Тетрахромат

На пръв поглед не се различавам много от повечето момичета на моята възраст. На двадесет и три съм, ако трябва да си кажа де; не смятам, че е нужно да си крия годините. Не само аз, а и жените като цяло, но да не сменям темата. Пак на пръв поглед аз съм висока сто шестдесет и пет сантиметра, тъмнокоса и малко хиперактивна. Но когато погледът е мой, става малко по-интересно.
Аз съм тетрахромат.
Не става дума за извънземни хамелеони с по четири очи или нещо такова. Това означава, че в ретината ми вместо три вида конуси (за червен, зелен и син цвят) има четири. Четвъртият вид ми позволява да виждам светлина, близо до ултравиолетовия спектър. Най-просто казано, аз съм способна да различавам много повече цветове от повечето останали хора.
Най-ранните ми спомени за тази моя особеност свързвам с времето, когато двете със сестра ми редяхме пъзел от хиляда и петстотин части. Бяхме малки; мисля, че съм имала осем години, което значи, че тя е била на седем. Да, мама и татко помагаха, но главно като гледаха да не направим някоя поразия или да загубим парче. Сестра ми ужасно се ядосваше, задето успявах без проблем да разделям уж еднакво изглеждащите сини парчета от небето. Просто виждах различните нюанси много по-добре от нея.
Помня, че родителите ми бяха много изненадани, когато описах една нова рокля на мама като жълтосиня. Доста време не обръщаха особено внимание на приказките ми за различни цветове, като по всяка вероятност са си ги обяснявали с това, че съм искала да привличам внимание. Ами естествено, че исках да привличам внимание – виждах много повече цветове от другите и изгарях от желание да им ги покажа! И много се ядосвах, че не ме слушаха.
Думата „тетрахромат“ чух за първи път от една художничка. Със семейството ми посетихме изложба на живопис преди десет години, някъде в началото на лятото. Дотогава не бях виждала толкова много картини на едно място и не можех да си затворя устата – нещо, което подлудяваше родителите ми. В един момент при нас дойде висока и стройна жена със сребристосива коса и египетскосини очи. Представи ни се и ни посочи няколко от своите картини. Каза, че се е изумила, когато ме е чула да ги описвам с толкова много цветове. Оказа се, че и тя е тетрахромат. Препоръча на родителите ми да ме пратят на изследвания, за да се докаже, че и аз съм. Около месец след това получих най-чудатата диагноза, която можех да си представя.
Първият ми сблъсък с изобразителното изкуство определено ми повлия много силно. С течение на времето и аз започнах да рисувам, макар и да смятах, че ми е късно. Постепенно научих имената на различните нюанси, които мога да различавам, а паралелно с това се свързах и с други тетрахромати, с които и до днес обменям опит и преживявания.
Хората понякога ме питат как е възможно да не се побърквам при толкова много цветове. Защото, ако правилно си спомням, нормалното човешко око различава около десет милиона цвята. Аз различавам поне сто пъти повече, но не съм мислила много по въпроса. Трудното е да си спомня всички имена, с които работя, но иначе нямам проблеми. Когато видя някой наистина хубав цвят, аз се опитвам да го пресъздам с боите и четката и чак след това научавам името му. Един кратък съвет за всички момчета, междувпрочем: по-добре не ме питайте кой е любимият ми цвят – имам около сто и петдесет такива и половината от тях звучат меко казано измислени!
Чудно е как е възможно да виждаме уж несъществуващи цветове. Когато споменах жълтосинята рокля, нямах предвид, че е била зелена. Наистина я виждам като една странна смесица, която съм неспособна да опиша. Този цвят е там, просто другите хора не го виждат. Но истината е, че с почти сто процента сигурност и те са виждали един такъв цвят, ако не днес, то поне тази седмица. Къде в дъгата ще намерите розово? То е някъде между червеното и лилавото, но нали те са в двата края на спектъра? Всъщност това е единственият пример, който мога да дам, но малко не съм сигурна дали е правилен. Още не съм много наясно с науката зад цветовете, но обещавам да се постарая да поправя този свой пропуск.
За моите двадесет и три години живот съм видяла много повече от другите хора, но то е само по отношение на външността. Нещо не ми звучи добре, като го кажа така, но както и да е. Не ме е срам да си призная, че ми липсва голям опит в някои области и като засегнах темата за пропуските преди малко, май няма да е зле да почна работа по тяхното наваксване. Надявам се да мога да се похваля скоро с някакъв прогрес, а междувременно ще си мечтая да пътувам със собствена изложба по целия свят и ще се радвам безкрайно много на възможността да видя още повече цветове. Искам да наблюдавам отстрани как хората се спират пред картините ми и се усмихват. Не мисля, че има друго, което бих могла да гледам с толкова голямо вълнение.
Всъщност има едно любопитно нещо, което бих искала да видя малко повече, но поради съвсем други причини. Преди известно време научих за един фотограф, който също като мен сега излиза на светлина. Но доколкото разбрах, тази светлина нещо не го лови. Не ми е ясно как е възможно да не съм разбрала за него досега – все си мисля, че един чернобял човек би трябвало да предизвика някакъв върховен медиен фурор. Може и да е само измислица, тъй като съм го виждала на чернобели снимки и там излиза цветен. Сигурно ги обработва допълнително, но пък цветовете в останалите му фотографии са страшно красиви и определено бих искала да се срещна с него някога, най-малко за да се уверя в съществуването му.
Ами май това е от мен засега; на раздяла искам само да ви пожелая да не изпускате наистина важните работи в живота, докато се заглеждате в цветовете им. Аз все още имам да уча, докато го разбера съвсем, но все пак ми се струва, че е добър съвет за довиждане.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ
2 comments on “Тетрахромат
  1. Новогодишна Нощ каза:

    Здравей!
    Статията ти ми беше интересна, никога преди не се бях замислял за приложението на този тетрахроматното зрение в художественото изкуство 😀

    Аз също съм тетрахромат, но при мен е още по-необичайно тъй като съм мъж..а в повечето случеи тази чест се полага на жените..всъшност сред жените това не е кой знае колко рядък феномен, колкото ти изтъкваш..по-скоро ти си от малкото хора които са се вдъхновили от ранна възраст да прилагат своите „способности“

    -сега се сещам, че и на мен са ми се случвали подобни случки като твоята история с роклята..само че моята случка беше с една кола, в един сервиз..където всички единодушно определиха колата с някакъв цват, но аз не можах да се съглася, след което майками ме прати при личната ми лекарка понеже се съмняваше че съм делтонист..оказа се че не съм :D..интересното на теста който, представляваше една книжка, на всяка страница рисунка състояща се от точки, и измежду тях скрити с различни цветове бяха изписани две цифри..едната я забелязват делтонистите, а нормалните хора виждаха другата…аз пък разпознавах и двете цифри, което ми се стори странно, защото бяха една върху друга

    Сега си мисля, че вероятно единственото общо между нас е начинът по който възприемаме светлината..цветовете са само малка част от възприятиета на човек за околният свят..

    аз никога не съм се интересувал от цветовете(макар че когато излизам на сцена, често съм доста пъстро облечен, златни шалчета, червени шалвари, зелени елечета, една камара шапки, пончута, и прочи и прочие различни сценични костюми), например чувал съм че има цвят охра, но тази дума не ми говори нищо, просто никога не съм се правил труда да проверя кой цвят съответства на думата(нищо че, може да виждам въпросния цвят по хиляди пъти на ден, незнам как се казва и точка :D)..макар да различавам много повече нюанси от повечето мъже, и аз като тях практикувам, условното обозначаване на цеветовете, като видя нов цвят просто определям чии нюанс е, или смес на кои два цвята е…пък и въобще не съм се замислял за художествения си потенцял, макар че професионално се занимавам с една друга свера на изкуството която е по добре платена, и в която обаче цветовете не са най-важното…по същия начин, много жени не виждат това което мога да видя аз, но пък за сметка на това имат къде къде по-богат речник за наименованията на цветовете от мен, и прекарват много повече време в комбинирането на цветове в облекло, в декораци, в лакиране на нокти и в какви ли още не свери на занимания в които цветовете са важни..

    Хайде ча от мен, и Успех!

    • chaoticmindwrites каза:

      Радвам се, че ти е било интересно. 🙂
      Само за протокола държа да отбележа, че написаното е разказ, а аз също съм мъж; просто понякога обичам да сменям пола на разказвача, когато пиша от първо лице. 😀

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: