Инсомния

Не помня за кой път ми се случва това. Три и половина сутринта е, а аз не мога да заспя и не спирам да се въртя безуспешно в леглото си. Проклетата инсомния сигурно продължава вече седмици, но все ми се струва, че ме мъчи от години насам. Затова, както всяка нощ преди тази, решавам да стана.
Навън е тъмно, но има достатъчно светлина, разсеяна от уличните лампи, за да могат пълните ми с кръв очи да разпознаят очертанията на предметите в стаята без особено затруднение. Трябват ми само няколко секунди, за да може мозъкът ми да изчисти гледката пред мен. Нищо необичайно – нормална стая в студентско общежитие, може би само малко под средното ниво. Краката ми сякаш изминават километри преди да се озоват на пода. И тази нощ усещам, че всичко около мен е студено, но аз умирам от жега. Пресъхналото ми гърло ми подсказва, че се нуждая от вода. Кой знае, ако се понаплискам малко, може би ще успея да пропъдя горещината и ще мога да заспя. Не че досега се е получавало, но все може да стане.
Минута по-късно вече съм в банята. Студената вода тече от чешмата и ме приканва да намокря ръце и да ги втрия в лицето и врата си. Определено действа освежаващо; усещам, че ми олеква и се отпускам. И тогава той проговаря:
– Отново не можеш да заспиш, така ли?
Там, където допреди секунда виждах отражението си в огледалото, сега се усмихва едно напълно автономно същество. Все още прилича на мен, но е невероятно странно как движенията му изобщо не съвпадат с моите. Интересното е, че не се чувствам толкова уплашен, колкото съм объркан от самото усещане, че не мога да усетя тялото си правилно, докато се наблюдавам в огледалото.
– Знаеш ли какво е инфразвук? – пита ме отражението.
– Моля?
– Инфразвукът е звук с честота под 20 херца, което е и долният праг на човешкия слух. През 80-те години на XX век американски учен на име Вик Танди провежда редица изследвания, които установяват корелация между инфразвука и призрачните видения.
– Знам това. Инфразвук с честота около 19 херца води до осезаем страх и депресивност, а влиянието му също така се изразява на равнище физиология като треперене на тялото и микровибрации в очните ябълки. Смята се, че точно тези вибрации ни карат да виждаме призраци или силуети.
– Точно така.
– Защо ми казваш това?
– За да не ти хрумне, че инфразвукът в комбинация с инсомнията те кара да ме виждаш в момента – отговаря отражението. – Това е едно възможно обяснение, но нека отсега да приемем, че то не обяснява точно този наш разговор.
– И защо да приемам това?
При тези думи отражението пуска чешмата от своята страна на огледалото. Моята чешма прави същото, без да я докосвам. Отражението ми загребва шепа вода и я хвърля в лицето си. Веднага усещам как се намокря и моето лице.
– Добре, разбирам – казвам аз, посягайки към кърпа, за да се избърша. – Какво искаш?
– Какво искаш?
– Сега ще ме повтаряш ли?
– Не. Искам да ми кажеш какво искаш.
– Искам да си легна и да приключа с тази лудост! – повишавам леко тон.
– Не ме разбра.
– Тогава обясни по-добре.
– Щом така желаеш. Когато повечето хора се погледнат в огледалото, те виждат себе си. Но ти не си като повечето хора. Ти си един от онези, които не обичат да се гледат в огледалото, защото виждат какво са могли да бъдат, ако бяха направили някакъв решителен избор, различен от този, който са направили в действителност. Ти си един от онези, които виждат в отражението си това, което им предстои да станат, а напоследък на теб определено не ти харесва да ме гледаш особено много.
– Определено не ми харесва как ми говориш! – прекъсвам го ядосано.
– Защото знаеш, че съм прав, нали?
– Не си прав. Аз не съм взимал никакво решение. Просто…
Не мога да довърша изречението. Не мисля, че съм способен да го довърша. Отражението ме гледа със съжаление.
– Трябва да се вземеш в ръце и се върнеш обратно на пътя – проговаря то най-накрая.
– Какъв път?
– Пътя, по който ще стигнеш до онази моя версия, която си виждал и преди.
– Но аз не мога да го направя. Не и сам – казвам аз, след което навеждам глава и избърсвам очите си.
– Не съм казвал, че трябва да си сам. Не се знае дали нещата няма да се наредят по-добре от преди или да се върнат по старому, както са били преди всичко да пропадне. Но ти не можеш да продължаваш така. Стагнацията е последното нещо, което трябва да дефинира живота ти. Но не е необходимо да ти казвам всичко това. Ти вече го знаеш.
Поглеждам обратно към огледалото. Отражението ми се е върнало на мястото си и вече не говори с мен. Опитвам се да го накарам да се раздвижи независимо от мен, но няма резултат. Проклета инсомния.
Връщам се в леглото. Минали са само десетина минути от ставането ми. Докато лежа по гръб с втренчен в тавана поглед, почвам да се замислям по-сериозно върху думите на отражението ми. Дали това наистина беше отражението ми?
Няма значение. Трябва да се направи нещо. Но не сега – очите ми най-сетне се затварят…
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: