Книги

Нямах много приятели, когато бях дете. Е, добре, преувеличих – нямах никакви приятели, когато бях дете. Спокойно, няма да се впускам в обичайните речи за това как детството ми е било гадно, как никой не ме е разбирал и други такива глупости. За тях ще отделя време някой друг път.
Когато започнах да пиша преди почти една година, една от причините за това беше, че не мога да намеря нещо, което да ми се чете. Понастоящем разполагам с един скромен списък от около триста книги, който расте малко по-бързо, отколкото съм способен да изчета, което всъщност е добре, защото все пак съм успял да запълня липсата. Това, естествено, не означава, че смятам да преустановя писането; вече ме е захапало прекалено здраво, че да мога да се освободя.
Да се върнем на привидно гадното ми детство. След като по принцип не излизах много, четенето беше предпочитаната от мен форма на минаване на времето. Дори филмите с Джеки Чан минаваха на заден план пред добра книга. А такива имах в изобилие вкъщи – от съвсем детските до тези, които успях да разбера след години.
Първите ми стъпки в четенето съм започнал заедно с действителните си първи стъпки на около една година благодарение на майка ми, която е откликнала на желанието ми да разбера какво е това, което е държала в ръцете си. Става дума за списание „Домашен журнал“, за което мога си спомня откъслечно, че съдържаше кройки, плетки и логически загадки за детектив на име Ланруж Нешамод, което очевидно е „Домашен журнал“ наобратно, но откриването на което ме направи ужасно горд, когато го забелязах. За мое най-голямо щастие впоследствие съм попаднал на по-качествена литература под формата на всички приказки, които съм могъл да докопам и почти цялата поредица „Еди си какво в гората“, която по мое мнение е страхотна и я препоръчвам на всичките петима души, за които предполагам, че никога през живота си не са чували за нея. Ако имате малко дете или повече от едно от тези, книжките от поредицата са изключително подходящо четиво за тях.
Но стига съм рекламирал родна детска литература в стихотворна форма, която разполага и с наименувани илюстрации по вътрешните страни на кориците, за да може детето да усвоява нови думи по-лесно. С времето минах през по-голямата част от романите за деца и юноши, а когато тръгнах на училище, всяко лято отмятах до едно заглавията, дадени от учителката. Един ден, когато се наложи баща ми да сложи очила, започнах да чета субтитрите по филмите на брат ми, когото занимавах и със списания „Мики Маус“ и „Том и Джери“, макар че в повечето случаи той предпочиташе да си играе с децата навън и нямаше желание да ме слуша. Точно покрай субтитрите обаче се научих да чета наистина бързо. Може би затова поставям филмите толкова близо след книгите като любим начин на развличане.
Наскоро ми беше зададен един на пръв поглед доста лесен въпрос: „Коя е любимата ти книга?“. Не успях да отговоря и не смятам, че в скоро време ще съм способен да го направя. Струва ми се, че все още не съм намерил любимата си книга и затова ще продължавам да чета. Дали има произведение, което е променило живота ми по някакъв начин? Разбира се, че има, при това не едно и ще съм вечно и безкрайно благодарен на техните автори: Артър Конан Дойл ми показа какво е истинско приключение; Джоан Роулинг ми разкри магията по най-различни начини; Айзък Азимов насочи погледа ми към възможностите на бъдещето. Има и много други, които няма как да спомена, без да се нуждая от много повече думи, отколкото читателите ми са склонни да прочетат от мен в сряда.
Една от мечтите ми като дете беше да си имам собствена библиотека, от онези, които са толкова големи, че покриват цялата стена на стаята, в която се намират. И днес нося тази мечта със себе си. Не ми трябва да крия таен вход в библиотеката (макар че не бих отказал), защото ще я напълня с всичките книги, които поискам, а те ще ми осигурят вратите към своите светове. Ще сядам близо до тях, ще избирам дълго измежду рафтовете и с удоволствие ще разлиствам страниците, потънал в илюзията за това, че се намирам сред героите и наблюдавам отстрани техните действия, а ако е особено хубава вечер, ще се поставям и на тяхно място.
Когато пиша, аз все още си представям какво бих желал да прочета. С удоволствие бих добавил и собствена книга към колекцията си, стига да разполагам с необходимото време и достатъчно средства. А може би това е възможен отговор на въпроса – любимата ми книга още не е написана и ще се опитам да го направя аз. Звучи ми доста нескромно, но не е изключено да се случи. Но и да намеря любимата си книга, не бих се отказал от това да търся и по-нататък. Защо ми е да се ограничавам само до една?
Надявам се, че не досаждам с постоянните си приказки за четене на книги. Но пък едва ли имате нещо против, ако редовно четете написаното от мен. Започнах да пиша главно заради самия себе си; не съм очаквал, че ще предизвикам достатъчен интерес, че да започна да водя този блог, както и не съм предполагал, че и на него ще му бъде отделено някакво внимание. Трябва да знаете, че ще продължавам да поставям личните си предпочитания на преден план по отношение на това какво пиша, но въпреки този свой креативен егоизъм аз оценявам факта, че има хора, които чакат с любопитство да разберат какви ще ги надробя по-нататък. Аз също бих искал да разбера.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение
3 comments on “Книги
  1. Teia Ted каза:

    Първата любов, мдам 🙂
    т. е. продължавай да пишеш за книги

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: