Шега

Ако знаех как ще завърши предният ден, нямаше изобщо да ставам от леглото.
Очаквах всякакви първоаприлски напъни от страна на семейство, приятели, познати и непознати с хладнокръвно спокойствие и поглед нащрек. Бях готов да пропускам всякакви получени известия и пратени линкове, да внимавам със всяко обаждане, да проверявам всяка „новина“, да не спирам за никого на улицата – абе, с две думи, пълна програма. Нищо нямаше да ме изненада в продължение на двадесет и четири часа.
Досега трябва да е станало ясно колко мизерно се провалих с цялата си подготовка. Сега ще пристъпя и към самата история, имената в която ще заменя с подходящи за случая прякори.
Някъде към седем и половина, докато пиех второто си кафе и довършвах закуската си, телефонът в джоба ми започна да вибрира. Щом видях името на дисплея, разбрах, че играта започва.
– Ало! – провъзгласих аз тържествено, очаквайки възможността да докажа колко по-умен съм от всеки друг балама на първи април.
– Ало – прозвуча тънкият глас на Симпатична Блондинка, моя позната от две-три години насам, – извинявай, ако те будя, но е малко спешно.
Долових известна доза притеснение в думите на Симпатична, но пък тя винаги си е била добра актриса, когато ситуацията го изисква. Затова казах:
– Не си ме събудила, спокойно. Кажи какво има?
– Става дума за Висок. Не съм го виждала от вчера, а не се е обаждал цяла вечер. Реших, че може да е бил зает, но когато му звъннах преди малко, не си вдигна телефона. Писах му – никакъв отговор. Дали случайно не е при теб?
Висок Барман и Симпатична Блондинка се бяха запознали съвсем не както дадените за тази история имена предполагат. По онова време Висок работеше само нощни смени в едно доста скъпарско столично заведение и това му позволяваше да преследва доста хобита в свободното си време. Двамата със Симпатична се бяха срещнали за първи път на едно арт изложение, или както нормалните непрефърцунени хора го наричат – изложба. От приказка на приказка и ето – вече трета година заедно. С Висок се знаем, кажи-речи, цял живот. Той е последният човек, който би изчезнал така, но е и първият, който би ми погодил някой номер. Стори ми се ужасно очевидно, но по някаква причина, може би от добрината в сърцето ми, може би от любопитство, реших да се опитам да разбера докъде са си намислили шегата.
– Не е при мен, но ще опитам да се свържа с него – отговорих аз. – Не се тревожи, ще се появи все отнякъде. Двуметровите хора не се губят лесно.
Тя се позасмя, но все пак го направи нервно. В този момент една нищожно малка част от мен като че ли се усъмни, но не ѝ обърнах внимание. Приключихме разговора и започнах да се обличам. После звъннах на Висок два пъти, но попаднах на гласовата му поща. Отказах се да се занимавам и посегнах към дръжката на вратата.
По някакво чудо не трябваше да се появявам на работа преди обяд, затова реших да се разкарам с колелото из града. Слизайки надолу по стълбите, аз вече си мислех как ще убия поне час в хубавата слънчева сутрин, когато се сетих, че не съм си пощенската си кутия за разни брошури, които да изхвърля на излизане. Отваряйки вратичката, нещо падна на земята право в краката ми. Наведох се да го взема. Смачкана на топка салфетка, изцапана с мастило. Това определено привлече вниманието ми. Разгънах я и прочетох следното:

Човече, не знам какво се случва, но двама типове ме следят вече няколко часа. Пиша ти тази бележка в барчето на ъгъла на блока ти. Страх ме е и не искам да звъня, защото си мисля, че могат да ми направят нещо. Ако не съм ти звъннал преди да излезеш за работа, значи правилно съм се опасявал. Оставил съм бележка на момичето в барчето за теб. Дано ти свърши някаква работа.

Определено си беше поиграл да го направи колкото се може повече като мистерия. Казах си, че няма защо да не проверя в барчето и се запътих натам.
– Да, беше един такъв дългичък, нали? – попита момичето още преди да съм описал Висок. – Беше адски пребледнял. Помоли ме за чисти салфетки и химикалка, а после ми даде едната и каза да запазя. Някой щял да дойде за нея. После си допи водата и тръгна. Смятах да я изхвърля, но ми стана любопитно какво пише в нея.
Тя извади салфетката от джоба си и ми я подаде. Там, с почерка на Висок, пишеше:

Моля те, запомни как изглеждат двамата мъже, които влязоха след мен. Мисля, че ме следят. Ако утре дойде един рижав тип да разпитва за мен, дай му тази салфетка и му опиши мъжете.

– И двамата бяха по-ниски от него, но пак имаха поне метър и осемдесет и пет – запъхтяно изрече момичето, когато я погледнах. – Бяха облечени в черно, единият носеше бяла шапка с козирка, а другият беше с много къса коса и светла брада. През цялото време хвърляха погледи на твоя приятел и излязоха почти веднага след него. Нещо станало ли е? Трябва ли да се обадя някъде?
– Не, не трябва – тръгнах да я успокоявам аз, а шегата ми се струваше все по-малко забавна с всяка изминала минута. – Всичко е наред. Ще го намеря и ще се разправям с него. Благодаря за информацията.
Тя кимна, но сякаш не ми повярва. Казах ѝ довиждане и излязох. Вече се чудех колко време ще ме мотае Висок, когато ги видях.
Същите двама мъже тъкмо слизаха от един микробус. За беда и те ме видяха. Докато се усетя, вече ме бяха хванали и натикали в микробуса. На улицата нямаше жива душа – в моя квартал хората рядко излизат преди осем и половина. Опитах се да извикам, но този с шапката сложи огромната си длан върху устата ми и за малко да се задавя. В ръката му имаше парцал със сладка миризма. Това беше последното нещо, което си спомням.
Когато се събудих, беше тъмно. Беше ми горещо, а езика си усещах странно подут. Досетих се, че имам качулка на главата. Седях завързан на неудобен дървен стол. В главата ми сякаш се движеше локомотив – едва успях да разбера, че някой ми говори.
– Добре ли си? Нали не ти направиха нищо?
Познах гласа на Висок. Но чух и още нещо – той плачеше. Опитах се да кажа нещо, но се чу само неразбираемо мънкане.
– Слава Богу, не са те наранили! Човече, тези типове не си играят! Не знам какво искат от теб, но се опитах да…
– Млъквай! – изрева някой внезапно с глас, който все едно удари тъпанчетата ми с пневматичен чук.
Друг глас, по-тих, но и по-дрезгав, ме попита за името ми. Отговорих му, а той прошепна нещо на другия мъж. След това чух как Висок изпищя:
– Не, чакай…
Последва изстрел и нещо тежко се удари в земята. Развиках се, но първият непознат глас успя да пребори моя:
– Млъквай.
– Какво става тук?! – попитах аз. – Какво направихте с Висок?!
– Приятелчето ти е без значение отсега нататък. Работиш за Възрастен Нисък, нали?
– Да – отвърнах аз.
– Значи си го загазил повече от дългуча, момчето ми – просъска онзи с дрезгавия глас. – Господин Нисък дължи една определена сума пари на нашия работодател и вече цял месец го мотае, а това не е никак хубаво, защото така ние, верните подчинени, не си получаваме заплатите. И говорейки за верни подчинени, познай кой ще дадем за пример пред шефа ти.
След това чух единствено приближаващи се към мен стъпки. Опитах се да мръдна, но не успях; въжето беше твърде стегнато. Нещо се опря в главата ми и аз извиках, но беше късно…
Проклетата тромба проглуши дясното ми ухо. Почти съм сигурен, че смехът на хората около мен след това можеше да довърши и лявото. Махнаха качулката от главата ми и видях всички – Висок, двамата мъже, момичето от барчето, Симпатична и още няколко мои близки приятели. Развързаха ме, а аз станах рязко и се огледах побеснял наоколо. Намирахме се в гаража ми, на земята димеше пиратката, която беше произвела гърмежа, а чувалът с картофи на земята трябваше да е „тялото“ на Висок.
– Мислите, че това е забавно, така ли?! – развиках се аз. Всички спряха да се смеят.
– Хайде де, първи април е… започна да обяснява Висок, но аз го прекъснах:
– Няма абсолютно никакво значение какъв ден е! Какво смешно има в това да ме накараш да повярвам, че са те убили и че ще убият и мен?! Какво трябваше да стане, кажи ми?! Каква различна реакция от тази, която виждаш в момента, сте очаквали от мен?! Хлороформ! Упоихте ме с хлороформ! Ами ако някой ви беше видял?! Какво щяхте да правите тогава?!
Настъпи пълна тишина. Висок ме погледна и каза:
– Виж, братле, извинявай…
И в този момент видя усмивката ми.
– Ах, ти, кучи сине! – разсмя се той.
– Заслужи си го и го знаеш! – отвърнах му аз.
Това се случи вчера. Определено беше един доста интересен първи април, но най-запомнящото се от всичко за мен ще си остане начинът, по който им обърнах шегата накрая.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: