигрената не ми се махна от главата и онази вечер, а от вас очаквам да ми простите за изключително простоватата игра на думи в средата на това изречение. Не се мисля за неуязвим, затова без съмнение ще се опитам да намеря нещо, което да ми помогне и следващия път, защото знам, че такъв ще има. Нещо от миналото, което все още не мога да забравя, защото знам колко полезно може да се окаже. Нещо, което е оставило своята следа у мен, а аз не съм ѝ позволил да избледнее.
Защото с изключение на смъртта и данъците, както обича да ни напомня Били Шекспир, нищо не е сигурно. И ако съумеем да запазим достатъчно добри моменти от миналото, може би ще успеем да ги изживеем наново и в бъдещето.
Хайде стига толкова, че ме хвана мигрената от псевдофилософските ми приказки.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: