Спомен

Първите слънчеви лъчи отдавна бяха попаднали върху възглавницата му и сега той беше буден. Седеше и наблюдаваше през огромния прозорец как градът постепенно се надига от сън. Само че гледката не го интересуваше.
Обърна се и се огледа из стаята. Освен леглото и стола, на който седеше, в нея нямаше друго с изключение на нощно шкафче и един лаптоп върху него. За секунда си спомни как беше изнесъл всички останали вещи навън преди няколко месеца. Искаше да остане възможно най-сам. Но за разлика от всяка друга предишна сутрин, този път решението му се стори глупаво. Стана, отиде бавно до вратата и я отвори.
Следващите четиридесет и пет минути той прекара в повторното обзавеждане на стаята си. Върна ниския скрин за дрехи и продълговатото огледало до стената срещу леглото, сложи работната си маса пред прозореца – понякога обичаше да се разсейва от задълженията си с гледката навън – и премести лаптопа върху нея, след което си пусна музика. Бързо изми пода и разстели килима. После едва вкара библиотеката си през тясната врата и се зае да нарежда книгите по местата им, но по средата реши, че никак не е доволен от подредбата, затова започна да ги организира наново.
Книгите, които тя му беше подарила, той неволно качи на най-горния рафт.
Пак се огледа. Стаята му се виждаше по-добре, но нещо липсваше. Излезе и провери какво е забравил. След още петнадесет минути празните му стени бяха покрити със старите филмови постери, японската водна лилия беше поставена върху скрина, а малката бяла дъска, където обичаше да разписва идеите си, беше закрепена обратно на вратата.
Но нещо все още липсваше. Той понечи да оправи леглото си, като се зачуди защо не е направил това най-напред.
И тогава разбра. Нямаше я нея.
Докосна леко възглавницата, на която някога беше спала тя, след което я взе в ръка. Ако се съсредоточеше, можеше и сега да си спомни аромата на косата ѝ. Неволно размърда пръстите на краката си по килима и се сети как тя го караше да го маха, когато идваше при него. Обичаше да стъпва боса по дървения под. Така си я спомняше той най-ясно – боса и загърната в чаршафа, седнала на стола пред работната маса и загледана в изгряващото слънце. В ретроспекция често си задаваше въпроса дали това не е трябвало да му подскаже, че е искала нещо повече от това, което той можеше да ѝ предложи.
Ръката му сякаш по собствена воля докосна рамото му там, където тя подпираше брадичка и го гледаше, докато си говореха в среднощните часове. Би дал всичко, за да можеше да забрави тези очи; едновременно с това се страхуваше, че някой ден ще избледнеят в съзнанието му.
Намери в лаптопа си стотиците снимки, които си бяха направили заедно. Топли моменти на щастие и безгрижност, запечатани в дълга поредица студен код, интерпретирана като изображения. Това си помисли той, докато ги разглеждаше. Струваше му се така изкуствено. Бързо се измори и изключи всичко освен музиката, която усили докрай. На следващия ден дори нямаше да си спомни какво е слушал. Просто беше избрал нещо, което да му помогне да удави спомените в звуци.
Отново отправи поглед през прозореца. Градът вече беше започнал своя ден, а заедно с него трябваше да се мобилизира и той. Застана пред огледалото. Щеше ли да познае лицето в отражението, ако избръснеше няколкомесечната си брада? Прецени, че не си струват усилията, облече се и излезе от стаята. Реши и тази сутрин да пропусне закуската, затова само приготви два големи сандвича, с които възнамеряваше да обядва. После прибра всичко необходимо в чантата си и грабна ключовете си от масичката в коридора. Загледа се за секунда във втората връзка ключове, които стояха там недокоснати, откакто тя му ги беше върнала. Въздъхна, прогони спомените набързо и излезе.
Когато се прибра вечерта, той видя светлината от включена лампа в кухнята. Чантата му се удари глухо в пода; с бърза крачка той изтича до кухнята, но не видя никого там. Спомни си, че беше пуснал осветлението сутринта, защото в тази част на апартамента беше още тъмно. Явно бе забравил да изключи лампата.
Вечеря скромно. Замисли се за това как в последно време не се храни достатъчно. Реши от утре да се върне на старата си диета, за да не се стопи съвсем – беше отслабнал видимо и това не му харесваше особено. Погледа малко телевизия, но се ядоса на един особено глупав участник в „Стани богат“ и се оттегли в стаята си.
Отметна малко от работата си за следващия ден. После си взе душ. Нещо в мозъка му изщрака; спря водата, грабна хавлията си и почна да търси из чекмеджетата под мивката. След минута вече кълцаше внимателно брадата си с малката ножица за подстригване; след още двадесет я беше избръснал съвсем. За негова изненада се хареса.
Когато най-сетне си легна, по навик зае само лявата половина на леглото. Тя винаги спеше отдясно на него. Още си го спомняше. Но тази вечер явно беше започнал да прави нещо. Премести се по средата и се протегна. Беше удобно. Широко. И това му хареса.
Преди да заспи се запита дали болката ще намалее някога. Бяха минали месеци, но тя като че ли не се бе променила ни най-малко. Или пък беше отминала, но всичко беше в главата му, запечатано в един спомен, който не искаше да пусне? Ще видим как ще мине утрешният ден, помисли си той, докато се унасяше.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: