Езеро

Панорамната гледка изпълваше окото не само с мащаба, но и с красотата си. До това място обикновено се стигаше за не повече от четиридесет минути с кола и десетина минути ходене пеша. Поне така е било навремето; преди няколко години младият мъж, който сега наблюдаваше тръгналото да залязва слънце, беше вложил няколко седмици в това да продължи пътя покрай старата къща до самия бряг на голямото езеро. Усилията със сигурност са си стрували, мислеше си той, докато наблюдаваше приближаващата кола. В погледа му се четеше лека изненада.
– Не мислех, че ще дойдеш навреме! – провикна се той към слизащия от колата мъж.
– Да, наясно съм, че не е в мой стил, но нали бирата е в мен.
Двамата мъже се приближиха до брега на езерото и се загледаха в спокойната вода, простираща се пред тях. Новодошлият остави два стека бира на земята и попита:
– Откъде ти хрумна да дойдем тук?
– Защо? – учуди се другият. – Нали това си е нашето място?
– Не, това го разбирам. Обаче смятах, че ще предпочетеш ергенско парти в града пред това да се насвяткаш с брат си на езерото и да хвърляте камъни.
– Как ще се насвяткаме с по шест бири на човек?
– Имам още три стека в колата до спалните чували и барбекюто.
– Ясно – засмя се другият.
Беше около седем следобед. Обикновено по това време на годината всеки ден имаше вятър, но точно тази вечер бяха извадили късмет и сега се радваха на прекрасния прохладен въздух, без да се притесняват, че ще настинат. Отвориха по една бира.
– За малкия ми брат, който реши да преустанови живота си на диво и необуздано говедо и да надене брачния хомот; който успя да намери едно невероятно добро, красиво и отчаяно момиче, което да се съгласи да стане негова законна съпруга въпреки съветите на близките си и който трябваше да се събере с приятели, защото съм измислил тоста в трето лице и сега изобщо не е толкова смешен, колкото се надявах да бъде! – произнесе тържествено новодошлият.
– Наздраве!
– До дъно!
След като пиха, братята се заеха да събират камъни. Големият търсеше такива с размерите на малка ябълка, с които да се надхвърлят, а малкият обикаляше по брега на езерото и търсеше хубави обли камъчета, за да хвърлят жабки. Когато натрупаха значителна купчина и от двата вида, взеха по още една бира и започнаха със състезанието.
– Помниш ли, когато искахме да избягаме от вкъщи и идвахме тук, за да строим сал? – попита малкият.
– Помня как хубаво ни се накараха, когато ме видяха да те бутам в езерото върху една купчина завързани дъски.
– Защо искахме да избягаме?
– Защото ти четох „Приключенията на Том Сойер“.
– А, да.
Двамата се засмяха оглушително, като продължаваха да се сещат за подробностите около провалилото се бягство: целите били подгизнали, когато се прибрали вкъщи, където стояли наказани цяла седмица след това. Били крайно ужасени от забраната да ходят до езерото и в отговор се късали от рев, докато родителите им не ги амнистирали.
– Кога бяхме тук за последно? – попита големият, докато отваряше нова бира.
– Май дойдохме след дипломирането ми – замисли се малкият. – Подай една и на мен.
– Така е, но след това идвахме пак.
– Кога?
Големият се замисли.
– Не беше ли миналата година, точно преди да заминеш на онази екскурзия? Къде ходи тогава… в Италия?
– Точно така беше, прав си.
Загледаха се в концентричните вълни, които сега шареха по повърхността на водата след последния хвърлен камък.
– Мислиш ли, че трябва да се женя? – попита малкият внезапно. Брат му за малко да се задави с бирата си.
– Какво?! – едва успя да изрече той през две покашляния.
– Не се стряскай де. Просто… не знам.
– Да не би да смяташ да се отказваш?
Слънцето беше започнало да се скрива. Това направи последвалата тишина още по-неприятна.
– Виж, обичам я. Просто не съм сигурен дали няма да стане… сещаш се…
– Като при мен ли?
– Ами… да.
Големият брат се обърна и закрачи бързо към колата. За миг изглеждаше така, сякаш се кани да си тръгне. Вместо това извади два сгъваеми стола от багажника и ги сложи пред брат си. Подкани го да седне и се умълча за няколко секунди, след което каза:
– Когато се разведох, или по-точно, в момента когато подписах всичко необходимо, не можах да разбера какво се случва с мен. Не ми беше ясно какво ще става по-нататък, знаех само, че нещата няма да бъдат същите. После минаха няколко месеца, в които не исках да говоря с никого по въпроса. Надявах се, че сам ще си обясня станалото. Впоследствие осъзнах, че аз и тя от много време бяхме станали… ами всъщност, бяхме станали точно това – „аз и тя“. Нямаше повече „ние“. Нямаше го разбирането, бяхме започнали единствено да си пречим. И повярвай ми, беше трудно. Беше ужасно трудно да седнем един срещу друг и да проведем онзи разговор. Още по-трудно ми беше да си призная, че не мога да продължавам така. Но това ни най-малко не означава, че при вас ще стане същото. И ако трябва да съм честен, не разбирам защо беше необходимо да ти казвам всичко това.
– Страх ме е.
– Това ми е ясно, но не можеш да позволиш на едно глупаво съмнение в последния момент да развали всичко. Ще видиш, че е много по-лесно да не се замисляш за такива неща, а просто да действаш по посока на това, което искаш. Така ще избегнеш моите тъпи грешки.
– Предполагам, че си прав – каза малкият.
Двамата продължиха да се надхвърлят известно време, без да говорят. После заприказваха за нещо друго, а когато приказката им тръгна, измъкнаха барбекюто от багажника и след около час вече се хранеха.
Когато слънцето съвсем залезе, братята отидоха до колата и взеха спалните чували. После избраха подходящо място и ги разстлаха.
– Тя липсва ли ти? – попита малкият, след като легнаха.
– Разбира се, че ми липсва.
– Мислиш ли, че ти ѝ липсваш?
Големият въздъхна тихо и отговори:
– Не знам.
– Би ли искал да знаеш?
– И това не знам. Хайде да заспиваме, че утре трябва да те карам към сватбата ти.
– Изумително е как все още звучиш като батко.
– Ами като ще се държиш като малко дете, така ще ти говоря.
Загледаха се за последен път тази вечер в езерото, след което заспаха.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ
2 comments on “Езеро
  1. someonefromthefuture каза:

    Страницата “ За мен “ се попълва в движение. Така че – пиши :)… Въздейства …Благодаря .

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: