Договор

Това, което правя, бихте сметнали за нещо ужасно, неморално, противоестествено и още цял камион, натоварен с негативни епитети и техните синоними. За мен това няма никакво значение. Не ми пука за мнението на хора, които мога да купя и продам безпроблемно. Какво като се пазаря за души? Ще ме спре ли някой? Досега все още не съм случил на човек, който да ми се опъне.
Да, в началото доста от тях се дърпат. Но аз си имам методи и начини да получа това, което искам. Рано или късно, само в рамките на един разговор, аз съм способен да убедя всеки в това да ми продаде душата си. А когато казвам всеки, определено имам предвид всеки. Особено след случая от миналата седмица.
Той беше най-трудният ми клиент, а това не е нещо, което бих казал ей така. Хиляди хора преди него са сядали срещу мен с намерението да ме прецакат или без каквото и да е желание за преговори, но винаги съм получавал подписа им върху указаната линия в края на договора. Няма как да открият скритото в неговото съдържание – тайните клаузи на тайните клаузи имат собствени тайни клаузи, в текста са преплетени близо петдесет шифъра, а за да се прочете и разбере всичко са необходими седмици, дори и човек да разполага с необходимите за това познания.
Някои от вас ще кажат, че такъв договор е неправомерен. Ето защо притежавам копчета за ръкавели, струващи по-скъпо от колите ви, ако изобщо имате такива. В моя бранш се играе с много по-високи залози от някакви мизерни, непотребни за нуждите ми пари и точно затова отплатата при успешна сделка е толкова по-сладка. Не че не печеля и пари от всичко, но те са инструмент, а не награда – на този свят те са ключът, който отваря всяка врата, а аз не обичам да стоя непоканен. За тази цел се нуждая от непробиваем договор. Събраните от мен до този момент десетки хиляди подписи са единственото, което ме интересува. Колкото повече подписи, толкова повече възможности; колкото повече възможности, толкова повече пари; колкото повече пари, толкова повече лукс, а аз заслужавам само най-доброто, най-скъпото и най-рядкото, като тези трите често се припокриват. И всичко беше на косъм от провала заради онзи клиент.
Седяхме един срещу друг от двете страни на чисто ново махагоново бюро, полирано до съвършенство. То придаваше съвсем завършен вид на интериора – преобладаващо червено с черни нотки тук и там. Можеше да бъде малко по-хладно, но това е проблем, с който ще се занимавам някой друг път, когато мога да си позволя да отделя половин минута, в която да наема някого да свърши цялата работа вместо мен. Той се различаваше от останалите по един много особен признак – беше напълно спокоен. Обичайно е за хората срещу мен да са или плашливи, или прекалено нахакани. С изключение на две или три други, по-рядко срещани емоционални състояния, никой досега не беше излъчвал такова естествено спокойствие като него. Това не ме притесни, но ми направи впечатление. А аз не се впечатлявам лесно.
И така, той търпеливо прелистваше страница след страница и четеше така, сякаш преглеждаше сутрешния си вестник. Междувременно аз проверявах графика си за седмицата и му хвърлях по един или друг поглед, колкото да се уверя, че наистина разбира какво се кани да подпише. Нещо в него ми хареса – имах усещането, че съвместният ни бизнес ще се окаже доста успешен, стига да получа подписа му.
Когато приключи с четенето, а след това и с повторното препрочитане, той се облегна назад в стола си и сключи пръстите на ръцете си.
– Тук трябва да има все някаква уловка – каза той.
– Ако имаше, досега да сте я открили – отбелязах аз.
– Така е. Но като оставим скритите клаузи и многото закодирани редове, не намирам нищо друго.
Добре, помислих си, този тип определено не играе на дребно. Впечатлих се повече, отколкото предполагах за възможно, но не смятам, че съм го показал. Вместо това се пресегнах и взех договора пред него, прибрах го в куфарчето си и на негово място извадих друг.
– Какво е това? – попита ме клиентът.
– Награда.
– Каква награда? Това някаква шега ли е?
– Ни най-малко – усмихнах се аз. – Трябваше да съм сигурен, че си имам работа с истински професионалист, преди да направя предложението си.
– Много разумно от Ваша страна – оживи се той.
– Ако ми позволите да отбележа, в този бизнес това е задължително.
Кимането му показа съвсем малко от иначе умело прикрития му ентусиазъм. Побутнах новия договор срещу него и зачаках. Той отново изчете всичко търпеливо и после ме погледна невярващо.
– Това не е възможно – каза той с интонация между твърдение и въпрос.
– Уверявам Ви, че е напълно възможно. Все пак аз съм съставил договора, а ако има едно нещо, което трябва да знаете за мен, то е, че спазвам своите договори до последната запетайка. Така че щом твърдя, че разполагам с това, което търсите, можете да бъдете абсолютно сигурен в истинността на думите ми.
– Тук става въпрос за много повече от една душа.
– И аз нямаше да Ви направя това предложение, ако не смятах, че ще сте способен да изпълните своята част.
Той се засмя. Не очаквах толкова приятен и искрен смях от него. После извади химикалка и постави подписа си най-отдолу на последната страница.
– Играете много опасна игра. Харесвате ми.
– Играта винаги е опасна, когато залозите са високи – отвърнах аз.
– Интересно ми е как така решихте да ме изпробвате с измамния договор преди да ми дадете напълно стандартен такъв.
Тук вече не сдържах усмивката си и почуках по бюрото. Три кратки, бързи почуквания, последвани от три бавни и после още веднъж три кратки.
– Не разбирам – озадачи се клиентът. – „SOS“? За какво…
Внезапно той млъкна и се зачете в договора. След всяка страница на лицето му се изписваше все по-преувеличена смеска от недоумение и гняв.
– Как го направи?! – изкрещя той.
– Много просто – казах аз, докато се облягах назад в стола си. – Попитахте ме защо съм Ви дал „измамния“ договор преди „стандартния“. Не съм. Не Ви ги дадох в този ред.
Станах и взех листите от ръцете му. Той седна в стола си. Изглеждаше много по-малък в сравнение с два часа по-рано.
– Знаех, че няма да пропуснете нищо в обичайната ми документация, затова нарочно изготвих възможно най-заплетените формулировки и използвах всичките си налични трикове – продължих аз, докато прибирах всичко в куфарчето си. – Очевидно сте се натоварили достатъчно с разгадаването им, че да не заподозрете нищо във втория договор. Дори броя и разположението на точките и тиретата, изписващи в Морзов код как точно трябва да се тълкува всяка дума в него. Надявам се, че съдържанието му Ви се е изяснило и че ще спазите току-що създаденото споразумение, както и че разбирате какво ще се случи, ако изберете да не го направите.
Изправих се и подадох ръка за довиждане. Клиентът просто се опули и не каза нищо, явно изненадан от наглостта ми. Наглост, която обаче мога да подкрепя заслужено.
После се обърнах и си тръгнах. На излизане се огледах – този офис определено щеше да ми хареса малко повече след ремонта, който започнах да планирам още от момента, в който стъпих в него. От клиента се очакваше само да ми го освободи.
Човек не всеки ден подписва договор със самия Сатана. А той пък взе, че подписа моя.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Fantasy

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: