Кутия

Нямаше търпение да изпрати майка си. Веднага след като затвори вратата, завъртя ключа в ключалката и погледна през прозореца за всеки случай, тя се затича към стаята си. Там едва не се хвърли под леглото, за да извади кутията.
Беше попаднала случайно в кашоните с нейните вещи при местенето в новото жилище. Когато разпозна почерка на майка си върху капака, незабавно разигра в главата си всеки възможен разговор с нея и напълно безпогрешно заключи, че ако даде кутията на майка си, то тя ще изчезне безследно. Това, разбира се, означаваше, че тя никога нямаше да разбере какво има в нея. Напълно недопустимо.
Сега в стаята имаше едно шестнадесетгодишно момиче, което седеше в единия край на леглото си, откъдето, прегърнала коленете си, гледаше старата дървена кутия в другия край. За момент си помисли, че вътре може да има нещо неподходящо, например един много конкретен вид снимки, и като всяко нормално човешко същество на нейната възраст тя се ужаси от мисълта, че родителите ѝ някога са били командвани от хормони и са правили всички неща, които тя сега искаше да прави, и затова може да са съхранили нещо малко по-трайно от спомен. След като реши, че рискът си заслужава, тя се престраши и повдигна капака на кутията.
Това, което откри вътре, я изуми.
Първо извади малък тефтер с кафява кожена подвързия. Разтвори го внимателно и видя, че е пълен със стихове. При това добри, не като на повечето момичета, които пишат стихове и ги затварят в тефтерите си, където като доживотни затворници не виждат бял свят повече. Изненада се, че не беше писала за любов или лични желания. Темите бяха най-различни и споделяха по една малка лична история – оттам тя научи как са накарали майка ѝ да се подстриже късо, след което е плакала цял ден, задето е изгубила хубавата си едра плитка; как е обичала да се измъква от стаята си вечер и се е качвала на покрива на старата къща, за да гледа звездите; как е гледала с удоволствие стари уестърни и си е представяла, че е индианка, която е тичала заедно с дивите коне.
Под тефтера имаше една картичка с изображение на малка, красива и отрупана с цветя поляна на фона на простираща се в далечината гора. От другата страна на картичката имаше пожелания за рожден ден под залепена снимка на усмихнати баба и дядо. Тя се вгледа в снимката с присвити очи, когато изведнъж се досети. За пръв път виждаше своите прабаба и прадядо.
Остави картичката внимателно и пак погледна в кутията. Извади от нея малка платнена кесия с пришит надпис „Първи“. Поколеба се дали да я отвори, като се сети пак за евентуалните неприятни възможности, но любопитството ѝ надделя и този път. Оказа се, че кесията е пълна с малки и навити на руло късчета хартия. Тя разгъна едно такова парче и прочете написаното: „Първо пътуване със самолет – 15-ти март ’89-та“. Грижливо нави листчето и го задели настрана, след което прочете още няколко. Така тя научи къде майка ѝ се е научила да кара колело, кой е първият филм, който е гледала на кино, кога за първи път е целунала момче и още много други най-безобидни „първи неща“.
В кутията беше останал само един плик, леко пожълтял с времето и доста дебел. „Тъкмо си помислих, че няма снимки!“, притесни се тя, докато бъркаше в плика.
Но на тези снимки не беше уловено нищо повече от живота на едно най-обикновено момиче. Майка ѝ беше се снимала с приятели, някои от които тя дори разпозна, на най-различни места. Последваха снимки с няколко различни момчета – те бяха надписани на гърба с дати. Тя заключи (отново напълно безпогрешно), че това са датите, на който се е запознала и съответно разделила с тях. И тогава видя най-хубавите снимки.
В първия момент не разбра кой е стройният мъж с дълга коса, който я гледаше усмихнат, докато майка ѝ го целуваше по бузата. Чак след минута видя в неговото лице това на баща си. Сега нямаше такава коса и беше малко по-едър, но определено това бяха неговите очи и неговата усмивка. Имаше много снимки на тях двамата, които отново бяха подредени по дати. И така, докато ги гледаше, тя малко по малко добиваше представа какъв е бил животът на нейните родители преди тя да се появи.
Вечерта, когато майка ѝ се прибра, тя взе кутията със себе си и отиде при нея.
– Мамо – каза тя небрежно, – това май е твое.
– Къде я намери? – попита майката изненадано.
– Беше при моите неща. Сигурно си я сложила там случайно.
– Най-вероятно така е станало, да.
– Ами аз отивам да си оправя чантата за утре…
– Чакай малко – прекъсна я майката. – Ти гледа ли вътре?
– Не, мамо.
– Добре, само че номерът не мина. Казвай сега колко си разглеждала.
– Ами… всичко без повечето листчета в кесията.
За своя изненада тя видя, че майка ѝ не е сърдита. Напротив, дори се позасмя.
– И защо го направи всичко това?
– Защото ми стана интересно, затова. Мамо, ти си правила много повече неща от мен, а всяко е по-интересно от всички неща, които аз правя. Загледах се в снимките, защото те видях колко си щастлива. Малко ми приличаш на мен, но като че ли си по-хубава. А после те видях и с татко и ми стана толкова приятно да разбера какви сте били, когато още не сте били женени.
Майката се усмихна широко и каза:
– Само че липсват едни снимки тук.
– Така ли?
– Да. Ама са голи.
– Какво?!
– Защо се изненадваш, и преди си ги виждала, не помниш ли? – попита майката през смях и отиде нанякъде. Върна се с голям албум и го разтвори. Беше пълен с бебешки снимки. На някои от тях ясно се виждаше едно съвсем голичко бебе, търкалящо се по голямо легло с огромна беззъба усмивка.
– Какво ти казах аз за голите снимки?
– Знаеш ли как ме стресна?!
– Ако все още не ти е станало ясно, а едва ли е така, тази кутия е за спомени. Някои са хубави, някои – не чак толкова хубави. Но всички са важни за мен. А тези – каза тя и посочи албума, – точно тези са най-важните.
При тези думи майка и дъщеря се прегърнаха, като за първи път от много време насам си спомниха колко много си приличат всъщност.
– Хайде сега да оправим масата – каза майката, – да приберем кутията и да изчакаме баща ти да се върне, съгласна ли си?
– Да, мамо.
Още тази вечер към кесията беше добавен надписът „Първи път, когато разбрах колко наистина прекрасна е станала дъщеря ми – 7-ми юни ’13-та“.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: