Мастило

– Значи си сигурен, така ли? – попитах аз. Знаех, че е взел решението окончателно, но исках да го чуя от самия него.
Той изобщо не се поколеба:
– Напълно съм сигурен, да. И искам ти да го направиш. Така де, дизайна.
Седях при брат ми в неговата стая и този път той нямаше да ме остави да се измъкна. Да си призная честно, не бях убеден, че мога да се справя с това, за което искаше помощта ми. Може би затова отлагах толкова дълго време – все пак каквото и да си говорим, не е малка отговорност да измислиш подходяща татуировка за себе си, камо ли за друг човек, пък бил той и някой, когото цял живот си познавал. Затова прекарах по-голямата част от празниците в измисляне на причини да съм зает с нещо друго.
В крайна сметка нямаше как да му откажа. Дори бях поласкан, че е предоставил тази отговорност именно на мен. Откакто прекарвам по-голямата част от времето си в София, нямаме възможността да поддържаме връзка така често, както преди. Това, разбира се, е в реда на нещата, но не го прави по-малко трудно, особено откакто започнахме да се разбираме добре. Не че и сега не преминаваме през братски дрязги, но се случва много рядко.
– Искам задължително да включва две неща – каза той, като внимателно обмисляше как точно да предаде идеята си. – Две букви, всъщност. „D“ и „A“. И двете трябва да са вътре.
Известно време след това вече гледах белия лист, разположен на масичката пред мен и мислено прехвърлях различни шрифтове, които така или иначе бях потърсил предварително. Надрасках три-четири неща набързо, но не ми харесаха и ги погребах под купчина зачерквания с химикала. После реших да си нарисувам няколко примерни форми и се опитах да ги запълня с идеи за разположението на буквите. Докато правех това, взех, че си спомних за аргументите на брат ми.
Още обсъждахме идеите как да изглежда, когато се съгласихме, че няколко примерни скици ще помогнат да се изясни как точно да направя дизайна. В един момент той ме погледна и каза:
– Искам да има „D“ заради псевдонима, това е повече от ясно. А и си знаеш, че искам да имам и нейната буква – добави той, след което разбра, че ще тръгна да възразявам и побърза да ме изпревари: – Така си усещам нещата, недей да казваш каквото и да е.
– Добре, добре – съгласих се. – А защо „A“?
– Е, поне донякъде е очевидно, не мислиш ли? Брат си ми, все пак; така винаги ще имам и нещо от теб.
– Виж, не е нужно…
– Не е, но това искам. Освен това цялата идея зад татуса е да включва нещата, които са ми важни и са ми повлияли. Тази буква не е само твоя, а и на дядо. Когато той почина, това беше едно от първите неща, които по някакъв начин създадоха в мен една доста по-реална представа за света. Така че това ми е важно като преживяване.
Когато му показах примерните дизайни, той не одобри нито един, но не защото не ги хареса, а защото щяха да заемат прекалено много място върху ръката му. Целта беше всичко да се събере на дясната му предмишница, а тези продължаваха излишно надолу по посока на китката му. При въпроса ми дали така няма да е по-добре той категорично отказа. Оставих на заден план идеята с формите и се върнах пак към шрифтовете.
Това, което направих най-накрая, беше да комбинирам „D“ и „A“ в един символ, като този символ представляваше лека оптическа илюзия. За някои хора можеше да прилича повече на едното, отколкото на другото. Постарах се все пак да го нарисувам достатъчно добре, че „D“ да има съвсем малък превес над „A“ при тълкуването на татуировката.
Този път одобрението на брат ми беше заслужено:
– Много е добре така! – въодушеви се той. – Сега трябва само да включиш малко детайли и „056“, за да стане по-интересно, обаче не трябва да е сложно. Разбираш ли, искам да е съвсем малко по-детайлно, но да не прекрачва някаква граница.
– Тоест, искаш едновременно да се отличава визуално и да е по-семпло?
– Да, точно. Извинявай, ако ти създавам ядове с тази работа…
– Глупости – казах аз, прекъсвайки го. – Щом съм я почнал, не виждам никаква причина да я оставям недовършена.
Върнах се на формите. С известни съображения и пълното им незачитане прецених, че триъгълникът ще пасне най-подходящо в рамките, зададени от вече готовия символ. Отстрани на листа пробвах една-две възможни подредби, но във финалния вариант поставих нулата отгоре на петицата и шестицата и ги оформих така, че се получи доста близко подобие на равностранен триъгълник, чиито симетрали го разделят на три четириъгълника, в рамките на които са поместени цифрите.
Бях прав, що се отнасяше до съображенията ми. Брат ми хареса дизайна, но въпреки това попита:
– Не мислиш ли обаче, че е малко…
– Малко какво? – попитах аз на свой ред, нищо, че отдавна бях предвидил следващите му думи.
– Абе, дали някой няма да каже нещо от рода на: „Браво бе, триъгълник! Илюминатски схеми навсякъде!“? Наистина ме кефи така, ама не знам…
– Кажи ми само едно: както го гледаш така, би ли го сложил завинаги на ръката си?
– Да, но…
– Няма „но“, Георги! – отсякох твърдо. – Ако на теб ти харесва, изобщо не трябва да ти пука за това какво ще ти кажат другите.  Какво се филмирате всички с тези тъпи „илюминатски схеми“? Ти няма да си татуираш пирамида, а нещо, с което показваш, че се гордееш с родния си град. Ако някой не ти повярва, като му го кажеш, пращаш го по дяволите и толкова!
Казаното беше много далече от най-вдъхновяващата ми реч, но пак свърши работа. След като спечелих брат ми с дизайна, добавих съвсем малки детайли по цифрите, колкото леко да позапълня празнините в триъгълника. Окончателния вариант прерисувах на чист лист и с моята работа беше приключено.
Все още си спомням един от разговорите ни след това. Малко преди да се татуира, брат ми сподели с мен защо точно е взел решението да го направи. Изненадах се колко мисъл е вложил в тази идея, но пък трябва да призная, че от доста време насам не е престанал да ме изненадва, така че може би няма да е никак зле да приема този случай и другите като него за нормата, а не за отклонението от нея.
– Самата дума означава нещо много близко до „белязване“ – обясни ми той. – Реших, че след като вече имам един белег, който не съм искал никога, е логично да имам и един, който искам, за да ми напомня за събитията и хората, които са ме направили такъв, какъвто съм в момента. По този начин по тялото ми ще има някакъв знак за този период от живота ми, както досега съм имал за нежелания. Няма да е свързан все с хубави спомени, но пък ще са ми от най-важните. Това искам, нито повече, нито по-малко.
Няколко седмици след като се върнах в София, получих снимка на татуировката. В края на март успях да се видя с брат ми по работа; тогава я видях и на живо. Целта определено беше постигната – ужасно много си я харесва. Надявам се, че след години ще може да я погледне и да изпита същите чувства, които изпитва и сега. Няма по-добър начин да разбере, че е успял да запази в кожата си нещо много повече от мастило.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: