Бягам

Другите хора сънуват, че летят. Но с риск да прозвуча нескромно, аз не съм като другите хора. Може би защото се боя от височините и тази ирационална фобия се прокрадва дори в сънищата ми, но аз никога не съм летял насън. Това, което правя обаче, за мен е равносилно на най-реалистичното летене.
Аз бягам. Това е може би най-успокояващото състояние, в което се намирам, когато сънувам. Никога не помня как съм стигнал до това място. Така или иначе не смятам, че има някакво значение. Важното е, че съм там.
Пред мен има един безкраен прав път. Няма никой наоколо, или поне аз не мога видя каквото и да е било. В един момент правя една крачка напред. Тази крачка е последвана от втора, после третата и четвъртата идват с малко по-голяма скорост и постепенно нараства, докато накрая сме само аз и пътят. Бягам толкова бързо, че случайно минаващите покрай мен образи се размиват в периферното ми зрение, без да ги регистрирам по какъвто и да е начин. За мен те са без всякакво значение. Със същия успех могат и да не съществуват. Интересува ме само пътят.
Когато бях много малък, винаги обичах да сядам по средата на задната седалка, когато се качвах в кола. Вместо да гледам през прозореца какво има вляво или вдясно от мен, аз с удоволствие наблюдавах пътя пред себе си и си представях, че колата я няма. Исках да се движа толкова бързо напълно сам. Да усещам как краката ми се удрят в асфалта за част от секундата с онова непрестанно леко тропане, напомнящо сърцебиенето на колибри, усилено стократно.
Тази малка доза реализъм отсъства, когато сънувам. Не виждам друго, освен пътя, но това означава, че не виждам ръцете си, краката си – каквато и да е част от тялото ми. Ако се напрегна, бих могъл да ги видя, подобни на призрачни проблясъци там някъде, пред очите ми, но не съвсем там. Въпреки всичко обаче важното е, че съм там, на онзи безкраен прав път.
Често си задавах въпроса защо толкова ми харесва да бягам насън. Преди смятах, че е някакъв вид компенсация за това, че не мога да бягам така в действителност – освен очевидните ограничения, астмата не ми го позволява много. Не е като да не мога да бягам изобщо, но бързо се изтощавам и се възстановявам бавно. В момента съм много по-добре, отколкото преди десетина-петнадесет години и все още не съм способен да прекарам продължително време подложен на такова натоварване. Но наскоро отхвърлих тази своя хипотеза и сега съм приел нова.
Струва ми се, че бягам, защото не мога да избягам от нещо. От много неща, всъщност. Всеки един човек си е казвал или мислил поне веднъж, че му се иска по някакъв начин да се измъкне от последиците, дали от собствено решение или от нечие чуждо, дали от дадено събитие. Но животът не всякога работи в съответствие с нашите желания – това би било прекалено удобно. Затова бягаме, летим и правим всичко останало насън. Защото нивото на свобода, което сънищата ни дават, донякъде може да съответства със свободата, която бихме искали.
И все пак ми харесва. Да, харесва ми тази временна илюзия. Мисля, че е доста полезна. Отнема мислите ми от предстоящите избори, изключва непрестанния шум около мен, дава ми пространството, от което се нуждая. Там, на пътя, там съм само аз и никой друг. Там съм напълно сам и в мир със себе си.
Затова бягам.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: