Вдъхновение

А така, „писателят“ ще обсъжда вдъхновението! Идея за разискване, оригинална колкото съвременен холивудски блокбъстър и малко по-нова от писмеността. Която и да е писменост. Само че не се каня да обсъждам какво ме изпълва с желанието да седна пред празната бяла страница и да оставя пръстите си да танцуват като полудели върху клавишите, докато не се облегна назад на стола си, обърсвайки потно чело, за да видя по-добре своето поредно творение.
Всеки, който говори така, заслужава един хубав удар в лицето, междувпрочем. Не става дума за световно признати автори (някои от които по принцип си го заслужават), а за самохвалковците, които не са написали и един ред, но иначе обсъждат с всеки своите гениални идеи и общо взето правят всичко, което съвпада с имиджа на писател, без онази малка и незначителна подробност с писането. Може би изписвам по отношение на себе си думата „писател“ така, с кавичките, именно защото не си изкарвам прехраната с писане и не искам да изглеждам досаден. Далече съм от скромен, признавам си, но излишното хвалене определено би било способно да ме накара да се мразя по начини, пред които дори самобичуващ се монах най-вероятно ще ми каже, че не трябва да се съдя толкова жестоко.
Нека обаче се върна пак на темата за вдъхновението. По мое лично мнение концепциите за това какви са идеалните условия за творене и явлението, наречено писателски блок, са доста неправилни. Във всеки случай наистина има ситуации, в които е невъзможно да се напише каквото и да е, но не смятам за необходимо това романтично продължително чакане на ефимерния миг, в който музата навестява измъчения ум и го подхранва с внезапната искра на вдъхновението. Или пък просто аз не съм такъв тип човек, че да си губя времето, докато ми хрумне нещо за писане.
Преди да започна този блог, аз си бях поставил за задача да пиша не по-малко от пет пъти в седмицата. Това означава, че всеки ден, с изключение на уикендите, аз имах някакъв завършен труд. Разбира се, ако се случеше някоя идея да ме зачовърка в събота или неделя, сядах и започвах да я развивам, но обикновено не си давах много зор през почивните дни. В резултат на тази самоналожена продуктивност в този момент разполагам с достатъчно материал, за да мога (като вземем предвид всичко ново, което трябва да напиша, за да го редувам със старото) да публикувам чак до края на септември. Септември 2015-та година, за да съм точен.
Беше трудно, но едва ли има нужда да го казвам. Самият факт, че и аз от време на време изоставах спрямо собствените си срокове говореше красноречиво в полза на факта, че в един момент съм се изчерпал. Това обаче не се случваше чак толкова често. Целта ми беше да превърна писането в навик именно защото не исках, а и все още не искам да натрупам някаква преднина в това си начинание, само за да се откажа в един момент и да се върна обратно в групата на онзи въздух под налягане, който вече споменах във втория абзац. Липсата на идеи компенсирах с един много прост трик: разглеждах снимки и картинки в Google. Ако снимката струва хиляда думи, това значеше, че тези хиляда думи са примерният лимит, в който да напиша нещо.
Едно от нещата, за които избягвам да се тревожа, е оригиналността. Не всяка оригинална идея е автоматично добра; това е причината никога да не издам хроника за живота на индонезийски иконом, четящ мислите на паяците, написана изцяло в стихотворна форма. Няма да говоря излишно по въпроса, не само защото Джоузеф Камбъл ме е изпреварил с около седемдесет години, а главно защото бих искал да наблегна на друго. Неоригиналната история винаги може да бъде разказана по увлекателен начин, а с малко практика в опознаването на клишетата и тяхното избягване би могла да се превърне в наистина оригинално преживяване за читателя. През ръцете и очите ми са минали доста книги, благодарение на което знам какво искам да прочета, знам кои са задължителните елементи в даден жанр, знам какво бих очаквал като читател и съответно какво да направя, за да опровергая или оправдая определени очаквания.
Някои от историите, които съм писал в последните десетина месеца, са по-оригинални от други. За тях се нуждаех само от това да седна и да напиша резюме в едно изречение. Всъщност дори и това не правех – докато отворя Word, изречението вече се е загнездило в главата ми и ми остава само да пиша. В един момент обаче се оказва, че не мога да продължа мисълта си. Какво правя тогава?
Писателският блок за мен не е толкова липсата на конкретна идея, колкото наличието на много такива и невъзможността да се реши коя да се развие, за да се получи възможно най-добър краен резултат. Повечето хора се отказват от писането на този етап и чакат да ги осени вдъхновението. Това често идва заедно с притеснението, че досегашните редове не са достатъчно оригинални.
Тук смятам да издам една малка тайна, която разбрах сравнително рано и се радвам, че стана така, защото в противен случай сега този блог нямаше да съществува: първата чернова никога не е съвършена, но това в никакъв случай не е повод човек да се откаже. Не ти хрумва какво да напишеш? Напиши каквото и да е. В създадения от теб свят на историята ти си точно това – Създателят. Можеш да направиш каквото си пожелаеш, а ако не ти хареса, теглиш чертата и започваш от мястото, където не ти харесва. Всяка една идея, която те мъчи? Напиши я. Как ще разбереш кой е най-подходящият завършек, ако не можеш да го прегледаш цялата история от началото до края, за да видиш дали всичко се връзва? Действието не е оригинално? Размени местата на героите. Героите не са оригинални? Избери друг жанр – в него те ще контрастират с останалите. Най-важната част от писането е да успееш да осъзнаеш свободата, с която разполагаш. Тази свобода е това, което ти дава възможността сам да определяш правилата и съответно да продължаваш да развиваш идеите си.
Споменах „първата“ чернова. Това предполага, че има повече от една, нали? Точно така. Половината писане се състои в това да напишеш нещо; втората половина, която е и много по-трудна, е да прочетеш всичко няколко пъти и да редактираш отново и отново, докато не ти хареса. Ужасно е, когато се налага да премахнеш собствените си думи, особено ако по принцип са добри, но ако нещо утежнява изказа или историята, трябва да се редактира или премахне изцяло. Лично аз се сещам за не един или два мои разказа, от които не съм останал с особено добро впечатление. Когато им дойде редът да бъдат публикувани, ще ми се наложи да променям съдържание на възраст близо една година. С практиката обаче става все по-лесно да се разделяш с написаното, когато знаеш, че е необходимо за развиването на уменията.
Вдъхновението е нещо безценно, съгласен съм с това. Но не смятам, че липсата му означава да бездействам, докато ме споходи. Това е най-простият съвет, който мога да дам на себе си и на всеки, който иска да се занимава с хоби като моето: седни, пиши и не спирай, докато не разбереш какво можеш и какво не можеш, а след това продължавай да пишеш, докато не подобриш и двете. И все пак си купи един бележник, въоръжи се с химикалка и ги носи навсякъде със себе си. Никога не знаеш какво може да те вдъхнови.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: