Съгледвач

Вероятно на пръв поглед няма да откриете нищо необичайно в мен. Аз съм една съвсем обикновена жена, която живее в града, ходи на работа от понеделник до петък, понякога излиза с приятели през уикендите и от време на време я прихваща желанието да хапне нещо сладко. Случва се да ми правят комплименти, да ми отстъпват място в градския транспорт, да мислят, че не разбирам от математика и какви ли не други неща, с които нямам намерение да губя времето на никого. Това, което смятам да призная, от друга страна, е чудесен пример за нещо, което може и трябва да бъде наречено „необичайно“.
Понастоящем на света живеят малко над седем милиарда и двеста милиона души, като тенденцията е да стават все повече. Много малка част от всички тези хора (около един на всеки сто хиляди) притежава една особена дарба и аз съм една от тях. Ние сме един вид звена между живота и смъртта. Съгледвачи, които поддържат баланса, независимо дали го искат или не.
За първи път научих за дарбата си малко преди да навърша четиринадесет. Не можех да си го обясня, но по някакъв знаех, че възрастната жена, която живееше в апартамента отсреща, щеше да умре в рамките на следващата седмица. Около два дни преди това да се случи, забелязах отпечатък от човешка ръка на гърба ѝ. Не беше нещо изцапано; отпечатъкът още се виждаше, когато тя свали плетената си жилетка, докато ни беше на гости. Опитах се да кажа нещо на родителите си, но не можах. Сега е повече от ясно, че само аз го виждах. Отпечатъкът светеше с една спокойна и мека синя светлина, която се беше усилила на следващия ден.
После жената си отиде. Беше станало през нощта. Мозъчен аневризъм, както научих впоследствие.
Баба ми беше тази, която ми разказа за дарбата ми. Оказа се, че съм я наследила от нея, или поне така твърдеше тя. Доколкото ми е известно, няма някакво потвърждение на думите ѝ; все още не знаем дали се предава или се появява на случаен принцип. Съгледвачът има много важна роля, която доста хора биха заклеймили като нещо силно негативно, а именно – да се грижи за поддържането на баланса между живота и смъртта, като отбелязва хората, чийто край наближава скоро.
Смъртта е интересен феномен. Това звучи ужасно, знам, но е така. Също както животът е необходим, въпреки мнението на определени хора по въпроса, смъртта е неделима част от неговия цикъл. Понякога обаче е трудно за смъртта да си свърши работата. Тук идваме ние, Съгледвачите.
Вече споменах, че мога да предвиждам смъртта на хората в рамките на една седмица. Някои от нас виждат само бъдещите двадесет и четири часа, а други – месеци напред във времето. Но всеки Съгледвач притежава способността да маркира хората. Става толкова лесно, че чак е страшно, ако се замислим. Просто трябва да докоснем някого по гърба и да си представим точния момент, когато ще умре. Съгледвачите обикновено живеят в по-гъсто населени места, където това няма как да бъде усетено. На улицата, на концерт, в претъпкан автобус – кой ще усети как някой непознат го докосва за част от секундата и ще обърне внимание? Нямам намерение да предизвиквам параноя. Ние се възползваме от това, че действията ни остават незабелязани, защото така не натрапваме лоши мисли на хората.
Може би се чудите как се случват такива неща в по-слабо населени територии. Не съм казала, че смъртта разчита единствено на нас. Тя може да се грижи и сама за доста голяма част от хората по света, но доста пъти не е избирателна в действията си. Когато си отиде малко дете, не е честно, но не всеки път някой Съгледвач има вина за това. Не е като да имаме избор, но по принцип повечето от нас предпочитат да маркират хора, за които е по-естествено да умрат по-скоро. Някои от нас често работят в болници, например. Много от нас се намират разпръснати из всички слоеве на обществото – така имаме достъп до хора от всякаква прослойка.
Тежко е да смяташ, че самият ти отнемаш живот. Не е така. Съгледвачът не е нищо повече от един посредник и не трябва да позволява на безсмислената вина да повлияе на задълженията му. На мен също ми беше трудно. Спомням си как трябваше да маркирам близък за мен човек. Опитвах се да се отметна, после да рационализирам действията си, но в крайна сметка нямаше как да избера нещо различно от очевидното. Усещането за примирение първоначално е ужасно, но с времето се свиква. Ако Съгледвачът иска да запази себе си, това свикване с неизбежността е повече от препоръчително.
Не знам с какво чувство би останал човек, докато чете всичко това. Самата аз не знам. Все още ми е доста противоречиво. Как мога да оправдая своята дарба и последвалото от нея задължение? Никой от нас не е искал това, поне доколкото ми е известно. Но така или иначе, ние сме необходими. Някои биха казали „необходимо зло“, но не мисля, че това е точно описание. Ние просто подпомагаме естествения ход на събитията. Този ход не всякога е красив и справедлив, но и животът не е такъв. Защо смъртта да е по-различна?
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Хаотично, Fantasy

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: