Пеперуди

Чакай малко, изгонили са те?
– Да, представяш ли си? – разсмя се той.
И как така?
– Ами показах им, че не са кой знае какво.
Ако ми позволиш да се повторя излишно… И как така?
– Нали знаеш, че сега ще последва един страшен монолог?
От телефона се разнесе една дълга и тежка въздишка.
Братле, в момента съм у нас, кракът ми е гипсиран, мързи ме да си пусна музика, няма никой вкъщи и не ми се спи. Ако искаш, говори докато не ти падне батерията, не ме интересува.
– Добре тогава, но са ти позволени само три прекъсвания и аз решавам кое се брои за прекъсване.
Съгласен.
– Помниш ли, че те запознах с едно момиче преди седмица?
Да бе, стана ли нещо там?
– Няма и да стане, ама всичко по реда си. Реши, моля ти се, да ме заведе на някакъв филмов фестивал на аматьорското кино. И точно преди седмица, след като си тръгнахме от купона, където ви запознах, отидохме у тях. Там взе, че ми пусна един филм, дето са го снимали с някакви нейни приятели. Щели да участват в този фестивал с него.
Чакай, не разбрах, теб сега от фестивала ли те изгониха?
– Не точно; от фестивала ме аплодираха, а тя ме изгони. И това ти го броя за първо прекъсване.
Е, така не е честно!
– Честно е и си трай, че да не станат две!
Ох, хубаво.
– Така. Техният филм се казваше „Пеперуди“ и може би се сещаш, че в него нямаше и една пеперуда. Изобщо не разбрах за какво става дума, ама ако трябва да ти го резюмирам в едно изречение, представи си „Здрач“ без вампири, сниман в чернобяло от незаконно роденото умствено изостанало дете на Ингмар Бергман и Федерико Фелини.
Такъв късмет имаш, че съм един от тримата души на този свят, които са способни да разберат това изречение.
– Второ прекъсване.
Мамка му!
– Та филмът се оказа пълна боза, а пък аз не можах много да си го скрия това мнение и тя ми се разсърди. Каза, че съм нямал красива душа и затова не съм го бил разбрал.
Последва смях, след което от телефона се чу:
Не можеш това да го броиш за прекъсване!
– Няма, спокойно.
„Красива душа“! То затова няма да стане нищо, нали?
– Изпреварваш събитията. Казах ѝ, че може би не съм разбрал филма, защото е трябвало да го видя на голям екран, че такова произведение не може да се разкрие като шедьовър на 19-инчов монитор. Тя взе, че се успокои, извини ми се и ме покани на фестивала, за да мога да го видя така, както трябва. И в този момент играта започна!
Звучиш като анимационен злодей, когато кажеш нещо такова.
– Да, но на мен ми харесва. Чакай малко, сега ще пресичам, не затваряй – каза той, след което минаха петнадесетина озвучени от превозни средства секунди. – Готово. Докъде бях стигнал?
„И в този момент играта започна!“
– А така! Вчера се разкарах с колата извън града до онази поляна, където ме замъкнахте с твоята компания на рождения ти ден.
Онази с голямото дърво, дето побира десет човека отгоре ли?
– Да, там гледахме изгрева.
Трябва пак да отидем.
– Трябва. И значи, отивам там с един голям и няколко малки буркана. Цял ден гоних пеперуди и ги хващах. Събрах около две дузини.
Не знам дали ми харесва накъде отива този разговор.
– Трето прекъсване.
Еее!
– Няма „еее“! Слушай сега. Отидохме тази вечер на фестивала. Там се запознах с нейните приятели и ти казвам, по-надути хора не съм срещал досега. Ще кажеш, че едва ли не са снимали „Казабланка“. Стискам зъби, трая си и чакам само да пуснат техния филм. И така, сядаме до пътеката, угасват светлините и се започва. Аз стратегически се оглеждах и избрах най-подходящия момент: всички гледат едно такова разбиращо, ама заспало. И тогава станах, извадих буркана и го отворих. Пеперудите излетяха и къде мислиш, че отидоха?
Питаш ли ме или не?
– Питам те.
Забили са се право при светлината на кинопрожекционния апарат?
– Точно така! И моля ти се, публиката взе, че се оживи! Гледат пърхащите силуети на екрана и се смеят, ама така, искрено, от сърце. Мислеха си, че е част от представлението!
Вярно ли?!
– Да бе, като спряха филма и пуснаха пеперудите навън, дойдоха едни съдии и казаха, че няма смисъл да бавят церемонията по награждаването и им връчиха първо място. А режисьорчето направо побесня! Излезе отпред и се разкрещя, че цялата тази работа е някакъв фарс, посочи ме с пръст и ме обвини, че съм съсипал видението му, задето съм пуснал пеперудите в салона. Пък публиката взе, че почна да ми ръкопляска!
Ти шегуваш ли се?! – едва се чуваше през смеха.
– Заклевам ти се, така стана. Няколко човека даже го снимаха с телефоните си, утре очаквам да го качат някъде и ще го гледаме!
И какво стана после?
– После идва мацката и ми се развика и тя. Пак съм нямал красива душа и други такива глупости, после ме изгони.
Ти нещо не ѝ ли каза?
– Казах ѝ, че може да нямам красива душа, ама съм направил душите на всички наоколо малко по-красиви. Защото те, докато си гледаха пеперудите на екрана, се радваха като малки деца. А след това ѝ казах, че филмът им не струва и си тръгнах.
Много грубо.
– Ами да не ми се беше направила миналата седмица.
Имаш право. Какво ще правиш утре?
– Ще стана рано, ще си гримирам душата и ще дойда малко при теб, да не скучаеш.
Добре, става.
– Хубаво. Хайде, ще се чуем по-късно.
И момчето с пеперудите продължи към вкъщи спокойно и весело.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: