Камък, Ножица, Хартия

Преди незапомнени векове, във време, когато историята тъкмо започвала да се пише, хората и митовете все още съществували заедно. По този начин три антични, могъщи същества, обитаващи различните краища на света, научили едно за друго от пътешествениците, с които се срещали. Всяко от тези същества узнало легендите около другите две и така те решили да се намерят и да докажат веднъж завинаги, че само едно от тях държи превъзходство над другите.
След дълго пътуване те най-накрая се срещнали. Издигнатата за тях Арена на смъртта била изпълнена с хора от цял свят, дошли с желанието да узнаят чие могъщество е най-голямо. Тогава, едно по едно, тези живи митове излезли на Арената.
Първото от съществата било огромно. Поне четири метра високо, неговото тяло представлявало купчина камъни, движещи се един по друг; при всяко малко помръдване те стържели леко. Дясната му ръка била по-дълга и по едра от лявата – почти опирала земята с огромния камък в края си. За сметка на това лявата му ръка завършвала с три пръста, разположени като щипци. Сплесканата му глава нямала лице. Само една права пукнатина минавала през мястото, където по принцип би трябвало да се намира носът.
Второто същество издавало метален звън с всяко едно движение. С високата си три метра тънка фигура, изцяло съставена от искрящи на слънцето остриета, то приличало на огромно и определено смъртоносно насекомо. Щракането на четирите му крака било тихо, като стърженето на камъните. То не изглеждало никак притеснено от опонента си; напротив, малките остриета на мястото на пръстите му затанцували в готовност по местата си. Двата колоса спокойно очаквали пристигането на третото същество.
На Арената се появил само един дребен и прегърбен старец, понесъл два големи свитъка под мишница. Оставил ги с треперещи ръце на земята и бързо закуцукал обратно към вратата, от която бе излязъл. Внезапно свитъците се развили и започнали да се преплитат във въздуха, прегъвайки се сякаш хиляди пъти, докато не заемат своята форма – достолепно изглеждащ воин, чиято лява ръка стискала меч… също като него направен от хартия.  След като преценил своите противници, триметровият хартиен воин бавно насочил меча си към небето; оръжието започнало да се разгъва и прегъва наново, ставайки част от ръката на притежателя си.
Така трите същества застанали едно срещу друго. В далечината се разнесъл тежък удар от гонг. Битката…

***

– Тате? – извикаха почти едновременно двете момченца.
Бащата, леко възмутен от това, че прекъсват историята му тъкмо когато започваше най-интересната част, все пак съумя да не се сопне на децата си и ги подкани:
– Кажете, деца.
– Наистина ли така е била създадена играта „Камък, ножица, хартия“? – попита скептично по-голямото братче.
В отговор бащата ахна и на свой ред попита с престорено оскърбление:
– Бих ли ви излъгал?
– Не! – извика радостно по-малкото.
– Тихо тогава и слушайте…

***

Така трите същества застанали едно срещу друго. В далечината се разнесъл тежък удар от гонг. Битката започнала!
Камък стоварил тежката си ръка с всичка сила върху земята. Ударната вълна изхвърлила другите двама назад. Камък се впуснал срещу Ножица, като решил, че той е по-опасният му противник. Замахвал срещу него яростно, но Ножица бил твърде бърз; отбягвал ударите му и нанасял десет пъти повече. Всичко обаче било напразно – твърдата обвивка на Камък дори не била одраскана, а цепнатините между отделните късове скала само изтъпявали остриетата. Ножица решил да се измъкне и да атакува Хартия.
Хартия вече се бил изправил и сега наблюдавал битката. От самото начало бил решен да избягва Ножица, но щом го видял да се задава насреща му, веднага се втурнал право към него, като в последния момент се претърколил под свистящия му замах. Ножица успял да се извърне навреме и със светкавична ловкост се метнал във въздуха, приземил се на ръцете си и бясно се завъртял като вихрушка от ножове. Четирите дълги крака станали още по-смъртоносни отпреди и Хартия не успял да се измъкне достатъчно бързо. Част от лявата му ръка паднала на земята.
Изненадан от раната си, Хартия не разбрал кога Камък се появил зад него. Скалният титан  избутал хартиения воин от пътя си и започнал наново борбата с Ножица. И този път се оказал твърде бавен, но в крайна сметка късметът му се усмихнал. Щом хванал металното насекомо с лявата си ръка, той започнал да го налага жестоко с дясната и след като решил, че го е смачкал достатъчно, го захвърлил в срещуположния край на Арената.
Това бил моментът, който Хартия очаквал от самото начало. След като опасността от срязване била премахната, той нападнал Камък. Ходещата канара обаче била опиянена от победата си над Ножица и с възобновени сили атакувала хартиения воин. Но всеки удар бил неуспешен. Хартия се разгъвал и прегъвал наново с невиждана скорост и ръцете на Камък само минавали през отворите в тялото му. Тогава воинът започнал своята атака – хартиеното му тяло лесно се провирало през цепнатините между отделните камъни и безпроблемно ги отделяли един от друг. Камък с изненада наблюдавал как късове от тялото му излитат във всички посоки, докато не забелязал как и двете му ръце са паднали на земята. Преди да се усети, Хартия вече бил успял да скъси единия му крак и се стоварил с грохот в средата на Арената.
Хартия взел от земята падналата си ръка и я поставил внимателно обратно на мястото ѝ. Магическите символи, пропити в свитъците и невидими за човешкото око, заблестели и двете части се съединили по дължината на разреза. Воинът бавно закрачил към поваления Ножица, чиито блестящи остриета вече били започнали да се изправят и да се наточват едно в друго. Хартия застанал смело пред своя противник и след известно колебание му подал ръка. Ножица се изненадал, но после видял продълговатото парче метал, стърчащо от края ѝ. Внимателно се пресегнал; острието се изтръгнало и се върнало на мястото си, а Хартия пак се възстановил.
Двамата тръгнали към Камък, като по пътя Ножица събирал останалите си части. През цялото това време отделените от Хартия камъни се търкаляли към купчината си и се свързвали отново помежду си. Когато канарата се изправила, яростно заела отбранителна позиция към своите опоненти, но в миг се укротила, щом разпознала искрените им мирни намерения в бавната походка.
Трите същества се събрали в центъра на Арената. Камък първи се осмелил и посегнал към Хартия. Единият му пръст паднал веднага, отделен инстинктивно от воина. После Хартия посегнал към Ножица и леко пробол пръста си на едно от хилядите остриета. Опитал да се провре между тях, но бързо се отказал. Ножица потъркал пръст по дясната ръка на Камък; острието само се затъпило, а Камък останал непокътнат.
След като се възстановили, трите същества се огледали и видели притихналата публика. Решили повече да не обръщат внимание на хората. Със знанието за това кой от тях за кого бил опасен и от кого трябвало да се пази, те мълчаливо се споразумели да не се нападат повече и така признали, че измежду тях не съществува абсолютна сила. Въпреки огромната си гордост и зловещия си вид на насекомо Ножица първи протегнал ръка напред в знак на съюза. Камък го последвал, а след това и Хартия. После се разделили и никога повече не се видели. Всеки от тях се върнал по земите си, а след време просто изчезнал. До ден днешен никой не знае къде са.

***

– Това, деца мои, е цялата легенда за Камък, Ножица и Хартия – привърши бащата своята история.
Двете момченца станаха и хукнаха да си играят, като по-голямото хвърли на баща си поглед, който казваше: „Знам, че не е истина, но ти благодаря, че я направи интересна“.
А бащата се зачете отново във вестника си.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , , , ,
Публикувано в Епично, Разказ, Fantasy

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: