Рисунки

– Прощавайте! Много се извинявам, не Ви видях!
Тя продължи да тича, като остави зад себе си гневните викове на мъжа, с когото се бе сблъскала на ъгъла. Малкият инцидент не успя да я отърве от усмивката ѝ. Беше стиснала здраво шарената торбичка в лявата си ръка и нямаше търпение да се прибере.
Двадесет минути по-късно вече беше пристигнала в ателието си и се приготвяше. Палтото ѝ беше метнато на един стол в ъгъла, а тя разлистваше стария скицник. Много ѝ се хареса миризмата на чисто новите листи. След това отвори торбичката и изсипа съдържанието ѝ на масата пред нея.
Химикали. Поне тридесет и всичките цветни. Въпреки, че я предпочиташе да рисува с мастило – така умишлено не си оставяше място за грешка и същевременно стимулираше креативността си; ако допуснеше грешка, щеше да се наложи да измисли как да я замаскира или употреби в своя полза. Разполагаше и с всичките необходими електронни пособия, превърнали се в неизменна част от работата на илюстратора, но не можеше и не искаше да се откъсне от простичкото, но върховно удоволствие да усеща грапавата хартия по кожата си.
Тя рисува цял следобед. Изпод ръцете ѝ излизаха най-различни изображения: изгреви над брега на морето, приказни градини, митични създания и какво ли още не. В зависимост от това какво я интересуваше тази седмица или каква поръчка ѝ беше възложена, тя можеше да нарисува всичко от детайлизираните облекла на горски феи, демонстриращи мястото им в йерархията на магическата популация, до интериорите на най-различни космически кораби, всеки от тях пригоден за нуждите и специфичните особености на съответния извънземен вид. Този път обаче вдъхновението и отдавна изпълненият, но все още неизтекъл краен срок я насочиха към хората.
Сред следобедните ѝ рисунки тя особено много хареса две. Едната беше на танцуващо в дъжда засмяно момиче, а другата на замечтано момче, седнало под сянката на голямо дърво в търсене на прохлада. Тези две рисунки тя окачи на срещуположни стени в ателието от двете страни на работното си място. Реши, че така ще се вдъхновява тази седмица, още повече, че ще се мотивира допълнително само като ги погледне при всяко разсейване. После излезе и изгаси осветлението в ателието.
Следващия ден тя прекара в работа по една-две лесни поръчки. Вечерта беше уморена, но доволна от това как върви всичко. Когато на излизане мина покрай рисунката на момчето, тя долови тихичък глас:
– Хей! Хей, чуваш ли ме?
За миг реши, че ѝ се е сторило. После видя как мастиленото човече ѝ маха от рисунката.
Прие го изненадващо добре; крещя от страх само около минута и избяга от ателието. Но на другия ден се върна, седна срещу рисунката и започна да наблюдава момчето под дървото внимателно. То неуверено ѝ помаха. Тя подскочи леко на мястото си, но успя да запази самообладание. После се приближи до него и прошепна:
– Ти… ти разбираш ли ме?
– Да – отговори момчето.
– О, Господи! Полудявам, нали?
– Не мисля така. Доколкото ми е известно, повечето рисунки не говорят на художниците си.
Тя се засмя, може би малко повече, отколкото беше необходимо.
– Всъщност си прав. Рисунките не говорят. Поне не без намесата на някои вещества, които със сигурност не се намират в организма ми в момента.
– Ами, виж как стоят нещата. Рисунките могат да говорят само със своите автори, а за другите хора са просто това – рисунки. Няма особено значение какво точно е нарисувано. При мен е малко по-лесно де, защото съм човек. Имам уста и мога да ти говоря, имам ръка и мога да ти махна с нея, за да привлека вниманието ти. Това, което не мога, е да видя или чуя какво правят другите рисунки. Извън границите на листа или платното една рисунка е неподвижна за останалите. Можем да изберем да се разкрием единствено на създателите си, но явно го правим доста рядко, щом ти не си го чувала.
– Искаш да кажеш, че всяка рисунка е жива?! Това е ужасно! Какво става, ако някой скъса това, което е нарисувал?
– Само рисуваната с любов и внимание рисунка може да прави това, което правя аз в момента. Ако беше ме надраскала набързо, за да убиеш пет минути например, щях да съм точно това – една драсканица и нищо повече. Повечето рисунки като мен са пазени. Не че няма и такива, които биват унищожавани. Това е много тъжно.
Тя реши да помълчи. Забеляза, че на фона като че ли подухва вятър – листата на дървото се движеха, а заедно с тях и сянката от короната върху земята.
– И какво ще правим сега? – промълви тя на себе си след малко.
– Ами, всъщност, много искам да ми помогнеш с нещо – каза момчето.
– Че с какво мога да помогна аз?!
Момчето се скри още малко под сянката на дървото и сплете пръстите на ръцете си. Очевидно изпитваше неудобство от това, което смяташе да каже.
– Виждала ли си момичето в дъжда? – успя да продума най-после.
– Ами, да – отговори тя изненадано. – Нали аз я нарисувах?
– Не, имам предвид… Виждала ли си я да се движи, нали се сещаш, като мен?
Тя се обърна и погледна към другата рисунка.
– Не съм.
– А… дали би могла да я попиташ?
Тя кимна колебливо и се обърна към момичето в дъжда:
– Здравей! Ами… току-що разбрах, че по всяка вероятност си жива и много бих искала да си поговорим. Става ли?
Момичето не помръдна.
– Виж, момчето на рисунката срещу теб сигурно те харесва. Каза ми, че не можете да говорите помежду си. Предполагам, че заради това ме помоли да те заговоря.
– Какво правиш?! – извика момчето притеснено.
– Спокойно – каза тя. – Ако и тя те е забелязала, може би ще ми проговори.
И наистина, капките дъжд изведнъж се размърдаха. Момичето се завъртя два пъти на място и я погледна с любопитство. Прецени, че може да ѝ се довери.
– Значи знаеш, че сме живи – каза тя и премигна с хубавите си големи очи.
– Ами, да… даже е малко очевидно, след като ме питаш.
Момичето в дъжда като че ли се изчерви. После попита плахо:
– А… онова симпатично момче наистина ли ме харесва?
– Какво ще кажеш? – обърна се тя към рисунката с дървото. – Пита дали я харесваш.
– Разбира се, че я харесвам – смути се момчето.
– Каза ли нещо? – попита момичето.
– Каза, че те харесва.
Момичето се усмихна и направи един пирует в дъжда.
Така двете рисунки разговаряха посредством създателката си цяла нощ. Опознавайки се, те се харесаха още повече. Тя не можеше да повярва как всичко това е възможно и въпреки това се чувстваше толкова добре, като знаеше, че се намира в средата на една такава история.
На сутринта рисунките говориха дълго с нея. Убедиха я да направи нещо, в което не беше много сигурна. Тя сложи двата листа плътно един до друг и ги покри с един по-голям, после взе цветните си химикали и започна да драска по него. Щом приключи, тя погледна получилата се драсканица с надеждата да се получи така както трябва и се върна към работата си. Рисунките стояха така през целия ден и останаха така цяла нощ.
Когато тя влезе рано в ателието си на следващия ден, големият лист беше съвсем празен. Тя се учуди и го повдигна. Огромна усмивка се разля по лицето ѝ.
От другата му страна, скрила двата по-малки и вече празни листа, едно момиче и едно момче седяха прегърнати под голямо дърво и гледаха дъжда.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Романтично, Fantasy
2 comments on “Рисунки
  1. Teia Ted каза:

    Любовно-дъждовно …

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: