Изложен

Ако фасадата на галерията не правеше някакво особено впечатление с остарелите си червени тухли и добре излъсканите стъклени врати с полирани, но иначе поизносени медени дръжки, то вътрешността на скромната по размери сграда беше толкова по-различна, че с влизането си човек спокойно би могъл да помисли, че е попаднал в друго време. Стените бяха толкова чисти и бели, че сякаш от самите тях струеше светлината, идваща от почти незабележимите лампи, вградени в тавана. Помещението не изглеждаше твърде широко, при все че беше поне шест метра, но за сметка на това разстоянието от входа до отсрещната стена беше около два пъти по-голямо. Полустена с височина около метър и дължина осем метра разделяше галерията през средата, така че да образува два „коридора“, а над нея, окачени здраво за тавана, висяха картини, които затваряха коридорите.
В общи линии самата галерия не представляваше кой знае какво място, но нейната слава съвсем не се дължеше на интериорния дизайн. Всеки артист, представил дебютна изложба в нея в рамките на последните петнадесет години, неминуемо постигаше страхотен успех и силно увеличаваше шансовете си за успех в изкуството по-нататък. Тази вечер предстоеше поредното подобно мероприятие и помещението беше изпълнено с нетърпеливи хора. Но нещо, или по-скоро някой, липсваше.
Влизането му през стъклените врати в галерията не траеше повече от четири секунди, но в този кратък времеви интервал се случиха много неща. Гласовете внезапно затихнаха до един, въздухът в помещение стана осезаемо по-тежък, две дами в единия ъгъл започнаха трескаво да си шушукат на ухо, възвисочкият луничав сервитьор, нает за първи път тази вечер, за малко да изпусне подноса с шампанското върху свой колега, а всякакви мнения относно картините тази вечер  метафорично се преместиха на седалката до шофьора и оставиха управлението в ръцете на най-опитния състезател.
Името му беше без значение, а и той самият предпочиташе да е така. Повече желаеше думите му да бъдат свързвани с външния му вид – не от някаква суета, а за да може да бъде разпознаван навсякъде. Средновисок, с набито телосложение и гола глава, той приличаше по-скоро на гангстер от старите филми, отколкото на критик. Разбира се, знанията и оценката му бяха много по-силно ценени от имиджа, но той идеално разбираше необходимостта от него. Затова когато влезе с палто, метнато през едната ръка, а другата с отработен и демонстративен жест намести очилата без рамки върху месестия, но симетричен нос, той знаеше със сигурност, че е забелязан от всеки наоколо.
За човек с неговите размери определено се движеше така, сякаш е поне два пъти по-млад. Само за половин минута успя да остави палтото си на закачалка, да се снабди с програма за вечерта (той я знаеше наизуст, но никога не би си позволил да бъде хванат неподготвен) и с чаша шампанско, да помаха на собственичката на галерията и тактично да отклони подадените за здрависване ръце на двама от гостите по пътя към нея. След някоя и друга разменена дума и напълно формалния дуел от комплименти той вече се разхождаше спокойно и разглеждаше картините, стиснал програмата със заглавието на изложбата – „Поглед отблизо“.
Скоро откри нещо, което грабна вниманието му. Осемдесет на осемдесет сантиметра, маслени бои върху грундирано ленено платно – нещо, което обикновено би пренебрегнал като посредствена работа, – тази картина беше почти изцяло в нюанси на бялото, като при по-внимателно вглеждане се забелязваха ситни светлосиви пръски. Прочете няколко пъти името на произведението. „Понеделник сутрин с баща ми“ беше доста тромаво заглавие, но по всяка вероятност имаше някакво скрито значение.
– Да разбирам ли, че Ви харесва, господине? – чу се глас някъде зад него.
Гласът принадлежеше на младо и симпатично момче с набола брада, рошава коса и прилично подбрани в съответствие с възрастта му, но въпреки това относително излезли от мода риза, дънки и обувки. Той изгледа момчето от глава до пети и след като прецени, че не е някакъв си подлизурко, какъвто междувпрочем винаги се намираше недалече от него при подобни случаи, отвърна:
– Улови погледа ми, несъмнено.
– Заглавието ми се струва някак тромаво, а на Вас?
– Тъкмо  това си помислих, но най-вероятно си има причина да е такова – отбеляза той, като си позволи да се подсмихне леко.
Младокът се приближи още малко до него и попита:
– Какво мислите, че изобразява?
– Прощавате, с Вас не се познаваме, нали?
– Щях да знам, падам си малко физиономист – отговори момчето без капка преструвка.
– Добре – реши да се поизфука малко критикът, – смятам, че картината би могла да се интерпретира по доста начини. Едновременно има и няма форма; може би виелица или вълна. Но защо? „Понеделник сутрин с баща ми“ определено е някаква асоциация със случка в живота на художника. Ако е виелица, може би е нещо, случило се отдавна и донесло тежки спомени; ако е вълна, би могло да е нещо пречистващо. Забележете обаче техниката на рисуване. Леки и плавни движения с четката, почти незабележимите отдалече сиви пръски, идеално кръгли – тази картина е рисувана с много внимание и любов, така че едва ли би могла да изобразява нещо гневно. Лично аз предпочитам да я възприема като светлината на носталгията, която е обвила спомените в мека топлина без блясък и е разпръснала натрупаните върху тях прашинки.
Младокът се беше захласнал в думите на мъжа пред себе си. Въпреки това, след като чу последните му думи, не успя да се сдържи и се подсмихна. Очевидно беше допуснал грешка.
– Явно съм казал нещо много забавно – продума критикът не без известна доза гняв в гласа си. – Бихте ли били така любезен да споделите с мен какво точно, за да мога да си запазя шегата и за друг път?
– Не, простете – веднага побърза да се поправи момчето. – Не очаквах да намерите тези нива на символизъм в картина, която според мен прилича на пяна за бръснене, разгледана отблизо. „Понеделник сутрин с баща ми“ сигурно не е нещо повече от споменът на едно малко момче за това как баща му се бръсне преди работа.
– Не сте очаквали, така ли? Вие определено не знаете кой съм аз.
– В това няма нищо неуважително, господине, най-малкото защото не смятам, че някой от нас е длъжен да познава другия.
– А кой сте Вие в такъв случай? – попита критикът надменно. – Защото след като ми доверихте своята меко казано абсурдна интерпретация, на мен ми се струва, че едва ли сте способен да разберете това произведение, този шедьовър, изложен пред нас, ако нямате моя опит или не сте неговият автор.
Години по-късно, когато ядосаният онази вечер мъж вече беше издал своите мемоари, не спираше да посочва описания в първа глава отговор на момчето като онзи повратен момент, в който беше осъзнал, че разчита прекалено много на авторитета си. Думите на момчето?
– Аз съм авторът.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: