Проблем

Не ми е много приятно да използвам нецензурни думи, но понякога ми се налага. Е, не се „налага“, но… абе, ясно е какво искам да кажа. Особено силно желая да избегна употребата им в нещата, които пиша, освен ако наистина, само в краен случай сметна, че би създало необходимото усещане, което се старая да предам.
В такъв случай съм представен пред следната дилема: да се възползвам ли от това да изписвам нецензурната дума със символа „*“ или не? Не бих искал да превърна всичко в поредица от звездички (знам, че не се наричат така, спокойно). Нали би изглеждало адски ******, ако всяка трета ******* дума изглеждаше така? Доста **********, не мислите ли? Но има и още нещо. Тази самопоставена цензура не се отнася единствено до псуването.
Да разгледаме случая малко по-отдалече. Нека предположим, че напиша нещо, което се окаже интересно и провокиращо, за разлика от всичко останало до този момент. По някаква причина съм решил да използвам цинизми, за да придам определена доза характер на даден герой или пък съм изказал мнението си, било то информирано или не, по тема, която поначало е противоречива, например за или против абортите или евтаназията съм. След петнадесетина години според моя измислен сценарий бих могъл да постигна нещо, с което да си извоювам етикета „личност“, доколкото този етикет би означавало нещо в България. Реално мога да съм какъв ли не, но за целите на нашия случай заемам някаква отговорна политическа позиция – нещо, към което нямам и никога не съм имал стремежи, за да ми е по-лесно да се абстрахирам от подробностите по въпроса как съм заел съответната длъжност. Една сутрин телефонът ме събужда и в резултат на проведения разговор аз пускам телевизора, за да видя най-горещата новина на деня:

МИНИСТЪРЪТ НА НЕЩО СИ ТАМ: „ОПРЕДЕЛЕНО БИХ УДАРИЛ ЖЕНА“

Ей така, като за начало на седмицата например. Много ободрително би ми дошло.
Ако по Божията воля не получа сърдечен удар, че да умра преди да ми се е наложило да се обяснявам пред стадо репортери, насочили микрофоните си бясно към мен, сякаш буквално размахват Меча на истината, положението от този миг нататък със сигурност би ударило един грамаден хикс върху всичките ми планове и амбиции.
Откъде обаче идва тази новина? Видите ли, според сценария аз отдавна съм прекратил всякаква дейност в блога си, но вместо да го изтрия веднъж завинаги, просто съм го забравил както повечето хора забравят някое хоби. Та седи си той необезпокояван от никого в Интернет пространството, а някъде из всичките публикации се крие едно от моите откровения, в което съм споделил мнението си за това дали и кога трябва да се удрят жените. Още отсега бих искал да спестя излишни нерви и да кажа, че ако някой човек се опита да ме нарани физически, умишлено и в сериозна степен без каквато и да е провокация от моя страна или направи нещо на децата ми някой ден, полът му ще бъде последното, от което бих се интересувал докато лицето му напада юмруците ми. Сигурно всеки на моето място би постъпил по подобен начин, затова не виждам смисъл да питам дали някой е съгласен с мен.
Но медиите не биха обърнали внимание на тази незначителна подробност. Все пак и те трябва да свършат някаква работа, а формулата „известен човек + провокативно изказване – контекст = рейтинг“ дава резултат всеки път.
Хайде сега да спрем с подробния сценарий и да се отдръпнем още по-назад, за да видим нещата в малко по-общ план. Като всеки млад човек (освен ако не четете това в бъдещето, където ще съм стар) аз също върша по някоя глупост от време не време. Понеже се старая да не го правя често обаче, на фона на „доброто“ ми поведение всяка такава глупост изглежда по-голяма, отколкото е в действителност. И как сега се очаква, обяснете ми, да взема Нобеловата награда за мир, след като някога на млади години съм съумял така зверски да се напия, че да ме мъкнат до вкъщи?
Струва ми се, че ставам излишно подробен, но едновременно с това се тревожа, че няма да остана разбран. Очевидно се опитвам всячески да защитя позицията, че хората, които сме днес, рядко имат нещо общо с хората, които сме били преди. Държа също така да подчертая, че това се отнася само и единствено до онези думи и дела, които не са навредили никому, а ако са, то поне са били компенсирани адекватно. Не ми се иска да излезе например, че ако утре извърша нещо, което по всяка дефиниция е престъпление, това по някакъв начин би означавало, че след време няма да му бъде обърнато някакво по-особено внимание от хора, от чието решение може да зависи образованието, работата или дори животът ми като цяло.
Идеята е следната: онази глупава грешка, която даден индивид е извършил навремето, може да го преследва до края на дните му, но само ако продължаваме като общество да я поставяме на фокус, избирайки по този начин да игнорираме всичко останало, което същият индивид е направил. А понякога тази грешка съвсем не е такава. Тук визирам сатирата.
Сатирата е най-предпочитаната от мен форма на хумор след сарказма. За съжаление и двете се предават трудно в писмен вид. Именно поради това повечето първосигнални хора ще тръгнат да злословят по повод нещо, което след известна доза замисляне повече от очевидно се оказва шега, целяща да демонстрира точно обратното на това, за което уж става въпрос. Така че ако някой път направя опит да се потопя във водите на сатирата и, недай си Боже, взема да напиша нещо стойностно, мога да предизвикам същата злобна реакция, а пък онези първосигнални хора да си помислят, че се крия страхливо зад тази дума, за да оправдая незаслужено „отвратителните си и неморални слова“.
С малко повече от деветстотин думи до момента смятам, че съм обсъждал своя проблем достатъчно дълго и разсеяно, че да се изгуби както интересът, така и нишката на моята мисъл. Искам да спомена само още едно нещо. Аз не използвам крайно претенциозния псевдоним в заглавието на блога, за да запазя своята самоличност зад него. Всеки с елементарни познания за търсене в Googleи Facebookще се нуждае от максимум пет минути, за да разбере кой съм и какъв съм. Просто отстрани сигурно изглежда малко хаотично как през ден меня настроението си и нещата, които пиша – това съм го обяснил в раздела „За мен“. Не се гордея с известна част от моите така наречени произведения, но за добро или за лошо те са доста точни отражения на моментното ми състояние при създаването им. Не се гордея особено и с някои от нещата, които съм направил, но едва ли има човек, който не е бил на същото мнение за себе си поне веднъж. Така че ако след време някой тръгне да превръща едва забележимите петна върху живота ми в кирливи ризи, нека първо погледне в дъното на собствения си гардероб. Не се знае дали забравените дрехи, които ще открие там, няма да бъдат малко по-изцапани.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: