Ези или тура

Преди да продължиш нататък, бих искал да направиш нещо. Огледай се за портфейла си и извади от него една монета. Няма значение каква. Ако в непосредствена близост до теб има монета, вземи нея. Сега хвърли ези-тура.
Лесно е, нали? Едно просто и елегантно решение, когато сме изправени пред някой съвсем незначителен проблем, чието решение все пак зависи от нас. Два избора, които на пръв поглед изглеждат еднакво важни или маловажни. Последиците от тях обаче могат да доведат до напълно различни резултати.

***

Осем и осемнадесет. Това означаваше, че оставаха само дванадесет минути до началото на срещата. Той яростно се проклинаше наум, задето по всяка вероятност щеше да направи лошо впечатление на момичето от книжарницата, което най-накрая беше заговорил преди три седмици. Сега тя щеше да види колко е несериозен още при първата им среща и да се откаже от следващите такива, а той щеше да се изяде от яд и милостиви небеса, защо беше толкова трудно да се изглади тази риза?!
След като изключи ютията, той хвърли един бърз поглед към часовника на лявата си китка. Имаше десет минути. Значи две докато се облече и слезе долу и осем докато стигне до кафенето, а на него му трябваха само пет минути, за да измине трите пресечки до крайната си цел. Дори и с тези три минути гратис пак не му остана време да се замисли защо хората губят толкова повече време, колкото по-малко е разстоянието – несъмнено една от мистериите на живота.
Трябваше само да си избере тениска. Беше приготвил две и сега ги гледаше, прилежно поставени една до друга на леглото, без да може да вземе решение. Бялата беше по-удобна, но може би твърде широка за повода, докато черната щеше да подчертае добрата му форма, но и да му стяга малко повече около врата, а той не искаше да му е физически некомфортно на фона на растящото притеснение. Тиктакането на стрелките също не помагаше кой знае колко. Затова той грабна една монета от нощното си шкафче и остави шансът да вземе решението вместо него. Ези за черна, тура за бяла. Монетата се завъртя във въздуха.

***

ЕЗИ

Той облече черната тениска, бързо прибра телефона и портфейла си по джобовете на панталона, метна ризата през ръка и излезе. В асансьора неволно подръпна яката си, но си каза, че малко неудобство е прилична цена за това да изглежда по-добре пред момичето. А пък сигурно и тя щеше да е направила някакъв подобен компромис, така че за какво изобщо му беше да се притеснява?
Прецени, че няма нужда да бърза – денят беше топъл и ако беше тръгнал да тича, щяха да избият петна от дезодоранта му по черната тениска. Помисли си за момент, че с бялата нямаше да има подобен проблем, но бързо се опомни и закрачи към кафенето. Така и така разполагаше с достатъчно време, реши да ходи съвсем спокойно.
При първата пресечка нямаше проблем, но когато стигна втората, видя две коли, блъснали се една в друга точно на пешеходната пътека. Двама мъже, сигурно шофьорите, бяха застанали между потрошените возила, като единият от тях притискаше нещо към челото си, за да спре потеклата по лицето му струйка кръв. Получилото се задръстване и последвалата суматоха бяха твърде сериозни, че да може да се промуши измежду колите, затова веднага се насочи надясно към най-близкия подлез, като ускори крачка, без да подтичва.
За беда в подлеза се срещна с група познати и не можа да намери начин да се измъкне. Загуби две ценни минути в уговаряне за бира следващия уикенд и шеги за работата, след което заряза грижата за петната и стигна бегом до третата пресечка. Спря се при светофара и погледна трескаво часовника си. Минута и половина.
Светофарът светна зелено и той хукна по пешеходната пътека. Сви надясно; спомни си за пряк път през една уличка, където по принцип имаше висока ограда, но можеше да се прехвърли от другата страна, като се покатери на близкия контейнер за боклук. Този път обаче нямаше късмет – пристигна тъкмо навреме, за да види как камионът за смет вдига контейнера. Огледа оградата. Не беше чак толкова висока; определено можеше да се покатери и да се прехвърли от другата страна без особено затруднение.
Десетина секунди по-късно той излезе от другия край на уличката с леко накуцване, охлузен лакът и риза, разпрана по средата на гърба при закачането за оградата. Поне беше пропуснал локвата наблизо. Внезапно чу глас:
– Какво е станало с теб?!
Беше момичето от книжарницата. Той се стъписа и едва каза:
– Откога си тук?
– От петнадесет минути. Живея наблизо, реших да не тръгвам в последния момент и да изчакам до кафенето, след което да вляза. Това на лакътя ти кръв ли е?!
– Няма да повярваш, ако ти разкажа…

***

ТУРА

Той облече бялата тениска, бързо прибра телефона и портфейла си по джобовете на панталона, метна ризата през ръка и излезе. В асансьора неволно пооправи ръкавите си, но си каза, че малко небрежен вид е прилична цена за това да не се нервира пред момичето. А пък сигурно и тя щеше да е направила някакъв подобен компромис, така че за какво изобщо му беше да се притеснява?
Прецени, че не би навредило да бърза – денят беше топъл, но можеше да си позволи да тръгне да тича, без да се притесни от видимо изпотяване по бялата тениска. Помисли си за момент, че с черната все пак би изглеждал по-мъжествен докато бяга, но бързо се опомни и хукна към кафенето. Разполагаше с достатъчно време, но щеше да е по-добре да подрани, отколкото да закъснее.
При първата пресечка нямаше проблем, но веднага щом прекоси втората, той чу силен трясък зад себе си. Обърна се и видя две коли, блъснали се една в друга точно на пешеходната пътека. Единият от двама шофьори беше с клюмнала глава върху волана. Той не се поколеба и се втурна към него. Почука силно по стъклото; с облекчение видя, че човекът реагира почти незабавно и се пресегна да отключи вратата. Той подаде ръка на шофьора и го издърпа. После без изобщо да се замисли смачка ризата си на топка и я притисна леко към челото на мъжа, за да спре потеклата по лицето му струйка кръв. Не дочака да му благодарят – погрижи се да позвъни на бърза помощ и след като увери човек, че ризата му и без това вече не ставаше за носене, продължи към кафенето.
Размина се на косъм с група познати, вървящи към близкия подлез. Зарадва се, че не е загубил ценни минути в уговаряне за бира следващия уикенд и шеги за работата, след което стигна бегом до третата пресечка. Спря се при светофара и погледна трескаво часовника си. Минута и половина.
Светофарът светна зелено и той хукна по пешеходната пътека. Сви надясно; спомни си за пряк път през една уличка, където по принцип имаше висока ограда, но можеше да се прехвърли от другата страна, като се покатери на близкия контейнер за боклук. Пристигна тъкмо навреме – видя как камионът за смет наближаваше бавно. Огледа контейнера и реши, че всичко ще стане както трябва. Определено можеше да се покатери върху него и да се прехвърли от другата страна на оградата без особено затруднение. Внимаваше да не закачи тениската си при прескачането.
Десетина секунди по-късно той излезе от другия край на уличката с леко накуцване, охлузен лакът и голямо мокро петно на гърдите, получено от малка локва при самоувереното му приземяване в нея. Внезапно чу глас:
– Какво е станало с теб?!
Беше момичето от книжарницата. Той се стъписа и едва каза:
– Откога си тук?
– От петнадесет минути. Живея наблизо, реших да не тръгвам в последния момент и да изчакам до кафенето, след което да вляза. Това по ръцете ти кръв ли е?!
– Няма да повярваш, ако ти разкажа…

***

Още ли смяташ, че няма нищо значително в хвърлянето на монетата?
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Хаотично, Fantasy

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: