Пръсти

Малко предистория: миналата година, когато започнах да пиша, аз не бях направил условното разделение на написаното по категории. Така например ми беше донякъде трудно да определя кое отива в категорията „Откровения“, защото част от разказите ми не са просто в първо лице; те са основани на събития, които са ми повлияли по някакъв начин.
Като цяло започнах да правя това разделение, съдейки по това в каква степен мога да твърдя, че думите пред мен отговарят на действителността. Повече действителност означава откровение, повече измислица – разказ. Никога обаче не съм имал подобно затруднение със списъците. При тях е повече от ясно какво представляват и това беше най-лесната за определяне категория.
Обратно към миналата година. През ноември, струва ми се, неволно дадох началото на един по-конкретен вид списъци. Там не изброявам нищо, но за сметка на това са упоменати всички елементи на това, за което пиша. На тази категория дадох името „Ако можеха да говорят“, а първото нейно издание беше посветено на дните от седмицата. След като според графика за публикуване, който съм си съставил, ще публикувам този списък едва през април 2015-та година, реших да започна наново с цялата идея. Така се появи следното:

Ако можеха да говорят: Пръстите на ръката

Палец:

Аз. Съм. Бос. Не като „необут“, а като „шеф“. Сериозно, кажете ми, има ли нещо, което бихте направили без мен? Като изключим разни жестове и прости дейности, аз съм най-необходимият от всички пръсти. Без мен нямаше да можете да хващате каквото и да е. О, не се съмнявам, че щяхте да намерите начин, но не можете да отречете, че с мен е най-лесно. Та нали затова съм създаден? Аз съм върховото постижение на еволюцията, благодарение на което са създадени предпоставките за човешкото развитие до такава степен, че е напълно възможно да се твърди, че ако не бях аз, сега нямаше да четете тези редове. В Древния Рим съм подарявал и отнемал животи; през Ренесанса съм помагал в определянето на перспективата в живописта; днес мога да спра кола! Това е чистата и проста истина. Ако трябва да се избира най-добрият измежду нас, всеки ще гласува с вдигнат мен. Има ли смисъл да продължавам?!

Показалец:

Не, няма смисъл. Защото ако продължи по-нататък, палецът ще разбере, че от него няма чак толкова голяма полза. Защо, според вас, името ми е „показалец“? Защото аз определям всичко. Посочвам правилната посока към мястото, където може да се намери нещо важно, определям важни фигури за още по-важни длъжности, показвам кои са предателите – сериозно се съмнявам, че някой друг има толкова голям дял в определянето на хода на историята колкото моя. Да не споменавам всички гадости, които правя, без да се оплаквам. Кога за последно някой от вас си е изчистил зъбите или бъркал в носа с палец? Ако някой го прави, значи го уважавам за това, че спестява тази участ на себеподобните ми, но едновременно с това няма как да не смятам, че е глупав. Та това е най-неманевреният възможен пръст за такива процедури! Хайде, толкова от мен, че започнах да звуча като някои дебели и абсурдни двуфалангови.

Среден пръст:

В разрез с наложеното всеобщо мнение за това, че спадам твърде очевидно към онази категория жестове, заклеймени като неприлични, аз бих желал да опровергая безпочвените слухове по отношение на моята персона. В действителност съм много далече от това да бъда наречен вулгарен. Смятам се за възпитан и ерудиран член на едно общество, което в днешно време като че ли се стреми повече от всякога да ме употребява в оскърбителен контекст. Вероятно смятате, че за мен не е присъщо породеното от интелекта ми и демонстрирано в момента спокойствие и че това е едва ли не някакъв пошъл маскарад, който разигравам с цел да се отърся завинаги от незаслужено лошата си слава. Напротив; аз самият трудно бих се определил като емоционално натоварен, за разлика от вече споменатите жестове. Също така не си правя никакви илюзии спрямо възможността да преодолея така скоропостижно тази незавидна съдба.

Безименен пръст:

Гадно е на моето място и това си е! Знаете ли колко е ужасно да се носи брачна халка, когато не вярваш в брака като институция?! И изведнъж, ей така, без никакво предупреждение, да вземат да ти натресат стегнат метален нашийник, от който просто изтръпваш и преносно, и буквално. Не, не се шегувам, колко глупав трябва да е човек, че да надене пръстен, чийто размер да не е установил предварително? А като оставим настрана цялата тази работа с измерването и оразмеряването, защо изобщо е необходимо някакво си там лъскаво парче сплав с неопределен състав, за да е ясно, че двама души се обичат и като цяло желаят да не спят повече с други хора, а само един с друг? Вместо да давате купища пари за едната и без това излишна церемония, вземете да ги инвестирате във финансовото си обезпечение, че да не затъвате в дългове веднага след сватбата. Ама какво ли се наемам и аз – никой от вас няма да ме послуша.

Кутре:

Няма значение, че съм най-малкият от всичките, макар че може би съм малко, абе, съвсем мъничко по-дълъг от палеца. Няма значение и това, че нямам кой знае колко много ползи или длъжности като останалите пръсти – не мога да соча, да обиждам, да нося тежки неща и така нататък. Важното е, че съм необходим като част от цялото, защото когато всичките сме събрани на едно място, колкото и да се дразним помежду си и да се обиждаме, ние сме много по-силни заедно, защото сме точно като едно семейство. Те, другите пръсти, едва ли ще обърнат внимание на тези думи, затова няма да ги казвам на тях, а само на вас, защото знам, че ще ме чуете и ще разберете, че имам право. А, и ако наистина трябва да се изтъквам, поне не съм безполезен като малкия пръст на крака, чиято единствена работа изглежда е да открива ръбовете на всевъзможни предмети в тъмното. Ама те пръстите на краката са си доста тъпи поначало.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Ако можеха да говорят, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: