Чернобял

Родил съм се напълно нормално, без някакви усложнения за мен или майка ми, в отлично здраве. Съвсем нормални размери и тегло, звучен рев и рядка, но хубава косица. Всичко това обаче е траяло само около две седмици. Но не се плашете – тази история изобщо не е толкова страшна, колкото ви звучи отсега. А като се замисля, не е страшна изобщо.
Две седмици след раждането ми баща ми е забелязал как кожата ми започва да изсветлява малко по малко и да придобива сивкав оттенък. Разбира се, родителите ми се притеснили изключително много за мен и веднага ме откарали в болницата. След безкрайна поредица от изследвания лекарите не успели да установят нещо нередно в мен – кръвни картини, проби от какво ли не, снимки, скенери; доколкото са могли да кажат, аз съм бил в превъзходно състояние с една малка подробност.
Започнал съм да ставам чернобял.
Месец след моето раждане, аз съм изгубил цвета си. Единствено изключение са очите ми – те са сиво-сини, а на естествена светлина могат да станат съвсем сини. Не знам дали заради това мога да виждам цветове. Относно състоянието ми, аз съм абсолютно здрав, без проблеми в развитието (както физическо, така и умствено, надявам се). Ако не бях чернобял, може би нямаше на никого да направя кой знае какво впечатление.
Животът ми е сравнително спокоен. В детската градина децата ме отбягваха известно време, но постепенно се научих да се сприятелявам. Впоследствие всички искаха да си играят с мен и ми беше много забавно, понеже винаги бях призрак или вампир или някакво друго чудовище и нарочно ми се оставяха да ги залавям, защото всеки път го правех много драматично и всички ми ръкопляскаха.
Когато пораснах малко повече, тези неща поутихнаха. И се радвам, че стана така. Отдавна се бяха отказали да ме изследват и да ме пишат по някакви медицински сборници; само веднъж на три, а по-късно на шест месеца трябваше да ходя на профилактични прегледи. Имаше известни опасения, че липсата на цвят при кожата ми може да доведе до някакви заболявания, но и досега не е станало нищо. Започнах училище. По ирония на съдбата се оказа, че притежавам известно количество талант в рисуването с цветни моливи. Предметите ми харесваха, а учителите бяха страшно справедливи към мен и разбираха положението ми – никога не се държаха с мен като с нещо повече или по-малко от другите деца. Иначе животът ми си течеше нормално, като при всяко друго дете на тази възраст: във втори клас си хванах гадже, после скъсахме и аз плаках пред мама и татко; бил съм се в градинката в училище през междучасията (колкото победи, толкова загуби); играех футбол с момчетата и оставях на момичетата да ме рисуват с отмъкнати от майките им гримове, за да ме видят цветен. Абе, май това последното не го правят всички…
В гимназията беше доста интересно. Имаше един период, когато носих само черно, ама то не беше заради настроението, колкото заради това, че изглеждах като изваден от стар телевизор – така се маскирах и по разни купони. Имах приличен успех, на няколко пъти хващах и стипендия. Зароди се интересът ми към фотографията; отдавна се бях отказал да рисувам и предпочитах да откривам шедьоври във вече съществуващото. С парите от една стипендия и шестнадесетия си рожден ден купих първия си фотоапарат. Не помня модела, но и сега си го пазя в един шкаф – малък цифров апарат със сносна разделителна способност, който ми хвана окото още с влизането в магазина.
С този фотоапарат установих нещо много интересно, което пак ме върна в няколко публикации по медицина. Оказа се, че на чернобели снимки единствено аз излизам цветен – нещо, което дори лекарите бяха пропуснали, но пък е разбираемо. Така де, защо да им хрумне? Както и да е, разбрах това съвсем случайно, докато изпробвах различните функции на фотоапарата със зададен таймер. За първи път видях, че тъмната ми коса има лек кестеняв цвят и че кожата ми не е чак толкова светла, колкото бях предполагал. Дори имам лек загар, колкото и невъзможно да звучи. Особено бях изумен от факта, че очите ми не бяха се променили ни най-малко. Майка ми, когато забеляза този детайл, каза, че ако очите наистина са прозорец към душата, тогава няма никакво значение, че съм чернобял. Защото външният ми вид няма нищо общо с това как възприемам света около мен.
След няколко седмици е двадесет и петият ми рожден ден. Обадиха ми се от една местна телевизия; искат да ме интервюират. Мислех дали да не откажа, но се съгласих при условие, че ми изпратят въпросите предварително, защото ми е малко неудобно да ме смятат за неподготвен, когато говоря пред публика. Но като цяло нямам някакъв сериозен проблем с публичните изяви. Появявал съм се по едно-две предавания, за да разказвам за живота си, както правя и в момента. От време на време изкарвам и малко пари, като участвам в разни развлекателни програми. Не всички ми харесват, ако трябва да съм честен, но пък си имам причина да го правя.
Наскоро имах успешна изложба в столицата – смея да твърдя, че фотографиите ми стават все по-добри. Финансирах си я главно сам, но определено предизвика интерес и сега имам няколко предложения от различни публикации. Това е доста добра оферта. Иска ми се да изляза малко навън, да се разходя из чужбина, да видя свят и нови възможности за снимки.
Не искам да излиза, че животът ми е прекрасен. Вярно, досега не съм имал някакви тежки и непреодолими проблеми, но това не означава, че няма да имам за в бъдеще. Понякога се питам дали ще мога да се оженя, преди да навърша тридесет; чудя се каква ли ще бъде жена ми и дали децата ми няма да се родят чернобели като мен. Не мисля, че това е лошо само по себе си, но се боя, че няма да имат възможностите, които имах и продължавам да имам аз.
Но поне се успокоявам, че засега това са излишни тревоги. Кой знае какво ще се случи по-нататък и все пак си мисля, че има някакъв шанс да направя живота си още по-цветен, отколкото е сега. Може да съм чернобял, но това не значи, че съм черноглед.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: