Като мен

– Какво четеш?
Тя го стресна. Досега никой не беше идвал да го безпокои. Той и затова си беше избрал точно това място, за да не му досаждат другите хора. Обаче сега тя беше дошла при него и го поставяше в непозната досега позиция. А това определено го объркваше.
– Ами аз… ами… какво? – запъна се той, а един вътрешен глас му изкрещя: „Какво беше това бе?!“
– Книгата, която четеш. На кого е? – попита тя отново и седна до него, като втъкна един кичур от червената си коса зад ухото.
– Книгата… Ами, тя е една компилация. Руска литература. Малко разкази, малко поезия… такива неща.
– И какво точно четеш в момента? – полюбопитства тя.
– Ами, всъщност… Извинявай – той се спря изведнъж и стисна очи за половин секунда, – но какво правиш?
– Аз ли? Дойдох да си говорим.
Той се вгледа в миловидното лице с ясни зелени очи и се опита да открие някаква следа от неискреност. И преди го бяха подигравали така: заговаряше го някое красиво момиче, а после, тъкмо когато беше започнал да се отпуска и да опитва да се държи по някакъв по-подходящ за ситуацията начин, тя го оставяше внезапно, връщаше се в компанията си и оттам го сочеха с пръсти и му се смееха. Но този път не видя нищо, което да подскаже, че ще се случи нещо такова. Това, естествено, го притесни още повече.
– Сама ли си тук? – попита я.
– Всъщност да, защо?
– Обикновено не си сама…
– Имаш предвид моите приятелки ли?
Той кимна. Струваше му се, че няма как да не му кроят някакъв номер.
– Да, повечето пъти идвам с тях. Обаче ти си винаги сам тук.
– Ами…
– Защо? – прекъсна го тя.
Той потри чело и стана.
– Чакай, къде отиваш? – учуди се тя.
– Виж, не знам какво целиш с този разговор, но не ми харесва накъде отива работата.
– Не разбирам какво искаш да кажеш.
Тя се спря на място, когато той се обърна срещу нея със сълзи в очите.
– Искам да кажа, че момичета като теб не обръщат никакво внимание на такива като мен. Нито съм кой знае какво, нито мога да предложа кой знае какво. Поне си го знам. Прекалено много пъти са ми го казвали.
– Но аз не…
– И дори да не си – прекъсна я той, – ще го направиш. Знаеш ли, че всеки път те виждам?
– Всеки път?
– Всеки път, когато идваш с приятелките си и правиш едни и същи неща: взимаш си плодово кисело мляко, сядаш с лице към слънцето, за да не им пече на останалите, носиш блузи с ръкави, които стигат до кокалчетата ти, но които по някаква причина не падат надолу, когато вдигнеш ръце.
– Така ли правя?
– Не е само това. Когато се смееш, не звучи престорено като при другите около теб. Отмяташ коса зад лявото си ухо, както направи и преди малко – той си пое дъх, – а сега идва и последната капка.
– Слушам – каза тя, докато го гледаше с леко скръстени ръце.
– Всеки път, когато приятелките ти не те гледат, ти поглеждаш към мен. Отначало мислех, че е случайно, но после се улових, че те следя дали го правиш. Не си пропуснала случай досега.
Млъкна и наведе глава. Книгата трепереше силно в неспокойните му ръце.
– Момичета като теб не обръщат никакво внимание на такива като мен. Но за секунда, когато ме погледнеш, започвам да си представям, че аз съм там, до теб, и се смеем заедно на нещо, което само ние разбираме. А няма смисъл да си представям нищо подобно.
– Ще ме оставиш ли сега да кажа нещо? – каза тя, след като го остави да подиша.
Той кимна.
– Реших най-накрая да дойда, защото ми омръзна да те чакам да ме заговориш.
– Какво?
– Чу ме – каза тя спокойно. – Омръзна ми и прецених, че е по-добре да дойда сама. Само че седя тук от близо час и ти нищо не си направил.
– Аз…
– Не, сега е мой ред. Всеки път те виждам как четеш различна книга и се опитвам да видя заглавието или автора ѝ. В повечето случаи се оказва, че съм чела тази книга, а една от тях чета в момента. Днес дойдох при теб, защото исках най-накрая да чуя гласа ти, а и ръката ти беше на корицата.
Тя му се усмихна и продължи:
– Не е вярно, че не си кой знае какво. И аз те виждам, когато се смееш или когато тъгуваш. Изписано е по лицето ти по-ясно, отколкото по страниците, които те карат да се чувстваш така. Виждам един човек, който не знае какво да направи с „момиче като мен“. И затова няма да те пришпорвам. Ела утре и без да ми казваш каквото и да е, покажи, че искаш да говориш с мен. За каквото поискаш. Интересно ми е какво обичаш да четеш, например.
Тя се обърна и си тръгна. Той остана на мястото си и не беше в състояние да каже нищо.
Но на следващия ден дойде без книга и с едно плодово кисело мляко.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , , ,
Публикувано в Разказ, Романтично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: