Сам

Преди около две седмици ми се струваше, че най-накрая съм успял да въведа някаква рутина в живота си. Поначало не съм от този тип хора, които се нуждаят от съставен режим или дневен график, защото ми доскучава твърде бързо, но все пак е добре да има някакво ниво на превидимост в деня ми. Събития, над които да имам контрол, за да се чувствам поне донякъде спокоен и сигурен в нещо.
Преди около две седмици установих, че съм останал без такива събития. Няма рутина. Всичко, което внимателно се опитвах да си изградя през миналите месеци, най-неочаквано пропадна. А най-лошото е, че на този етап няма какво да направя по въпроса.
Когато се случи нещо такова, първата ми реакция обикновено е да се затворя в себе си. Също като спората, аз създавам груба външна обвивка, за да запазя вътрешността. Тази обвивка не допуска никого. Само че имаше време, когато не правех така. Разбира се, това време обхваща най-хубавите части от миналото ми. Подчертавам – миналото ми.
Не е чак толкова далече от мен и въпреки това сякаш не мога да си го върна. Онова време, когато можех да споделям открито какво ми тежи, отдавна е отминало. Напоследък все по-често установявам, че крия неща в себе си, за да се предпазя от болката, която ми причиняват. Искам да остана сам, за да не изглеждам слаб в очите на другите. Малко по малко обаче разбирам нещо, което всъщност е брутално очевидно. След всичко, което ми се е случило, още има хора, на които мога да разчитам. Просто трябва да се науча да го правя.
Това ме връща към началото на миналата седмица. Без да се спирам на подробности, тогава направих нещо, с което не се гордея особено. Опитах се да прогоня хората, които държат на мен, защото не исках помощта им. Разсъждавах така: ако приема тази помощ в момент на слабост, ще стана зависим от това. Мога да се справя сам, не ми трябват. Повтарях им го отново и отново, дори и да не беше точно с тези думи. Но ако има нещо, което явно умея, то е да си избирам приятели, които са по-големи инати и от мен. А може би просто държат на мен – нещо, с приемането на което също изпитвам известни затруднения. Да, очевидно имам проблеми със себе си, но най-малко вече работя върху отстраняването им.
Както и да е, приятелите ми останаха до мен въпреки волята ми, което в крайна сметка се оказа по-добрият вариант. Все още ми е наистина гузно за държанието ми тогава, но изглежда, че те не са ме взели насериозно. И за това съм им безкрайно благодарен.
И така, стигнахме до днешната дата. О, да! Ако някой си е помислил, че няма да говоря за Свети Валентин, сигурно се е разочаровал. В този случай мога да кажа само едно: кофти. Не ти решаваш за какво ще пиша.
Обикновено не празнувах този празник. Нямаше и защо да го правя – не се нуждаех от повод, за да покажа любовта си. Но тази година за първи път от доста време насам проклетата дата не спира да ми напомня, че няма с кого да споделя повода, бил той и глупав повод.
Очаквах, че ще ми бъде по-тежко. Може би заради другите не дотам добри неща, които ми се случиха оттогава. Това, което обаче разбрах, че пропускам, бяха всичките хубави моменти, които съм преживял. А такива моменти имаше и ако не са били толкова силни, то със сигурност бяха много повече от лошите.
Ако се върна до седмиците след раздялата, мога да видя как и тогава не съм бил сам. Може би поне донякъде съм бил прав в опитите си да страня от хората и разговорите по темата, но си спомням как ме разбираха. Даваха ми време да се отърся от лошите мисли, разсейваха ме по всякакви начини, общо взето – не ме оставиха да се отчуждя от света. Постепенно започнах да намирам причини да не съм тъжен. Една от тези причини беше и все още е писането. Няма нищо лошо в тъгата, стига да не се осланям единствено на нея. Все още има моменти, когато изпадам в някое и друго мрачно настроение, но отдавна не ги виждам като непреодолими препятствия. Това не означава, че повече няма да пиша неща, повлияни от подобни настроения, но се надявам, че няма да бъде толкова често, колкото преди.
Наясно съм, че няма да стана по-добър човек от днес до утре. Затова ще стискам зъби и ще си създам рутината. Няма да правя планове, но ще имам идеи и алтернативи. Няма да си поставям срокове за всичко, но ще отбелязвам прогреса. Най-важното е, че няма да се нагърбвам с всичко това сам, когато има хора, готови да застанат на моя страна така, както аз съм готов да застана на тяхна. Колкото до любовта… тази тема ще оставя за някой друг ден.
В заключение: нямам човек до себе си този Свети Валентин. Това не означава обаче, че няма такъв човек; просто нещата вече не са същите. Освен това хората, които обичам и на които държа, ще бъдат до мен и утре, без да имат повода, даден от една глупава дата. Преди мислех, че когато съм сам, съм в безопасност. Не е така. Ще продължавам да поемам своите отговорности еднолично, но и ще се постарая да спра да отхвърлям искрено предложената помощ. Приятелите ми ме научиха да съм благодарен за това, че ги имам. Надявам се с времето да оправдая усилията им.
Е, нека не изглеждам толкова самовглъбен. На празнуващите пожелавам честит празник. На непразнуващите пожелавам да намерят някого, с когото да споделят който и да е ден, без значение какво пише на календара.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: