Дъжд

Дъждът я беше изненадал. Разбира се, тя се обвиняваше, че не си е взела чадъра; беше проверила прогнозата за времето, но не беше ѝ обърнала внимание. Сега токчетата ѝ отекваха по тротоара докато бързаше да се прибере.
Вече беше пред своя вход. Скри се под козирката и отметна мократа коса от лицето си. После трескаво затърси ключовете си из чантата, като се ядосваше, че не може да ги намери.
– Изглеждаш абсурдно – каза познат глас някъде зад нея.
Тя се стресна и бързо се обърна. Тогава го видя. Беше само на няколко крачки от нея и я гледаше с онази негова тъжна полуусмивка, която едновременно я караше да му се ядосва и да го съжалява. Помисли си, че тази комбинация изобщо не е честна спрямо нея.
– Какво правиш тук? – попита го тя, като се стараеше да запази благоприличния тон.
– Просто се разкарвах наблизо. Стана ми любопитно дали си у вас и реших да намина и да проверя. Прозорците ти бяха тъмни и щях да тръгвам, но те видях. Всъщност не бях сигурен дали си ти, затова изчаках да се приближиш. Извинявай, ако съм те изплашил.
Тя усети, че неволно е спряла да търси ключовете си. Беше хванала дръжките на чантата си с две ръце и я държеше пред коленете си. Реши да се опита да поеме контрол върху ситуацията:
– Виждам, че и ти си без чадър.
– И как го видя? – засмя се той, без да сваля очи от нея.
– Не е смешно. Може да се разболееш.
– Това ли е моментът, в който се опитваш да заемеш доминиращата позиция в разговора и си мислиш, че ще ме накараш да си тръгна?
– Защо мислиш така?
– Виждам ти ноздрите.
– Какво?! – засмя се тя невярващо.
– Когато започваш офанзивата, събираш краката си в петите, изправяш раменете си и повдигаш глава нагоре. Все едно гледаш надолу към мен, което, като се има предвид, че имам поне двадесет сантиметра височина над теб, винаги съм намирал за по-скоро сладко, отколкото за заплашително. А когато повдигаш главата си по този начин пред мен, винаги виждам ноздрите ти.
– Само ти можеш да обърнеш внимание на такава глупава подробност! – продължаваше да се смее тя.
– Е, такъв съм си – усмихна се той и прокара пръсти през косата си в безсмислен опит да изтръска водата от нея.
Гледаха се така още няколко секунди. После тя се сепна леко.
– По-добре да се прибирам – каза тя и отново почна да рови из чантата за ключовете си.
– Къде беше? – попита я той изведнъж.
– Няма значение – опита се да отговори тя, сякаш въпросът беше минал покрай ушите ѝ.
– Беше с него, нали?
– И какво, ако съм била с него? – каза тя рязко и го изгледа студено и предизвикателно.
– Нищо – отговори той и се загледа във върховете на обувките си. – Просто се чудех как вървят нещата между вас.
– Не е твоя работа, но всичко върви добре.
– Още не те е целунал, откъде знаеш, че няма някакъв проблем?
– А ти откъде знаеш, че не ме е целунал?! – ядоса се тя.
– Приятелките ти си казват всичко срещу парче шоколадова торта с орехи.
– Говорил си с тях?!
– Всъщност не. Те ми се обаждат понякога, колкото да ме държат в течение.
– И защо…
– Не можеш да забраняваш на общите ни познати да говорят с мен – прекъсна я той. – Не е честно да искаш от тях да избират между нас двамата.
– Никого не съм карала да избира каквото и да е! – почна да се защитава тя.
– Както кажеш.
– Защо си тук? Този път ми кажи наистина.
– Защото ми липсваш.
– Какво очакваш?! – извика тя. – Да зарежа всичко и да се върна при теб ли?
– Не очаквам нищо – отвърна той смирено. – Просто ми липсваш. Още не мога да свикна да те виждам само на снимките ни заедно. Дори да ги изтрия не ми е минавало през ума.
– Не е честно, когато правиш така.
– А това, което ти направи с нас беше ли честно?! – извика на свой ред той. – Знаеш ли, че ви видях преди два дни? В онзи ресторант, как се смееше на това, което явно беше казал или направил. Знаеш ли колко ми е трудно да си представя, че някой друг, а не аз, може да те кара да се чувстваш така? Сякаш не съм съществувал и ти никога не си ме срещала.
– Знаеш, че не е така – каза тя задавено. Очите ѝ бяха почнали да се насълзяват.
– И така да е, самият аз не си спомням да съм съществувал. Помня прекараното с теб време като някакъв далечен сън, който избледнява все повече и повече, но точно когато си мисля, че ще го забравя, сънят се появява отново пред мен, още по-ясен от преди. От мен са останали само кожата, косата, очите и зъбите ми – всичко, което виждаш сега срещу себе си. А там вътре, където преди бях аз, там има само болка и тъга и студ, който изгаря гърдите ми, докато не стане невъзможно да си поема дъх. И затова сега стоя под дъжда, за да не виждаш сълзите ми. Защото противно на всяка мисъл в главата ми, аз искам ти да бъдеш щастлива, но ми е трудно. Трудно ми е да призная пред себе си, че не съм аз човекът, който ще те направи щастлива.
Чантата ѝ падна на земята. Тя изтича до него.
– Млъкни, за Бога! – изхлипа тя и се опита да му удари шамар, но той хвана ръката ѝ.
Погледна я право в очите, след което я прегърна през кръста и я целуна. Тя потръпна; измъкна ръката си от хватката му го сграбчи за раменете с намерението да го отблъсне, но ръцете ѝ се възпротивиха. Придърпа го към себе си и го прегърна през врата. Целувката беше толкова позната, прекрасна и искрена. За миг ѝ се стори, че дъждът около тях е спрял.
Когато устните му се отделиха от нейните, тя го погледна и попита:
– Искаш ли да се качиш горе при мен?
– Разбира се – отговори той. За него нямаше значение, че това се случваше за пореден път. Важното беше, че сега ще бъде с нея, дори и да се окажеше, че наистина е за последно. Тя вдигна чантата си и намери ключовете, докато прибираше изпадалите от нея неща. После влязоха във входа и поеха нагоре по стълбите.
Дъждът валя чак до следващата сутрин.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ, Романтично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: