Падащи звезди

– Хайде, стой мирно! – смъмри тя малкото момченце пред себе си, докато закопчаваше якето му.
– Ама по-бързо – нетърпеливо отговори то, – ще ги изпуснем!
– Няма да ги изпуснем.
– Тате, кажи ѝ!
– Спокойно, няма да ги изпуснем. Слушай майка си и стой мирно, че навън е студено и трябва да си облечен.
– Ама лятото не е студено!
– Да, но сега е вечер – каза майката. – Ти за първи път ще стоиш до толкова късно и не знаеш колко студено става вечер.
Момченцето се нацупи, но остана на мястото си, докато майка му не го облече. После баща му го взе на раменете си и излязоха навън.
– Да не забравиш чантата! – напомни той на жена си.
– Ами ето, щях да я забравя!
– Ще те изчакаме тук.
– Добре, ей сега идвам.
– Защо не може да лежим на тревата, тате? – попита момченцето.
– Защото ще се изцапаме и после мама ще ни се кара. Хвани се по-добре за мен, не искам да паднеш.
Майката излезе с една чанта през рамото и тримата тръгнаха към поляната наблизо. Това му беше предимството на селото пред града – чистият въздух и зеленината навсякъде около теб на практика те зоват да наблюдаваш отрупаното с хиляди звезди небе. А тази нощ щеше да бъде особено красива, защото щеше да има метеоритен дъжд.
Когато си избраха равно място, майката извади от чантата дебелата покривка, която беше приготвила. Бащата свали момченцето от раменете си, за да ѝ помогне да я разпънат хубаво. После сложиха момченцето по средата и легнаха от двете му страни.
– Кога ще започне? – попита то, докато се сгушваше.
– То не е като филм, че да го чакаш в определен час – засмя се бащата. – Проверил съм, а и по новините казаха, че се очаква метеоритите да падат след два сутринта.
– Ама сега не е сутрин! – притесни се момченцето.
– Татко се обърка – едва сподави смеха си майката. – Той искаше да каже „два през нощта“.
– Точно така, обърках се.
Момченцето си отдъхна, както малките деца си отдъхват – леко пресилено. Всяко дете преувеличава малко емоциите си, докато не се научи как да ги изразява с мярка.
– Притеснихте ме, да знаете – каза то с цялата сериозност на едно петгодишно дете.
– Виждаш ли колко много звезди има сега? – попита го майката.
– Да.
– Няма да видиш толкова звезди в града – каза бащата. – На село винаги са повече.
– Сигурно на тях им харесва да са на село, а не в града.
Родителите се засмяха, после прегърнаха сина си и го нацелуваха. Още се изумяваха колко интересни можеха да бъдат разсъжденията на едно дете.
Вече наближаваше два и двадесет. Тримата гледаха към небето в очакване на метеоритите. По едно време момченцето попита:
– Мамо, а извънземните ще гледат ли и те падащите звезди?
– Откъде ти хрумна това?
– Ами, аз и татко гледахме един филм с извънземни и сега не знам дали те могат да видят падащите звезди.
– Да, и на мен ми е интересно – каза майката, като хвърли укорителен поглед към бащата. – Защо да не оставим татко ти да отговори, а утре ще си поговорим двамата с него за филмите, които ти дава да гледаш.
– Сигурно някои извънземни ще могат като нас да наблюдават падащите звезди – каза бащата.
– А нас виждат ли ни?
– Не знам. Може би виждат само Слънцето. Нали помниш, че и то е звезда?
– Да, и ако извънземните гледат към него, ще го виждат с други звезди.
– Какъв е бил този филм? – учуди се майката.
– Имаше някаква документална програма за космоса преди две седмици и взе, че му хареса – отвърна бащата. – Откъде да знам, че ще говорят за извънземни?
Момченцето продължаваше да гледа нощното небе.
– Може да има едно семейство като нас, само че са извънземни – каза то. – Една майка и един татко извънземни…
– … с едно малко извънземно дете, което също много обича да говори – довърши майката усмихната.
– Да, и сега гледат нагоре към нас, защото и на другите планети звездите са на небето, а не може да се гледа надолу към небето.
– Казах му това, когато даваха филма – обясни бащата шепнешком на майката, щом видя изненаданото ѝ лице.
– Мамо, тате?
– Какво има, да не ти се доспа? – погали го майката по главата.
– Не. Може ли да ви питам нещо?
– Колко пъти да ти казвам, че ако имаш въпрос към мама или към мен, няма нужда да питаш дали можеш да ни питаш нещо? – намръщи се бащата. – Кажи сега какво има.
– А кака дали ще види падащите звезди по-добре от нас, като е на небето?
Двамата родители притихнаха и се спогледаха. Не им беше хрумнало, че ще им се наложи да отговарят на такъв въпрос толкова скоро. Наистина ли бяха минали само осем месеца?
– Да – отсече бащата твърдо и прегърна сина си здраво. – И кака ти ще гледа с нас.
– И тя ще ни види – присъедини се и майката към прегръдката. – Нищо, че ние няма да можем да видим нея.
– Да, защото знаем, че тя е там горе – каза момченцето.
– Точно така.
– Тате, а кака и тя ли гледа нагоре към нас?
– Не, шампионе – отвърна бащата, като подсмръкна леко. – Тя гледа надолу.
– Ето, видяхте ли? – внезапно извика майката. – Падаща звезда!
– Не, къде е?! – изписка момченцето.
– Тихо сега, ще има и други – каза майката. – Хайде да гледаме, че ще ги изпуснем и тях.
Тримата отново повдигнаха очи към звездите. Малко по-късно момченцето видя метеоритен дъжд за първи път в живота си. Видя как малки блестящи ивици раздираха небето за секунда и изчезваха също толкова бързо, колкото се бяха появили.
А когато един доста голям метеорит озари нощта с дългата си опашка от светлина, то знаеше, че няма начин и кака му да не го е видяла.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ, Трагично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: