Мюзикъл

Тежък е животът на твореца. От постоянните усилия да преследваш мечтата си на всяка цена до реалната възможност да не постигнеш грам успех през живота си (и след смъртта си), житието творческо е изпълнено с тревоги и премеждия, които малцина са способни да понесат. А и това не означава, че нещо няма да попречи и при най-сигурните условия. Шансовете за това са по-малки, но пак си ги има.
Нашата кратка история започва в десет сутринта през един слънчев августовски ден. Само че аз ще се пренеса с половин час напред, защото не си струва да обръщам внимание на по-голямата и доста повтаряща се част от почти изцяло изкрещяния разговор в мъничката гарсониера. Сега заставам удобно на стола в хола/кухнята/спалнята/за щастие не и тоалетната на бързо сновящия напред-назад тъмнокос мъж, откъдето ще опиша случващото се като някакъв невидим хроникьор, който явно си няма друга работа.
Телефонът звънеше за пети път, когато тъмнокосият най-накрая вдигна слушалката:
– Казах ти вече; няма начин! – каза той с толкова категоричен тон, сякаш беше студентка, отказваща да се съблече за гаджето си по видеочат.
– Стига де… – словосъчетанието беше за пореден път произнесено и придружено от умолителна въздишка от слушалката, което своевременно направи сравнението ми още по-точно.
– Няма „стига“, няма „Активия“!
– Колкото и да пробутваш този лаф, все още мисля, че е глупав.
– Няма да пиша мюзикъл и точка.
– Защо не?
Тъмнокосият затръшна телефона. След малко го вдигна при поредното прозвъняване.
– Кълна се, ако ми звъннеш пак…
– Добре, няма да ти звъня, но само ако ми обясниш какво толкова не ти харесва – спря го агентът му. Ха, ти да видиш! Не знаех, че професионалните автори си имат агенти. Човек научава нещо ново всеки ден.
– Откъде да започна?! Какво разбирам аз от мюзикъли? – нае се да вика мъжът, но се спря. – Или е „мюзикли“? Абе, няма значение думата, то самият жанр е непонятен, нелогичен, нереалистичен за мен. Мога да преглътна хората да говорят в рими, защото съм практически откърмен с Шекспир, дори аз съм писал кратки пиеси в рима, но не разбирам как е възможно всички да могат да пеят едно и също нещо, без предварително договаряне!
Ако стиснатата в пръстите му слушалка можеше да се плесне по челото, щеше да го направи. И доста вероятно щеше да изглежда адски изчанчено с ръка и чело, но да не се отплесвам в други посоки. Вместо това от нея се чу гласът на агента:
– Това не мога да го приема като аргумент.
– Какво?!
– Ами не мога и това е. Мюзикълът си е просто поредната форма на ескейпизъм. Просто ползата от музиката е, че се наблюдава емоционален резонанс на още едно равнище.
След този внезапен интелектуален взрив последва кратка пауза, в която тъмнокосият внимателно обмисли следващите си думи и с какво да се напие по-късно вечерта. Когато се спря на ракия, сервирана по любимия му начин (директно от бутилката), той попита:
– Жена ти още ли ходи на онези лекции по психология?
– Да.
– Спри я. Нищо не разбира. Само си даваш парите на вятъра.
– Като оставим семейния ми живот, какви други неща те безпокоят?
– Кажи ми как мога да напиша мюзикъл, като не знам нищо за писането на песни? То не е като обикновената поезия.
– Затова ще работиш с композиторите.
– И какво като ще работя с тях? – не спираше да се разхожда из кибритената си кутийка тъмнокосият. – Никога досега не съм правил подобно нещо.
– Ами значи ти явно не си спомняш най-ранните си стихотворения – вметна полуобидено, полузакачливо агентът. Интересна комбинация от интонации, ако ме питате.
– Какво за стихотворенията ми?
– Е, „какво“, та „какво“! Помниш ли, когато се вдъхновяваше от Вапцаров и мереше стъпката си с неговата ясна, почти механична отсеченост?
– Да, помня. Я сега ми обясни какво точно имаш предвид.
– Имам предвид, че можеш да се справиш. Говорих с композиторите, и двете момчета ми се струват напълно нормални и разбрани хора. Първо ще работите известно време заедно по доизкусуряването на сюжета, а после ще напишеш песните.
– И как ще ги напиша, като хич не мога да пея? – продължаваше да се дърпа тъмнокосият мъж.
– Те ще ти пращат музиката заедно със записано от професионална певица канто, по което ще напишеш текста. После ще се оправят. Професионалисти са, не го забравяй.
– Канто, казваш…
– Точно така.
– Е, това е друго нещо… Ох, не, не знам.
Поредна телефонна въздишка. На агентът очевидно не му се занимаваше с поредната примадонска история и затова предложи:
– Виж какво, помисли си още един ден. Ще ти звънна утре за последно и повече няма да те занимавам, съгласен ли си?
– Добре, съгласен съм, макар че…
– И ако откажеш, ще си намеря някой друг клиент, който да се опаричи с този проект.
– Я чакай малко – внезапно промълви тъмнокосият. – Заплащането какво е?
– О, май вече ти го споменах. Струва ми се доста тлъста сума, но пък какво разбирам аз…
Пуснатата муха вече не просто бръмчеше, ами и започна да му лази право върху мозъка в търсене на път към вътрешността му.
– Кажи ми де! – извика той; почнах да си мисля, че това му е стандартната опция за сила на гласа. – Не си споменал нищо за него!
– Нека само да намеря договора…
Тъмнокосият чакаше притеснено, докато от слушалката се чуваше умишлено бавното разбъркване на хартия. После, след като разбра за каква сума става въпрос, не спря да се съгласява десет минути. В момента пише, та се къса.
Тежък е животът на твореца. Ама шансовете си ги бива понякога.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: